„Нощ на литературата“ в Добрич

И тази година Община град Добрич се включва в Нощта на литературата, която ще се осъществи на 25 септември от 16.00 ч. до 19.00 ч. на три места в града: Дом-паметник „Йордан Йовков“, Музей в градски парк „Св. Георги“ и Художествена галерия. Празничната програма за Денят на Добрич се обогатява и с това събитие, което се провежда по едно и също време в различни европейски градове. В трите читателски гнезда в нашия град на всеки половин час ще се четат откъси от съвременна европейска литература, публикувана след 2000 г. и издадена на български език. Четците са ученици от град Добрич с интереси в различни области на науката и литературата: Йоана Димитрова от ЕГ „Гео Милев“, Кристиян Иванов и Вилислав Стамболов от СУ „Димитър Талев“.

Гнездо №1:
Дом-паметник „Йордан Йовков“
ЧЕХИЯ
Заглавие: „Балерини“ /2023/
Автор: Мирженка Чехова
Превод: Красимир Проданов
Издателство: „Изида“
ШВЕЙЦАРИЯ
Заглавие: „Изгнание и музика“ /2024/
Автор: Етиен Барилие
Превод: Тодорка Минева
Издателство: „Сонм“
Четец: Йоана Димитрова – ученик от ЕГ „Гео Милев“ гр. Добрич
 
Гнездо №2:
Музей в Градски парк „Св. Георги“
ПОЛША
Заглавие: „Възпявай градините“ /2023/
Автор: Павел Хюле
Превод: Силвия Борисова
Издателство: „Ерго“
ИСПАНИЯ
Заглавие: „Животът разказан от един хомо сапиенс на един неандерталец“ /2024/
Автори: Хуан Хосе Миляс и Хуан Луис Арсуага
Превод: Десислава Антова
Издателство: „Колибри“
Четец: Кристиян Иванов – ученик от СУ „Димитър Талев“ град Добрич
 
Гнездо №3:
Художествена галерия
ИТАЛИЯ
Заглавие: „Как се пътува със сьомга“
Автор: Умберто Еко
Превод: Вера Петрова
Издателство: „Колибри“
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
Заглавие: „Същите очи“ /2024/
Автор: Горян Петревски
Превод: Мариян Петров
Издателство: „Изида“
Четец: Вилислав Стамболов – ученик от СУ „Димитър Талев“ град Добрич
 
За книгите в Гнездо № 1:
 „Балерини“ е роман, който тупти и грее - въпреки че ставаме свидетели на едно унищожено детство. Запазила най-ярките явления от края на миналия век, книгата е разкъсваща сърцето лична изповед, но в същото време и предупреждение за всички, които са склонни да виждат в света наоколо само красивото. Едно дете израства пред очите ни – сблъскало се отрано с жестокия свят на възрастните, то трябва да оцелее и в същото време да стане най-добрата балерина. Друг вариант не съществува… или всъщност има, нарича се провален живот. Запазила автентичен документален дух, историята на Мирженка Чехова ни води в чешката светая светих на балета – Пражката танцова консерватория. Потъваме и в пълните със забранени плодове нощни клубове. Явяваме се заедно с авторката на кастинг за стриптизьорки и отронваме сълза за всички несбъднати мечти, които времето превръща в травми.
„Всички вярват, че балетът е изкуство. А в същото време това са само благородно изглеждащи упражнения…” (Мирженка Чехова)
Кратка визитка на автора:
Мирженка Чехова е родена в чешкия град Аш. Завършва Класически балет в Пражката танцова консерватория, а след това се дипломира в Театралния факултет на Академията за сценични изкуства – специалност Алтернативен театър. Прави дебют като писател с книгата „Мис АмериКа“ (2018), две години по-късно следва и „Балерини“, описваща личния ѝ опит и включваща нейния автентичен дневник. Интерактивният спектакъл, създаден по книгата, се играе с голям успех в пражкия културен център „Акрополис“.
Преводачът Красимир Проданов е роден в Бургас. Призванието си открива първо пред микрофона като водещ в романтичния период на възникване на частните радиостанции; главен редактор на популярни в началото на века списания, а любовта му към Чехия и чешкия език изкристализира под формата на близо 30 преведени заглавия от витрината на съвременната чешка проза – сред тях книги на Марек Шинделка и Ян Балабан, Петър Станчик и Тереза Боучкова, Павел Шрут и Петра Соукупова, както и много други.
 
