Марин Рашев е от Добрич, но живее със семейството си в Париж от години. От 1991-а, в продължение на 10 години, Рашев е в чуждестранния легион във Франция, а в момента работи като охранител в Юнеско. Потърсихме го през януари след атентата в редакцията на „Шарли Ебдо”. Казаното от Марин Рашев звучи актуално днес, но по-интересното е, че неговите думи вече се изричат и от президента Франсоа Оланд: „Франция е във война”.
Ето какво сподели през януари Марин Рашев за вестник ГЛАС. Публикуваме го с незначителни съкращения:
Изненада, шок и огорчение – това са първите чувства, които изпитва след атентата срещу „Шарли Ебдо” Марин Рашев.
Докато се отърсва от първоначалния шок, Рашев започва да си задава редица въпроси, тъй като много от подаваната от медиите информация не е достоверна на 100 %, а много от действията на органите на властта не изглеждат логични.
В крайна сметка, в него надделява чувството на яд, тъй като властите не вземат на сериозно заплахата от джихадистите след първия атентат, извършен от Мохамед Мера на 15 февруари 2012 г, когато той убива трима военни, а след известно време открива стрелба в еврейско училище, където също взема жертви, сред които и деца.
Пред офиса на „Шарли Ебдо” винаги е имало охрана откакто предишният изгоря тотално след атентата, а в този ден е нямало. Спец-полицаят, който охранява лично главния редактор Стефан Шарбоние – Шарб, не е бил на рецепцията на вестника, т.е. на първа линия, а на втория етаж и отново не пред, а вътре в самата конферентна зала, където всяка сряда редакционният екип провежда традиционната си оперативка.
След позорния разстрел терористите потеглят спокойно, но спират още два пъти, за да стрелят, слизайки необезпокоявани от колите си. Първо стрелят по полицейска кола и второ – велополицаят Ахмед Мерабет незнайно защо отива по тротоара към тях без да се прикрива.
След това двамата терористи шофират около 20 минути през Париж, в пиков час, без никой да ги забележи, след което спират брутално, сменят колата и изчезват. Париж далеч не е Лондон, където на глава от населението се падат по две камери, но и тук има камери почти на всеки ъгъл.
А освен всичко друго, в изоставената кола намират какво – личната карта на по-малкия от двамата братя терористи – Шариф Куоши. Защо тогава са с качулки, а оставят документа в колата, явно през цялото време са искали да знаем кои са, продължава с въпросите си Рашев.
И двамата имат досиета в службите за сигурност, властите знаят, че са били в тренировъчни лагери за терористи. Как тогава са се сдобили с автомати, гранатомет, ръчни гранати и други боеприпаси и защо не са ги обезвредили навреме.
Некадърност ли е, некомпетентност ли е, манипулация или конспирация? Но кой носи отговорност, кой ще я поеме и каква точно е истината? Може би никога няма да я разберем, защото политиците свикнаха да не дават обяснения на народа.
Една от положителните промени, които ще настъпят след този атентат е, че правителството ще преразгледа Закона за съкращения в армията и полицията.
Очакват се промени в образованието, в училищата, тъй като стана ясно, че в много училища минутата мълчание в чест на загиналите не е била уважена
Все по-малко хора във Франция си мислят, че това е изолиран случай и всичко ще бъде по старому. Джихадистите не са далеч от тук, съседите на Шариф Куоши казват, че е бил много мил, тих и услужлив, така че джихадистите са тук, сред нас, може да са наши много близки или приятели.
Когато Франция изпраща военни в друга държава, за да воюват срещу джихадистите, които пък пристигат у нас по известни на службите канали и започват да стрелят по мирни граждани, полицаи, военни – това се нарича ВОЙНА! Страшно е, зловещо е, но е самата истина – въпросът е как ще я водим?
