Всички публикувани становища по законопроекта за закриване на Комисията по досиетата и прехвърляне на функциите ѝ към Държавна агенция „Архиви“ са отрицателни.
Това показва информацията в Портала за обществени консултации на Министерския съвет, където проектът беше публикуван на 8 октомври, а срокът за представяне на позиции изтече на 7 ноември 2026 г.
Сред противниците на предложените промени са девет български представители в Европейския парламент, Българският хелзинкски комитет, „Програма Достъп до информация“, фондация „Истина и памет“, както и над 100 общественици, представители на академичната общност, журналисти, юристи и неправителствени организации.
Общото между позициите е настояването законопроектът да бъде оттеглен. В становищата се изразяват опасения за независимостта на органа, достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност и възможността за продължаване на проверките и публичното обявяване на принадлежност към тоталитарните служби.
Последното публикувано становище е на „Програма Достъп до информация“ от 9 ноември. Организацията определя проекта като противоречащ на Конституцията, на решения на Конституционния съд и на Европейската конвенция за правата на човека, включително на тълкуването на Европейския съд по правата на човека по делото „Анчев срещу България“.
Според юристите на организацията замяната на независимата комисия, която се отчита пред Народното събрание, с държавна агенция в системата на изпълнителната власт създава риск от политическа намеса в процеса на проверка и оповестяване на принадлежност към бившите тайни служби.
В становището си ПДИ предупреждава и за опасност от ограничаване на достъпа до архивите, както и от загубване или унищожаване на документи. Организацията настоява законопроектът да не бъде приеман.
На 3 ноември обща позиция срещу закриването на комисията разпространиха девет български евродепутати, Андрей Новаков, Ева Майдел, Емил Радев, Ивайло Вълчев, Илия Лазаров, Никола Минчев, Радан Кънев, Андрей Ковачев и Христо Петров.
В позицията си те определят решението на управляващите като „стряскащо“ и заявяват, че то поражда сериозни съмнения за идеологическата посока на управлението. Според евродепутатите предложените промени са нецелесъобразни, необосновани и трябва да бъдат оттеглени. Те отхвърлят и аргумента за икономии като достатъчно основание за закриването на институцията. Според тях истината за комунистическия режим и достъпът до документите на тоталитарните служби са въпрос на демокрация, а не на партийна принадлежност.
Отрицателно становище представи и Българският хелзинкски комитет. Според правозащитната организация прехвърлянето на значителна част от правомощията на комисията към председателя на Държавна агенция „Архиви“ поставя под въпрос независимостта на проверките и гаранциите за достъп на граждани, журналисти и изследователи до документите.
Фондация „Истина и памет“ също настоява за оттегляне на законопроекта. В становището си организацията предупреждава, че прехвърлянето на функциите към изпълнителната власт създава проблем с независимостта и обективността на проверките, тъй като държавните органи ще трябва да установяват и обявяват принадлежност към бившите служби на лица, заемащи ръководни позиции в самата изпълнителна власт.
На 6 ноември отрицателна позиция публикува и БЗНС, като организацията подчерта, че историческата памет и достъпът до архивите не трябва да бъдат подчинявани на административна оптимизация.
Междувременно над 100 общественици подписаха отворено писмо до министър-председателя с копие до председателя на Народното събрание и президента. В него те настояват законопроектът да бъде оттеглен, а опитите за закриване на независимия държавен орган да бъдат преустановени.
Въпреки широката обществена съпротива срещу предложените промени, политическите позиции в парламента не са еднопосочни. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира намерението за закриване на комисията с думите, че тя вече няма функция, тъй като „всички агенти и бивши ченгета са в парламента, депутати и министри“.
Законопроектът предвижда закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и прехвърляне на нейните функции и правомощия към Държавна агенция „Архиви“.
Това показва информацията в Портала за обществени консултации на Министерския съвет, където проектът беше публикуван на 8 октомври, а срокът за представяне на позиции изтече на 7 ноември 2026 г.
Сред противниците на предложените промени са девет български представители в Европейския парламент, Българският хелзинкски комитет, „Програма Достъп до информация“, фондация „Истина и памет“, както и над 100 общественици, представители на академичната общност, журналисти, юристи и неправителствени организации.
Общото между позициите е настояването законопроектът да бъде оттеглен. В становищата се изразяват опасения за независимостта на органа, достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност и възможността за продължаване на проверките и публичното обявяване на принадлежност към тоталитарните служби.
Последното публикувано становище е на „Програма Достъп до информация“ от 9 ноември. Организацията определя проекта като противоречащ на Конституцията, на решения на Конституционния съд и на Европейската конвенция за правата на човека, включително на тълкуването на Европейския съд по правата на човека по делото „Анчев срещу България“.
Според юристите на организацията замяната на независимата комисия, която се отчита пред Народното събрание, с държавна агенция в системата на изпълнителната власт създава риск от политическа намеса в процеса на проверка и оповестяване на принадлежност към бившите тайни служби.
В становището си ПДИ предупреждава и за опасност от ограничаване на достъпа до архивите, както и от загубване или унищожаване на документи. Организацията настоява законопроектът да не бъде приеман.
На 3 ноември обща позиция срещу закриването на комисията разпространиха девет български евродепутати, Андрей Новаков, Ева Майдел, Емил Радев, Ивайло Вълчев, Илия Лазаров, Никола Минчев, Радан Кънев, Андрей Ковачев и Христо Петров.
В позицията си те определят решението на управляващите като „стряскащо“ и заявяват, че то поражда сериозни съмнения за идеологическата посока на управлението. Според евродепутатите предложените промени са нецелесъобразни, необосновани и трябва да бъдат оттеглени. Те отхвърлят и аргумента за икономии като достатъчно основание за закриването на институцията. Според тях истината за комунистическия режим и достъпът до документите на тоталитарните служби са въпрос на демокрация, а не на партийна принадлежност.
Отрицателно становище представи и Българският хелзинкски комитет. Според правозащитната организация прехвърлянето на значителна част от правомощията на комисията към председателя на Държавна агенция „Архиви“ поставя под въпрос независимостта на проверките и гаранциите за достъп на граждани, журналисти и изследователи до документите.
Фондация „Истина и памет“ също настоява за оттегляне на законопроекта. В становището си организацията предупреждава, че прехвърлянето на функциите към изпълнителната власт създава проблем с независимостта и обективността на проверките, тъй като държавните органи ще трябва да установяват и обявяват принадлежност към бившите служби на лица, заемащи ръководни позиции в самата изпълнителна власт.
На 6 ноември отрицателна позиция публикува и БЗНС, като организацията подчерта, че историческата памет и достъпът до архивите не трябва да бъдат подчинявани на административна оптимизация.
Междувременно над 100 общественици подписаха отворено писмо до министър-председателя с копие до председателя на Народното събрание и президента. В него те настояват законопроектът да бъде оттеглен, а опитите за закриване на независимия държавен орган да бъдат преустановени.
Въпреки широката обществена съпротива срещу предложените промени, политическите позиции в парламента не са еднопосочни. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира намерението за закриване на комисията с думите, че тя вече няма функция, тъй като „всички агенти и бивши ченгета са в парламента, депутати и министри“.
Законопроектът предвижда закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и прехвърляне на нейните функции и правомощия към Държавна агенция „Архиви“.
Източник:БГНЕС
Коментирайте
.gif)
