Огражден – селото с трима жители и ...без табела (ВИДЕО)

„Трудно се живее в село Огражден, много трудно. Май ни търсят най-вече по време на избори.“ Това каза Гинка Перпелиева пред екип на медийна група „Добруджа“. Тя заедно със съпруга си Илия Перпелиев и 42-годишната им дъщеря Ани са всъщност единствените жители по адресна регистрация в село Огражден, община Генерал Тошево.
Старото име на селото е Хисарлък (крепост). Единствената забележителност в селото е релефна географска карта на България, направена от учител и неговите ученици в двора на местното училище, от което вече няма и спомен. Това е първата релефна карта на България, създадена през 1956 година.
Къщата на Перпелиеви е в началото на селото, точно след мястото, на което преди време е била табелата, показваща че вече сте в Огражден. Вече няма дори табела.
В изоставените и празни къщи в селището все още се виждат следи от човешко присъствие. Дворовете са запустели, повечето сгради – полуразрушени. Но за липсата на хора може да се съди по състоянието на пътя до селото и полуразрушените улици в рамките на Огражден. Защото като няма хора, няма нужда и от пътища…
Една малка част от имотите в Огражден се ползват от собствениците им за отглеждане на животни. През деня идват един-двама пастири от близкото и голямо генералтошевско село Кардам, но те не нощуват в селището.  
Въпреки това, тримата жители на Огражден не се отказват. Но споделят, че им тежи липсата на други хора в селото, на съсед, с когото да си изпиеш кафето или просто някой извън семейството, с когото да поговориш как ти е минал деня. Когато ни се схване душата, се разхождаме в района, обясни Гинка Перпелиева.
Сред най-големите й болки е ужасното състояние на пътя от Огражден до Кардам. Единственият вариант за транспорт на семейството е каруца и кончето от семейната ферма. „Понякога дъщеря ми изминава и пеша 5-те километра до Кардам. Случвало се е да викаме такси, но ни отказват  заради разбития път, а иначе плащаме данъци. Най-лошо става през зимата“, жалва се жената.
Тя самата е в селото от 1977 г., а мъжът й е родом от Огражден. Така се е стекъл живота, че след като дъщеря им завършва гимназията по туризъм в Добрич, се връщат окончателно на село и така вече толкова години... „Бяха мътните времена в началото на демокрацията, нямаше работа“, обясни жената. Тя си спомня, че в по-добрите си години в селото е имало и магазин.
Основното, което задържа тричленното семейство в обезлюденото село Огражден е поминъкът. От години се занимават с животновъдство. Имало е периоди, в които са гледали и до 200 овце. С това си изкарват и прехраната. Имахме и прасета, но заради свинската чума ги избиха, обясни тя.
Гинка Перпелиева е доволна от едно нещо - в последните години от време на време в селото има посетители заради местната забележителност - релефната карта на България.
 
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев

Коментирайте