НАШЕ СЕЛО: Полковник Иваново – дългогодишна история и спомени за детска глъч и „Букурещ махала“ (ВИДЕО)

Полковник Иваново - едно добруджанско село с около 50 жители е първото селище, което ще Ви представим в „Наше село“ - новата рубрика на медийна група „Добруджа“.
„Наше село“ ще Ви потопи в миналото на Добруджа, чрез спомените на хората за едни отминали времена, когато добруджанските села бяха изпълнени с живот и ще Ви срещне с хората, които са запазили връзката си със земята и природата.
Старите имена на селото са били Киринджи (от турски – камила) и Сотирово. Село Полк. Иваново в община Добричка е с дълга история. Това разказва роденият през август 1933 г. в село Полковник Иваново Петър Цонев.
Селото носи името на полк. Иванов – командир, който се е изявил при сраженията в Добруджа по време на Първата световна война, разказва той, спомняйки си как като дете си е играел в останките от окопите в района. Селото никога не е било голямо, като в най-добрите му времена е имало около 100 – 120 къщи.
Полк. Иваново е било разделено на две махали – една в ниската част, където са чешмите, и друга с колоритното име „Букурещ махала“. После селището се е концентрирало само във високата част. Възрастният мъж предполага, че значението на наименованието „Букурещ махала“ на част от селото, е определяла тази зона от Полк. Иваново като по-хубава.
Предимно местни хора, но и преселци и румънци за живеели там през годините, спомня си Петър Цонев.  Пет са били къщите с румънци и още толкова са били с преселци. Имало е спречквания между българите и румънците, макар че са били малко на брой. Често на общоселски празници и събирания е имало инциденти, защото румънците са се чувствали привилегировани, спомня си коренякът добруджанец. 
Връщайки се назад във времето той разказва и за местното училище, което първоначално е било в сграда близо до родната му къща, заради което и мнозина учители са живеели у тях.
Но после местното школо е преместено в нова сграда на мястото на джамията в Полк. Иваново, каза Петър Цонев.
Навремето, когато селото е било под румънско управление, е имало изпълняващ ролята на кмет от страна на румънците, но дядо Петър е бил малък и не помни подробности за този период.
След 1940 г.  Полк. Иваново е управлявано от кметския наместник Георги Радев, след това поста е зает от сина на Радев.
Селото се е променило след оттеглянето на румънците през 1940 г.
А най-голямата промяна за дядо Петър е била, че е научил български език. Той обясни, че до тогава е говорил и пишел на румънски много добре. Когато дойде българското управление не знаех българския език, споделя той.
Традиционно за Добруджа, жителите на селото са се занимавали със земеделие и животновъдство. В землището му има много пасища. Хората,  освен традиционните кокошки в дворовете, имаха основно кози и овце, каза дядо Петър.
Той с умиление си спомня общоселските веселби на мегдана, които са се организирали всяка неделя, както и глъчта от многото деца, които са изпълвали с живот Полковник Иваново.
Според Петър Цонев всички села в Добруджа, а не само с. Полк. Иваново, са започнали да обезлюдяват още в периода на ТКЗС-ата. Хората се ориентираха в друга посока и още тогава обърнаха поглед към градовете, уточни той и с тъга добави, че едва ли младите хора някога ще напуснат градовете и ще се завърнат в селата.

Коментирайте