Липсата на работна ръка е сериозен проблем за животновъдството в България. Трудности изпитва целия сектор, но това се усеща най-вече при говедовъдите и овцевъдите, заяви в интервю за медийна група „Добруджа” проф. Стайка Лалева, директор на Земеделски институт - Стара Загора. Като че ли единственият изход от тази ситуация е вносът на работници от чужбина. В България вече има фермери, които привличат служители от Молдова и Азербайджан, защото тук не останаха хора, които да искат да работят в тази сфера. Често пъти, наеманите работници по-скоро нанасят вреда при престоя си в даден животновъден обект, отколкото да спомогнат за неговото развитие. В същото време заплащането в сектора е добро, но въпреки това не се намират хора, които да си вършат работата съвестно, обясни проф. Лалева.
Био продуктите са все по-търсени от потребителите, но те не могат да изместят промишленото животновъдство. Този тип ферми у нас са прекалено малко и те не могат да осигурят необходимото количество продукция. Следейки обаче тенденциите на пазарите в Европа, екологично чистите продукти увеличават своя дял. Има и една съществена разлика между България и западноевропейските държави – цената на био продуктите, която у нас е доста голяма.
България обаче трябва да се насочи към развитие на био земеделието и производството на бутикови продукти. Една от пречките за развитието на този сектор са многото изисквания, които в някаква степен дори са прекалени, посочи още директорът на Земеделски институт – Стара Загора.
До територията на нашата страна ще идват все по-екзотични болести и ние трябва да свикваме да живеем с тях. За да се намалят рисковете и пораженията обаче, е необходимо да се вземат навременни превантивни мерки, заяви още проф. Лалева. Има национални и международни структури, които предупреждават и оповестяват за движението на болестите, но разяснителната дейност сред населението и животновъдите не е на необходимото ниво. Важни са и превантивните мерки, защото когато получим информация, че дадено заболяване приближава към България, ние трябва да реагираме незабавно и да предприемем мерки за ограничаване. Често пъти се получава така, че вместо да действаме превантивно и съответно да предотвратим щетите, ние бездействаме и после изплащаме огромни обезщетения. Когато унищожиш едно стадо, възстановяването му след това е трудно. И още по-лошото – няма как да накараш пострадалия фермер да започне да отглежда животни отново, категорична е проф. Стайка Лалева.
Мирослав Балчев
Био продуктите са все по-търсени от потребителите, но те не могат да изместят промишленото животновъдство. Този тип ферми у нас са прекалено малко и те не могат да осигурят необходимото количество продукция. Следейки обаче тенденциите на пазарите в Европа, екологично чистите продукти увеличават своя дял. Има и една съществена разлика между България и западноевропейските държави – цената на био продуктите, която у нас е доста голяма.
България обаче трябва да се насочи към развитие на био земеделието и производството на бутикови продукти. Една от пречките за развитието на този сектор са многото изисквания, които в някаква степен дори са прекалени, посочи още директорът на Земеделски институт – Стара Загора.
До територията на нашата страна ще идват все по-екзотични болести и ние трябва да свикваме да живеем с тях. За да се намалят рисковете и пораженията обаче, е необходимо да се вземат навременни превантивни мерки, заяви още проф. Лалева. Има национални и международни структури, които предупреждават и оповестяват за движението на болестите, но разяснителната дейност сред населението и животновъдите не е на необходимото ниво. Важни са и превантивните мерки, защото когато получим информация, че дадено заболяване приближава към България, ние трябва да реагираме незабавно и да предприемем мерки за ограничаване. Често пъти се получава така, че вместо да действаме превантивно и съответно да предотвратим щетите, ние бездействаме и после изплащаме огромни обезщетения. Когато унищожиш едно стадо, възстановяването му след това е трудно. И още по-лошото – няма как да накараш пострадалия фермер да започне да отглежда животни отново, категорична е проф. Стайка Лалева.
Мирослав Балчев