Централният гроб от ранната бронзова епоха в т.нар. Голяма могила от могилния некропол край село Плачи дол вече е изцяло разкрит. Припомням, че в наш репортаж тази седмица ви съобщихме за международният археологически екип, който работи на обекта, като проучванията се извършват след прекъсване от повече от четири десетилетия.
Научният ръководител на разкопките доц. д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей при БАН определи открития гроб като централен или първичен. Върху него е била издигната първата от трите могили, оформяли съоръжението. Погребението се отнася към ранната бронзова епоха и се свързва с ямната култура – население, мигрирало към Балканите от северно-черноморските степи преди около 5000 години.
По думите на проф. Фолкер Хайд от Университета в Хелзинки, който е член на екипа, погребението представлява типичен пример за ранен ямненски погребален обичай. Гробната яма е дълбока и приблизително правоъгълна, с данни за дървено покритие. Тялото е било положено по гръб, със свити в коленете крака и изпънати до тялото ръце – практика, характерна за ямната култура както на Балканите, така и в западнопонтийския регион. Той подчерта, че ямната култура е свързана с миграции на население, което не произхожда от Балканите. Археологическите и генетичните данни показват близки връзки между хората, погребвани в ранните ямненски гробове. Мъжете са били физически едри и високи, а според генетичните изследвания са носители на общо мъжко наследство, което насочва към съществуването на голяма семейна или кланова структура.
Особен интерес представляват следите от оцветяване. По черепа и крайниците са установени следи от червена охра, а изследователите са открили и необичаен син пигмент. Зам.-ръководителят на обекта д-р на науките Росица Любомирова Манова от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН посочи, че предварителните анализи сочат наличието на син пигмент, нанесен директно върху костите. Според нея това дава ценна информация за погребалния ритуал. При осветяване с ултравиолетова светлина са установени и жълто-оранжеви флуоресценции по постелката, върху която е бил положен покойникът, което може да свидетелства за използването на органични багрила. По думите на Манова част от цветовете вероятно са били свързани с определени представи и ритуални функции. Тя допуска, че погребаният е мъж и че богатото цветно оформление може да е знак за високия му обществен статус. Предстоят допълнителни анализи на пигментите и останалите взети от гроба проби.
Според доц. Александров скелетът вероятно е на мъж на около 24 години, който е бил висок и физически добре сложен. Погребението е извършено без гробен инвентар, което е характерно за първичните ямненски гробове. Сред особеностите са дълбоката гробна яма, дървеното покритие и следите от червена охра.
Археолозите очакват проучванията на могилата да продължат още няколко седмици. В югоизточната и югозападната част на насипа е възможно да бъдат открити допълнителни погребения.
Доц. Александров отбеляза, че работата на настоящия екип се извършва съобразно изискванията на българското законодателство и съвременната археологическа наука. Всички открити археологически материали от обекта ще постъпят във фонда на Регионалния исторически музей в Добрич, добави той.
По думите на доц. Александров репортажът на медийна група „Добруджа“ по-рано тази седмица, в който представихме археологическите дейности, извършвани на могилата в землището на Плачи дол, е довел до голям интерес към проучванията, включително и сред жителите на Плачи дол, които се гордеят с могилата и значението ѝ за историята на района.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
.gif)
Научният ръководител на разкопките доц. д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей при БАН определи открития гроб като централен или първичен. Върху него е била издигната първата от трите могили, оформяли съоръжението. Погребението се отнася към ранната бронзова епоха и се свързва с ямната култура – население, мигрирало към Балканите от северно-черноморските степи преди около 5000 години.
По думите на проф. Фолкер Хайд от Университета в Хелзинки, който е член на екипа, погребението представлява типичен пример за ранен ямненски погребален обичай. Гробната яма е дълбока и приблизително правоъгълна, с данни за дървено покритие. Тялото е било положено по гръб, със свити в коленете крака и изпънати до тялото ръце – практика, характерна за ямната култура както на Балканите, така и в западнопонтийския регион. Той подчерта, че ямната култура е свързана с миграции на население, което не произхожда от Балканите. Археологическите и генетичните данни показват близки връзки между хората, погребвани в ранните ямненски гробове. Мъжете са били физически едри и високи, а според генетичните изследвания са носители на общо мъжко наследство, което насочва към съществуването на голяма семейна или кланова структура.
Особен интерес представляват следите от оцветяване. По черепа и крайниците са установени следи от червена охра, а изследователите са открили и необичаен син пигмент. Зам.-ръководителят на обекта д-р на науките Росица Любомирова Манова от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН посочи, че предварителните анализи сочат наличието на син пигмент, нанесен директно върху костите. Според нея това дава ценна информация за погребалния ритуал. При осветяване с ултравиолетова светлина са установени и жълто-оранжеви флуоресценции по постелката, върху която е бил положен покойникът, което може да свидетелства за използването на органични багрила. По думите на Манова част от цветовете вероятно са били свързани с определени представи и ритуални функции. Тя допуска, че погребаният е мъж и че богатото цветно оформление може да е знак за високия му обществен статус. Предстоят допълнителни анализи на пигментите и останалите взети от гроба проби.
Според доц. Александров скелетът вероятно е на мъж на около 24 години, който е бил висок и физически добре сложен. Погребението е извършено без гробен инвентар, което е характерно за първичните ямненски гробове. Сред особеностите са дълбоката гробна яма, дървеното покритие и следите от червена охра.
Археолозите очакват проучванията на могилата да продължат още няколко седмици. В югоизточната и югозападната част на насипа е възможно да бъдат открити допълнителни погребения.
Доц. Александров отбеляза, че работата на настоящия екип се извършва съобразно изискванията на българското законодателство и съвременната археологическа наука. Всички открити археологически материали от обекта ще постъпят във фонда на Регионалния исторически музей в Добрич, добави той.
По думите на доц. Александров репортажът на медийна група „Добруджа“ по-рано тази седмица, в който представихме археологическите дейности, извършвани на могилата в землището на Плачи дол, е довел до голям интерес към проучванията, включително и сред жителите на Плачи дол, които се гордеят с могилата и значението ѝ за историята на района.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
Коментирайте
