Обувен завод „Добрич” – реалност ли беше или приказка (ВИДЕО)

Мария Борова има 39 години трудов стаж в Обувен завод „Добрич”. Първата заповед за първото назначение в завода е на нейно име. Започва като касиер, след това е счетоводител, секретар на Комсомола, партиен секретар и напуска завода като Профпредседател. Мария е живата история на обувния завод. Намираме я в храм „Св. Климент Охридски”, където помага след пенсионирането си. С радост се съгласява да разкаже спомените си, макар че изпитва голяма мъка, като вижда руините, които сега са останали от най-големия някога завод за детски обувки на Балканския полуостров.
С болка минавам край завода сега, по-скоро край дупката, която е останала от него. Сърцето ми се къса, признава Мария. Избягвам да минавам от там, това място е свързано с толкова много спомени, все още го сънувам, допълва тя.
Как не се намери някой, който да го съхрани този голям и хубав завод. Сега съм тук в храм „Св. Климент Охридски” и ежедневно при мен се отбиват жени, с които сме работили в завода. Всички ги боли за сегашната съдба на предприятието. Връщаме се назад в спомените си, плачем. Много съжалявам, че не го съхраниха. В него кипеше не само работа, но и живот. Сега всичко ми звучи като приказка. Много ме боли като си помисля какво е в момента, казва със сълзи на очи Мария.
 

Коментирайте