В „Изгнание и музика“ Етиен Барилие отговаря на въпроса как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание в различни исторически контексти и при различен завършек на личната им драма. Книгата разказва както за творци, чиито съзидателни способности са останали непокътнати, така и за такива, при които вдъхновението напълно е секнало. Подкрепена с множество конкретни примери, свързани с живота и творчеството на редица световноизвестни композитори, книгата разглежда въпроса за отражението на драматичните събития от историята на човечеството върху индивидуалното творчество на гениалните личности.
Кратка визитка на автора:
Роден през 1947 г. Етиен Барилие е швейцарски писател, философ и културолог, преводач, преподавател в Лозанския университет. В центъра на творчеството си поставя историята на идеите и теорията на изкуствата, особено музиката, която присъства трайно както в художествените му творби, така и в есеистиката му. Носител на множество литературни награди, както и награди за есеистика.
Тодорка Минева е литературен преводач и главен редактор на издателство „Сонм“. Завършила е философия с втора специалност френски език в СУ „Св. Климент Охридски“. В неин превод са публикувани повече от 60 творби както от областта на съвременната хуманитаристика (Еманюел Левинас, Пол Рикьор, Жан Старобински и др.), така и от тази на художествената литература (Андре Жид, Емил Верхарен, Маргьорит Дюрас и др.). За превода на „Изгнание и музика“ на швейцарския писател и философ Етиен Барилие през 2024 г. ѝ е присъдена специалната стипендия за високи постижения „Регула Реншлер“ на Асоциацията към Преводачески колеж „Лорен“ в Швейцария.
Четец: Йоана Димитрова – ученик в 12 клас на ЕГ „Гео Милев“ град Добрич. Член на Клуб по речи и дебати на английски език BEST. Интересува се от музика, чужди езици, публични дискусии.
 
