Цветя на паметника на Стефан Караджа в Добрич поднесоха малцина управници и общественици по повод 145 години от гибелта му. Зам-областният управител Даниел Петков, зам-кметът арх.Пламен Ганчев, директорът на „Хуманитарни дейности" Дияна Борисова и служители от Общински младежки център и музея, застанаха пред внушителната фигура на войводата в близост до едноименното училище. Дияна Борисова оказва се е далечна родственица по майчина линия със Стефан Караджа.
Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днесСтефан Караджово), Ямболско.През април 1847 г. Семейството се настаняват за постоянно в Северна Добруджа, при роднини, преселили се след Руско –турската война от 1828-1829 г. Първоначално семейството на Караджата се спира в с. Долно Чамурлии Бабадашко, където престояло до декември 1847 г. Стефан учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което имигрира в Румъния през 1862 год. Оттогава започва и неговата революционна дейност.
През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и e пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка. И до ден-днешен черепът му се съхранява в Къщата-музей "Баба Тонка" в Русе.
Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днесСтефан Караджово), Ямболско.През април 1847 г. Семейството се настаняват за постоянно в Северна Добруджа, при роднини, преселили се след Руско –турската война от 1828-1829 г. Първоначално семейството на Караджата се спира в с. Долно Чамурлии Бабадашко, където престояло до декември 1847 г. Стефан учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което имигрира в Румъния през 1862 год. Оттогава започва и неговата революционна дейност.
През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и e пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка. И до ден-днешен черепът му се съхранява в Къщата-музей "Баба Тонка" в Русе.