„На фара край Шабла всичко е спокойно“, докладва по обяд пазачът Красимир Панайотов. Той е застъпил смяната от 8 часа сутринта днес, която продължава до 8 часа на 1 януари догодина. Това е първото му дежурство на Нова година на фара, тъй като е назначен за пазач в началото на тази година.
„Досега съм работил 28 години в системата на Военноморските сили (ВМС). Давал съм много дежурства, включително и по Нова година, но на фара това е първото“, казва Панайотов, който е родом от Шабла. „Морето е спокойно, тъй като вятърът е от север-северозапад, температурата е минус 7 градуса. Дежурството включва оглед на цялата фарова кула и на района около морското съоръжение. Има за изпълнение редица дейности. Налага се по време на смяната по няколко пъти да изкачваме 132 стъпала – толкова са до „върха“ на кулата“, обяснява Панайотов.
„Вахтата е самотна работа, но изключително отговорна. Компания ми правят две кучета“, добавя той. За посрещането на Нова година си е приготвил малко по-празнична вечеря, а наздравиците оставя за 1 януари. Той ще бъде първият в България, който ще посрещне новата 2026 година. По астрономическо време там стрелките са с около 21 минути по-напред от тези в София. Най-източната точка на България първа посреща изгрева на слънцето и първа вдига новогодишната наздравица. В 8 часа на 1 януари той ще предаде вахтата на Галин Гочев, който също ще бъде дежурен за първи път по Нова година на фара.
„Фарът край Шабла е под командването на Хидрографската служба към ВМС. Петима са пазачите на съоръжението, които дават непрекъснато смени“, каза капитан III ранг Донко Енев. „През 2026 година фарът навършва 170 години. За събитието се предвиждат различни прояви, сред които са Дните на отворените врати. Тази година имаше четири такива дни, които предизвикаха голям интерес от българи и чужденци, от ученици и семейства с деца“, добавя капитанът.
Последният ремонт на фара е направен през 2022 година. „Съоръжението се държи добре. Пазачите на фара са местни хора. Двама се пенсионираха. През тази година бяха назначени нови пазачи – фараджии, както ги наричат най-често“, казва още кап. Енев.
„33 години съм бил пазач на фара. Изкарал съм около десетина новогодишни дежурства. Преди години, когато по Нова година на смяна бяхме по трима, се събирахме със семействата. Това обаче не е пречило да изпълняваме задълженията си“, казва Наньо Нанев, който от тази година е пенсионер. Той е автор на книгата „Фар Шабла през погледа на фаропазача Наньо Нанев“. През тази година книгата излезе и на английски език. „Много румънци идват на фара, проявяват интерес и разпитват, затова направихме и превод“, добавя Нанев.
„През 1993 година имаше корабокрушение – край фара „излезе“ кораб. Случвало се е по цяла седмица да оставаме на фара заради затворени от сняг пътища. В битовата стая имаше подготвени запаси. Случвало се е и да няма ток – тогава пускаме генератора. Никога не сме допускали фарът да не работи“, разказва Нанев. Той има къща до фара и сега го наблюдава от дома си. Иначе винаги присъства на Дните на отворените врати и с удоволствие разказва историята на фара. Тази година през всеки от отворените дни идваха над 2000 души – българи и чужденци, добавя Нанев.
„През тази година посетих Франция, за да видя фаровете там. Знам, че се стопанисват от общините. Останах очарован, че са отворени и като културни центрове – деца рисуват, има беседи и други инициативи. Там всичко е автоматизирано. С колеги стигнахме с малко горчивина до извода, че фаропазачът е изчезваща професия. Затова разчитаме да ни търсят, за да разказваме истории“, добавя Нанев.
Шабленският фар е уникален не само с дългогодишната си история. Той е умалено копие на прочутия Александрийски фар – едно от Седемте чудеса на света. Това е и единственото такова съоръжение, боядисано в два цвята – червено и бяло.
„Досега съм работил 28 години в системата на Военноморските сили (ВМС). Давал съм много дежурства, включително и по Нова година, но на фара това е първото“, казва Панайотов, който е родом от Шабла. „Морето е спокойно, тъй като вятърът е от север-северозапад, температурата е минус 7 градуса. Дежурството включва оглед на цялата фарова кула и на района около морското съоръжение. Има за изпълнение редица дейности. Налага се по време на смяната по няколко пъти да изкачваме 132 стъпала – толкова са до „върха“ на кулата“, обяснява Панайотов.
„Вахтата е самотна работа, но изключително отговорна. Компания ми правят две кучета“, добавя той. За посрещането на Нова година си е приготвил малко по-празнична вечеря, а наздравиците оставя за 1 януари. Той ще бъде първият в България, който ще посрещне новата 2026 година. По астрономическо време там стрелките са с около 21 минути по-напред от тези в София. Най-източната точка на България първа посреща изгрева на слънцето и първа вдига новогодишната наздравица. В 8 часа на 1 януари той ще предаде вахтата на Галин Гочев, който също ще бъде дежурен за първи път по Нова година на фара.
„Фарът край Шабла е под командването на Хидрографската служба към ВМС. Петима са пазачите на съоръжението, които дават непрекъснато смени“, каза капитан III ранг Донко Енев. „През 2026 година фарът навършва 170 години. За събитието се предвиждат различни прояви, сред които са Дните на отворените врати. Тази година имаше четири такива дни, които предизвикаха голям интерес от българи и чужденци, от ученици и семейства с деца“, добавя капитанът.
Последният ремонт на фара е направен през 2022 година. „Съоръжението се държи добре. Пазачите на фара са местни хора. Двама се пенсионираха. През тази година бяха назначени нови пазачи – фараджии, както ги наричат най-често“, казва още кап. Енев.
„33 години съм бил пазач на фара. Изкарал съм около десетина новогодишни дежурства. Преди години, когато по Нова година на смяна бяхме по трима, се събирахме със семействата. Това обаче не е пречило да изпълняваме задълженията си“, казва Наньо Нанев, който от тази година е пенсионер. Той е автор на книгата „Фар Шабла през погледа на фаропазача Наньо Нанев“. През тази година книгата излезе и на английски език. „Много румънци идват на фара, проявяват интерес и разпитват, затова направихме и превод“, добавя Нанев.
„През 1993 година имаше корабокрушение – край фара „излезе“ кораб. Случвало се е по цяла седмица да оставаме на фара заради затворени от сняг пътища. В битовата стая имаше подготвени запаси. Случвало се е и да няма ток – тогава пускаме генератора. Никога не сме допускали фарът да не работи“, разказва Нанев. Той има къща до фара и сега го наблюдава от дома си. Иначе винаги присъства на Дните на отворените врати и с удоволствие разказва историята на фара. Тази година през всеки от отворените дни идваха над 2000 души – българи и чужденци, добавя Нанев.
„През тази година посетих Франция, за да видя фаровете там. Знам, че се стопанисват от общините. Останах очарован, че са отворени и като културни центрове – деца рисуват, има беседи и други инициативи. Там всичко е автоматизирано. С колеги стигнахме с малко горчивина до извода, че фаропазачът е изчезваща професия. Затова разчитаме да ни търсят, за да разказваме истории“, добавя Нанев.
Шабленският фар е уникален не само с дългогодишната си история. Той е умалено копие на прочутия Александрийски фар – едно от Седемте чудеса на света. Това е и единственото такова съоръжение, боядисано в два цвята – червено и бяло.


.gif)








.gif)





1 USD = 1.66355 BGN
1 GBP = 2.24498 BGN
1 CHF = 2.10463 BGN