За книгите в Гнездо №2:
„Възпявай градините“ е магичен, фино конструиран и многопластов роман за предвоенен свят на много култури, на преплетени традиции и нации. За музиката в сянката на Хитлер и Третия райх, дом в сянката на едно престъпление, една любов в сянката на войната. И за необикновеното приятелство на малкото момче с красивата Грета. Красива жена, Гданск в сянката на войната и загубена опера на Вагнер. Грета предчувства как ще свърши всичко това. Съпругът ѝ Ернест Теодор, кръстен на Е.Т.А. Хофман, е маниакално привлечен от тайнствена опера на Рихард Вагнер. В живота им се появява смразяващият дневник на един французин. И Райнер Мария Рилке. И войната. И денят, в който руснаците завземат нейния град, нейния дом, нейния живот... И само един млад поляк, случаен съквартирант, не пасва на прокълнатата мозайка на историята. Неговият син, невръстно момче, започва да създава наново света – от разказите на Грета. Свят, който отдавна е отминал в небитието.
Павел Хюле е един от най-интересните съвременни полски автори. Роден е през 1957 г. в Гданск. Завършва полска филология в родния си град, на който посвещава по-голямата част от творчеството си. Университетски преподавател, деец на „Солидарност“, по време на военното положение работи с нелегални издателства. Дебютният му роман „Вайзер Давидек“ (1987) му носи популярност и по-късно е екранизиран. През 2012 г. президентът Бронислав Коморовски го награждава с Офицерски кръст на Ордена на възродена Полша. Умира внезапно през 2023 г.
Преводачката Силвия Борисова дебютира като преводач през 1978 г. и до момента има над 40 преведени книги. Сред превежданите от нея автори са Олга Токарчук, Болеслав Прус, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек, Адам Загаевски, Юзеф Тишнер, Чеслав Милош, Анджей Вайда, Йежи Пилх, Павел Хюле и др. Носителка на две награди на Съюза на преводачите, както и на награда на полския Съюз на авторите ZAiKS за изключителни постижения в превода на полска литература. През 2019 г. бе удостоена с високата държавна награда на Република Полша „Златен кръст”, която се присъжда за изключителни заслуги към полската култура и литература.
„Животът, разказан от един хомо сапиенс на един неандерталец“ - Хуан Хосе Миляс открива заедно с един от най-големите специалисти в областта, палеонтологът Хуан Луис Арсуага защо сме така както сме и кое ни е довело до мястото, където сме. С несравнимия си почерк, писателят прави едно стилистично упражнение изпълнено с хумор, в което се комбинират интервюто и есето, за да се предаде това, което един сапиенс (Арсуага) показва на бедния неандерталец (Миляс). Тази книга е резултат от много посещения на двамата автори на различни често срещани сцени от нашето ежедневие сякаш става дума за Дон Кихот и Санчо. Заедно ще посетят места, където оцеляват остатъци от това, което сме били и обясняват от къде идваме. В тази книга разказват за живота от праисторията, животът, който присъства на което и да е място - от една пещера до детски парк или магазин за плюшени играчки.
Кратка визитка на авторите:
Хуан Хосе Миляс е испански писател и журналист (Валенсия, 1946 г.). Творчеството му, преведено на повече от двадесет езика и носител на някои от основните награди, включва романи, както и книги с разкази и сборници със статии. Носител е на наградата „Планета“ и на Националната награда за художествена литература с романа си El Mundo (2007). Той е редовен сътрудник на вестник El País, където неговите колонки и статии се отличават с финес, ирония и оригиналност при разглеждането на актуални проблеми. За работата си като журналист той е удостоен с наградите Мариано де Кавиа, Мигел Делибес, Франсиско Сереседо, Васкес Монталбан и Дон Кихот, както и наградата Premi de les Lletres за 2022 г. от Generalitat на Валенсия.
Хуан Луис Арсуага е доктор по биологични науки от Университета Комплутенсе в Мадрид. Той е редовен професор в катедрата по палеонтология на Факултета по геоложки науки на Университета Комплутенсе в Мадрид. Палеоантрополог и професор по човешка палеонтология. Гост-професор в катедрата по антропология, Университетски колеж в Лондон. Член на изследователския екип на плейстоценските отлагания на Сиера де Атапуерка от 1982 г. и от 1991 г. Ръководител на екипа, който е удостоен с наградата на Принца на Астурия за научни и технически изследвания през 1997 г. и наградата Кастилия и Леон за наука Социални и хуманитарни науки от 1997 г. Автор на множество статии в най-важните научни списания в света, както общонаучни, така и специфични за областта на човешката еволюция. Асоцииран редактор на Journal of Human Evolution и автор, заедно с писателя Хуан Хосе Миляс на „Животът, разказан от един хомо сапиенс на един неандерталец“  (2020)  и „Смъртта, разказана от един хомо сапиенс на един неандерталец“ (2022)
Десислава Антова е административен директор и преводач от испански, италиански, английски и български език. Завършва Испанска филология и Превод в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и специализира в Universidad de Granada, Испания. Превежда в издателство „Колибри“ от 2009 г. Портфолиото й включва знакови заглавия на Исабел Алиенде, Кармен Посадас, Ирене Вайехо, Лаура Ескивел и други. Най-новият й проект е „Животът, разказан от един хомо сапиенс на един неандерталец“ на Хуан Хосе Миляс и Хуан Луис Арсуага.
Четец: Кристиян Иванов. Ученик в 12 клас на СУ „Димитър Талев“ град Добрич, член на Ученическия съвет при училището. Интересува се от журналистика, спорт и политика.
 
