Кралицата на кънтри музиката Доли Партън почина на 80-годишна възраст. Певицата си е отишла в дома си в Нешвил, Тенеси, съобщиха нейните близки в социалните мрежи.
През октомври миналата година сестрата на Доли помоли феновете да се молят за певицата, която отложи поредица от концерти в Лас Вегас поради здравословни проблеми. Легендата на кънтри музиката сподели с феновете, че се нуждае от „няколко процедури“, за да се справи с продължаващите „здравословни проблеми“.
Доли Партън е родена на 19 януари 1946 г., в Локъст Ридж, Тенеси, САЩ. В своята кариера тя се превръща в една от най-емблематичните личности в шоубизнеса през втората половина на 20-и век. Тя е не само изпълнител, но и автор на песни, китарист, актриса, а също така и бизнесдама с усет.
Партън създава вечни произведения като трогателната ѝ автобиографична песен „Coat of Many Colors“ (1971) и хитът, пресичащ жанровете, „9 to 5“ (1980). По-късно тя изгражда успешен увеселителен парк, наречен Dollywood, и развива широк кръг от благотворителни проекти. Почитатели и критици често я описват като „национално съкровище“.
Партън е родена в Апалачите, в Големите димни планини в източен Тенеси, в бедно фермерско семейство. Тя е четвъртото от 12 деца, родени от Робърт Лий Партън, земеделец и строителен работник, и Ави Лий Партън, домакиня. Доли проявява склонност и страст към музиката от ранна възраст, като научава църковни песни и традиционни народни балади от майка си. Партън казва пред списание People през 2020 г.:
„Всички роднини на майка ми бяха много музикални, така че винаги бях сред хора, които свиреха на инструменти и пееха, а майка ми пееше старите песни.“
Като дете Партън е водеща певица и китаристка в местни радио и телевизионни предавания в Ноксвил, Тенеси.
През 1964 г., веднага след завършването си на гимназия, тя заминава за Нашвил, за да се занимава с музика.
В Нашвил Партън става протеже на кънтри певица и звезда от Grand Ole Opry Портър Уагонър. Чрез многократните си участия в неговото телевизионно шоу, Партън печели признание от цял свят. Скоро привлича вниманието на магнатите от музикалната индустрия в RCA Records и впоследствие записва няколко хитови песни – заедно с Уагонър – за лейбъла RCA. Благодарение на връзката си с Уагонър, Партън бързо се утвърждава като една от най-популярните певици в кънтри музиката.
През това време тя издава солови албуми и няколко сингъла, които доказват безспорния ѝ талант като автор на песни. Много от ранните ѝ творби разказват трогателни истории, представящи любовта и живота от женска перспектива, като например „Just Because I’m a Woman“ (1968). През 1970 г. тя постига първия си номер едно в кънтри класацията на Billboard с жизнерадостната песен „Joshua“. Следващата година излиза „Coat of Many Colors“, с интимни текстове, които смесват библейската история за пъстроцветната дреха на Йосиф със спомените на Партън за бедното ѝ детство и майчината любов. През 1973 г. тя има още един хит №1 в кънтри класацията с „Jolene“, в която Партън умолява разбивачка на сърца от песента: „Моля те, не ми вземай мъжа.“
Партън започва да изгражда имидж на „руса бомба“ още в началото на кариерата си и скоро става известна с огромната си тупирана прическа, пищната фигура и блестящите си рокли. Тя често подчертава и самоиронията в своя образ, коментирайки: „Трябва много пари, за да изглеждаш толкова евтино!“
Друго нейно известно остроумие разбива стереотипите за русите жени и публичния ѝ образ, който тя първо засяга в хита си от 1966 г. „Dumb Blonde“: „Не се обиждам от вицове за глупави блондинки, защото знам, че не съм глупава. Също така знам, че не съм блондинка.“
Едновременно с това Партън пише и записва песни, изразяващи гордост от нейните апалашки корени, като искрената „My Tennessee Mountain Home“ (1972).