Франция е държава с девиз „Свобода, равенство, братство”. Всеки от нас трябва да намери своето място в изграждането на този Храм, наречен Общество. И за да устои този Храм на бурите на времето, неговите основи трябва да бъдат солидни. А тези основи са Вярата, Уважението и Толерантността.
Ето какво сподели през януари Марин Рашев за вестник ГЛАС. Публикуваме го с незначителни съкращения:
Изненада, шок и огорчение – това са първите чувства, които изпитва след атентата срещу „Шарли Ебдо” Марин Рашев.
Докато се отърсва от първоначалния шок, Рашев започва да си задава редица въпроси, тъй като много от подаваната от медиите информация не е достоверна на 100 %, а много от действията на органите на властта не изглеждат логични.
В крайна сметка, в него надделява чувството на яд, тъй като властите не вземат на сериозно заплахата от джихадистите след първия атентат, извършен от Мохамед Мера на 15 февруари 2012 г, когато той убива трима военни, а след известно време открива стрелба в еврейско училище, където също взема жертви, сред които и деца.
Пред офиса на „Шарли Ебдо” винаги е имало охрана откакто предишният изгоря тотално след атентата, а в този ден е нямало. Спец-полицаят, който охранява лично главния редактор Стефан Шарбоние – Шарб, не е бил на рецепцията на вестника, т.е. на първа линия, а на втория етаж и отново не пред, а вътре в самата конферентна зала, където всяка сряда редакционният екип провежда традиционната си оперативка.
След позорния разстрел терористите потеглят спокойно, но спират още два пъти, за да стрелят, слизайки необезпокоявани от колите си. Първо стрелят по полицейска кола и второ – велополицаят Ахмед Мерабет незнайно защо отива по тротоара към тях без да се прикрива.
След това двамата терористи шофират около 20 минути през Париж, в пиков час, без никой да ги забележи, след което спират брутално, сменят колата и изчезват. Париж далеч не е Лондон, където на глава от населението се падат по две камери, но и тук има камери почти на всеки ъгъл.
А освен всичко друго, в изоставената кола намират какво – личната карта на по-малкия от двамата братя терористи – Шариф Куоши. Защо тогава са с качулки, а оставят документа в колата, явно през цялото време са искали да знаем кои са, продължава с въпросите си Рашев.
И двамата имат досиета в службите за сигурност, властите знаят, че са били в тренировъчни лагери за терористи. Как тогава са се сдобили с автомати, гранатомет, ръчни гранати и други боеприпаси и защо не са ги обезвредили навреме.
Некадърност ли е, некомпетентност ли е, манипулация или конспирация? Но кой носи отговорност, кой ще я поеме и каква точно е истината? Може би никога няма да я разберем, защото политиците свикнаха да не дават обяснения на народа.
Една от положителните промени, които ще настъпят след този атентат е, че правителството ще преразгледа Закона за съкращения в армията и полицията.
Очакват се промени в образованието, в училищата, тъй като стана ясно, че в много училища минутата мълчание в чест на загиналите не е била уважена
Все по-малко хора във Франция си мислят, че това е изолиран случай и всичко ще бъде по старому. Джихадистите не са далеч от тук, съседите на Шариф Куоши казват, че е бил много мил, тих и услужлив, така че джихадистите са тук, сред нас, може да са наши много близки или приятели.
Когато Франция изпраща военни в друга държава, за да воюват срещу джихадистите, които пък пристигат у нас по известни на службите канали и започват да стрелят по мирни граждани, полицаи, военни – това се нарича ВОЙНА! Страшно е, зловещо е, но е самата истина – въпросът е как ще я водим?
Франция е държава с девиз „Свобода, равенство, братство”. Всеки от нас трябва да намери своето място в изграждането на този Храм, наречен Общество. И за да устои този Храм на бурите на времето, неговите основи трябва да бъдат солидни. А тези основи са Вярата, Уважението и Толерантността.
Коментирайте
1 USD = 1.80361 BGN
1 GBP = 2.28258 BGN
1 CHF = 1.98461 BGN