За книгите в Гнездо №3:
В сборника „Как се пътува със сьомга“ е събрана част от историите, родили една неподражаема колекция – парчета от многоцветна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с невинаги похвалните си проявления и дела. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите, глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия… и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници. С ярка смесица от хумор, ирония и пародия, с остро перо, свежи хрумвания, въображение и ерудиция Еко превръща житейското злободневие в изпъстрена с находчиви прозрения литература в стил „животът – начин на употреба“.
Кратка визитка на автора:
Умберто Еко (1932–2016) е роден в Александрия. Той е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. Като писател става известен през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010), „Нулев брой“. Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“. Благодарение на оригиналните си идеи и дълбокото познаване на романи от по-ранни векове, Умберто Еко създава шедьоври като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“, които са, освен всичко друго, и силно философски. Той ще остане завинаги в сърцата на читателите със своите забавно-сатирични, криминални и леко фантастични произведения. Повлиян от автори като Джеймс Джойс, гордостта на ирландската литература, и Хорхе Луис Борхес, родоначалник на латиноамерикански магически реализъм, Еко ни дарява с разнообразни по жанр, структура и послания текстове.
Вера Петрова е преводач и писател, журналист и пътешественик. Живяла е в Италия, била е преподавател в Университета в Пиза, кореспондент на чужди медии, главен редактор на месечни издания у нас. Автор е на три книги: „Вместо книга“, „Завихряне“, „Разходки из невидимия свят“. Превежда на италиански език произведения на Йордан Радичков – „Спомени за коне“ и избрани разкази от „Хора и свраки“ с две издания в Италия под общо заглавие Gente, gaze e cavalli (Il Vascello; Voland).Преводач на някои от най-известните съвременни италиански автори на български език – Умберто Еко, Джани Родари, Елена Феранте (награда на Съюза на преводачите в България), Маргарет Мацантини, Паоло Сорентино, Бернардо Бертолучи, Виола Ардоне и много други. Директор е на Софийския международен литературен фестивал през 2017 г. В Италианския културен институт е водила практически курс по литературен превод и обучения по български език. Книгата „Детският влак“ на Виола Ардоне в превод на Вера Петрова става Книга на годината на книжарите от „Хеликон“ за 2020 г.
За книгата „Същите очи“
Когато един майски ден Ангел, живеещ уединено с осиновителите си в самотна, но красива клисура, минава през спрелия на гарата влак, за да продава люляк, е обхванат от чувство, каквото никога до този момент не е изпитвал. Нещо необяснимо пламва между него и момиче със сини очи – същите като неговите. Обзет от внезапен порив, той й подарява всичките букетчета, които са му останали, а тя му хвърля през прозореца на потеглящия влак лист с адреса си. Неочакван порив на вятъра обаче отнема шанса на момчето да се свърже с тайнствената непозната, която превзема мислите му. Есента Ангел отива в големия град, за да учи. Там ще срещне нови приятели, неразкрити тайни, а защо не и красивото момиче със същите очи като неговите.
Кратка визитка на автора:
Горян Петревски (роден на 14 юли 1951 г.) е най-четеният македонски автор за млади читатели. Написал е 18 книги, най-вече романи, като най-популярните са „Марта“, „Сама“ и „Същите очи“. Спечелил е престижни награди, сред които „Ванчо Николески“ (за най-добра книга за деца или млади читатели) на Дружеството на македонските писатели. Произведенията му имат изключителен успех сред няколко поколения читатели в Република Северна Македония и от десетилетия се изучават в гимназиалния курс. Обявявани са от Народната библиотека в Скопие за най-четените книги на годината. Писателят ще присъства на четенето от неговата книга в София в Европейската нощ на литература 2024 г.
Преводачът Мариян Петров е награждаван автор на 7 белетристични книги, преводач на над 120 заглавия и редактор на множество творби. Роден е през 1961 г.. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като сценарист на „Машина за звезди”, редактор в ТВ „Еврофутбол”, съботния подлистник „24 гафа“ на в. „24 часа“, „Господари на ефира“, сътрудник в Центъра за оценяване на НБУ, ръководител в системата на образованието. Писател и преводач на свободна практика е. Превел е популярни руски и украински автори като Сергей Алексеев, Александър Бушков, Лев Гумильов, Анна Данилова, Григорий Сковорода, Васил Слапчук, Иван Андрусяк и др., както и водещи македонски автори като Луан Старова, Оливера Николова, Горян Петревски, Томислав Османли, Блаже Миневски, Влада Урошевич, Ягода Михайловска-Георгиева, Ермис Лафазановски, Фросина Пармаковска и др.
Четец: Вилислав Стамболов. Ученик в 12 клас на СУ „Димитър Талев“ град Добрич. Заместник председател на Ученическия съвет при училището. Интересува се от класическа музика, политика, изкуство.
Организатори: (за Добрич) Община град Добрич с партньори: Регионален исторически музей – Добрич и Художествена галерия – Добрич. Столична община, EUNIC, фондация „Прочети София“, Австрийско посолство, Посолство на Белгия, Гьоте-институт България, Посолство на Гърция, Посолство на Дания, Посолство на Ирландия, Институт Сервантес-София, Италиански културен институт, Британски съвет България, Полски институт в София, Институт „Камойш“ София, Културно-информационен център на Република Северна Македония в София и Посолство на Р. Северна Македония, Посолство на Словения, Посолството на Украйна, Институт Лист - Унгарски културен институт, Чешки център София, Посолство на Швейцария, Фондация „Детски книги“
 
 

Коментирайте