Тържество по случай 125-годишнината от началото на организираното земеделско движение в България се проведе днес на паметника на земеделското движение в центъра на село Стожер. Събитието ежегодно се организира от ПП „Никола Петков”.
На този ден ние, земеделците, отдаваме почит и уважение към хората, които са дошли тук, в село Стожер, за да сложат началото на земеделското движение в България, заяви за медийна група „Добруджа” Тодор Моралийски – областен председател на ПП „Никола Петков” и председател на Добруджански фермерски съюз.
Тогавашният Варненски окръг обхващал и Добруджа, затова село Стожер, тогава наречено Баладжа, като център на окръга, е избрано за място на събора и в един местен чифлик на тази дата през 1899 г. се събират 750 земеделци, които избират временно ръководство за подготовка на конгрес и изготвят програма на земеделското движение, обясни Тодор Моралийски. Това е първият в България организиран земеделски събор.
След освобождението двете основни политически сили в страната са либералната и консервативната партия. В борбата между тях основно се използва селското население, което възлиза на 80%, но не е представено в управлението. Така се заражда идеята за земеделското движение в България, обясни Тодор Моралийски.
В края на същата 1899 г. в Плевен се провежда и първият земеделски конгрес, на който присъстват и много добруджанци, като в ръководството са избрани двама от тях – Йордан Пекарев и Николай Колевич.
Репортаж на Димитър Узунов и Преслав Димитров
На този ден ние, земеделците, отдаваме почит и уважение към хората, които са дошли тук, в село Стожер, за да сложат началото на земеделското движение в България, заяви за медийна група „Добруджа” Тодор Моралийски – областен председател на ПП „Никола Петков” и председател на Добруджански фермерски съюз.
Тогавашният Варненски окръг обхващал и Добруджа, затова село Стожер, тогава наречено Баладжа, като център на окръга, е избрано за място на събора и в един местен чифлик на тази дата през 1899 г. се събират 750 земеделци, които избират временно ръководство за подготовка на конгрес и изготвят програма на земеделското движение, обясни Тодор Моралийски. Това е първият в България организиран земеделски събор.
След освобождението двете основни политически сили в страната са либералната и консервативната партия. В борбата между тях основно се използва селското население, което възлиза на 80%, но не е представено в управлението. Така се заражда идеята за земеделското движение в България, обясни Тодор Моралийски.
В края на същата 1899 г. в Плевен се провежда и първият земеделски конгрес, на който присъстват и много добруджанци, като в ръководството са избрани двама от тях – Йордан Пекарев и Николай Колевич.
Репортаж на Димитър Узунов и Преслав Димитров
Коментирайте
