Надежда Иванова: Идеята за историчност, особено в родния край, трябва да се възпитава от ранна детска възраст (ВИДЕО)

Това дали децата знаят или не какво чествахме на вчерашния 25 септември, зависи изцяло от нас. Ако няма кой да ги научи, кой да им покаже, те няма как да знаят, особено, ако са малки. Това заяви в студиото на медийна група „Добруджа“ историкът Надежда Иванова, която е директор на ЧОУ „Мария Монтесори“ и ЧПГТП „Райко Цончев“.

Аз мятам, че идеята за историчност, за събитийност, особено в родния край, в мястото, където живееш, трябва да започне да се възпитава още от сравнително ранна училищна възраст, да не кажа, от детската градина. Има неща, които могат под формата на разказ, на приказка, на история, която да звучи любопитно, да се казват. И смятам, че в Добрич има достатъчно учители, историци, и филолози, които разказват историята на Добрич, заяви Иванова. Тя обърна внимание, че много училища има създадени клубове, които са свързани с краезнанието. Винаги идеята да тръгнем от местното, от локалното и да вървим към общонационалното и европейското е по-добрият път за децата, защото по-лесно осмислят, каза още историкът.
За инициативата „Караул на паметта“, която бе реализирана преди няколко години, Иванова смята, че възстановяването й зависи от инициативността на учителите и понякога и от поделената ръка от общината.
Караулът не е само да застанеш мирно до паметника или да сведеш глава, докато поднасяш цвете. Караулът е нашата постоянна, ежедневна отдаденост към паметта, коментира Надежда Иванова.
Тя сподели, че в училище „Райко Цончев“, тази година са посрещнали осмокласниците в дните за адаптация към училищната среда, освен с няколко забавни игри за опознаване и с еднодневна екскурзия по Йовковите места.

Смятам, че историчността е нещо, което ние също трябва да възпитаваме. Вярно е, че всяка една национална доктрина, всяка една нация има нужда от един малко митологизиран разказ за миналото си, за да поддържа идеята за общността, за нацията. Според мен обаче ние все още сме в този преход и все още трудно излизаме оттам, защото трудно правим оценка на това, което се е случило.
Ако искаме стабилно да стоим в настоящето, ние трябва много добре да ограничим истината от мита, фактологията от идеологията. А това става с много работа, с много работа с децата, с много разговори. Ако трябва да заложим на истината, ние можем веднага да видим, че живеем с част от заблудите“, заяви още Надежда Иванова.

Моята задача и като културолог, историк, преподавател и човек, който работи с деца е да ги карам да разсъждават критично, защото пък ние българите много често се осланяме на една друга максима, че ако човек не може да промени нещата, трябва просто да ги приеме. За мен тази съпротива, която ние обричаме на неуспех, е много вредна. Ние трябва да се научим да приемаме нещата, но не да ги приемаме така, че едва ли не живеем в безизходица, а да ги отглеждаме, да имаме критическо отношение към тях и да вземаме рационалното, заяви още Надежда Иванова.

Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев

Коментирайте