Партън възнамерявала да остане в шоуто на Портър Уогнър само пет години, но ѝ било трудно да го убеди да я пусне да продължи самостоятелно, дори след още две години участие в програмата. През 1974 г. Партън се разделя с него, като ракзрива емоцията от тази раздяла в песента „I Will Always Love You“. Много години по-късно Партън казва пред The Tennessean:
„Казах: ‘Портър, седни. Написала съм нещо, което трябва да чуеш.’ Запях „I Will Always Love You“, и той започна да плаче. Когато приключих, той каза: ‘Е, по дяволите! Ако го чувстваш толкова силно, тръгвай си — но аз искам да продуцирам тази песен, защото това е най-доброто, което си писала.’“
„I Will Always Love You“ заема първо място в кънтри класацията същата година и се превръща в една от най-популярните и трайни песни на Партън.
След като започва напълно самостоятелна кариера, тя веднага постига успех. През 1975, така и през 1976 г. е избрана за „певица на годината“ от Асоциацията на кънтри музиката (CMA) благодарение на песни като „Jolene“ и „Love Is Like a Butterfly“ (1974).
Партън е въведена в Залата на славата на кънтри музиката през 1999 г. и в Залата на славата на авторите на песни през 2001 г. Тя получава награда за цялостен принос от Записната академия през 2011 г. Същата година Библиотеката на Конгреса на САЩ добавя песента ѝ „Coat of Many Colors“ в Националния регистър на звукозаписите — списък на записи, смятани за „културно, исторически или естетически значими“. Няколко нейни записа са въведени и в Залата на славата на наградите „Грами“.
.gif)
През октомври миналата година сестрата на Доли помоли феновете да се молят за певицата, която отложи поредица от концерти в Лас Вегас поради здравословни проблеми. Легендата на кънтри музиката сподели с феновете, че се нуждае от „няколко процедури“, за да се справи с продължаващите „здравословни проблеми“.
Доли Партън е родена на 19 януари 1946 г., в Локъст Ридж, Тенеси, САЩ. В своята кариера тя се превръща в една от най-емблематичните личности в шоубизнеса през втората половина на 20-и век. Тя е не само изпълнител, но и автор на песни, китарист, актриса, а също така и бизнесдама с усет.
Партън създава вечни произведения като трогателната ѝ автобиографична песен „Coat of Many Colors“ (1971) и хитът, пресичащ жанровете, „9 to 5“ (1980). По-късно тя изгражда успешен увеселителен парк, наречен Dollywood, и развива широк кръг от благотворителни проекти. Почитатели и критици често я описват като „национално съкровище“.
Партън е родена в Апалачите, в Големите димни планини в източен Тенеси, в бедно фермерско семейство. Тя е четвъртото от 12 деца, родени от Робърт Лий Партън, земеделец и строителен работник, и Ави Лий Партън, домакиня. Доли проявява склонност и страст към музиката от ранна възраст, като научава църковни песни и традиционни народни балади от майка си. Партън казва пред списание People през 2020 г.:
„Всички роднини на майка ми бяха много музикални, така че винаги бях сред хора, които свиреха на инструменти и пееха, а майка ми пееше старите песни.“
Като дете Партън е водеща певица и китаристка в местни радио и телевизионни предавания в Ноксвил, Тенеси.
През 1964 г., веднага след завършването си на гимназия, тя заминава за Нашвил, за да се занимава с музика.
В Нашвил Партън става протеже на кънтри певица и звезда от Grand Ole Opry Портър Уагонър. Чрез многократните си участия в неговото телевизионно шоу, Партън печели признание от цял свят. Скоро привлича вниманието на магнатите от музикалната индустрия в RCA Records и впоследствие записва няколко хитови песни – заедно с Уагонър – за лейбъла RCA. Благодарение на връзката си с Уагонър, Партън бързо се утвърждава като една от най-популярните певици в кънтри музиката.
През това време тя издава солови албуми и няколко сингъла, които доказват безспорния ѝ талант като автор на песни. Много от ранните ѝ творби разказват трогателни истории, представящи любовта и живота от женска перспектива, като например „Just Because I’m a Woman“ (1968). През 1970 г. тя постига първия си номер едно в кънтри класацията на Billboard с жизнерадостната песен „Joshua“. Следващата година излиза „Coat of Many Colors“, с интимни текстове, които смесват библейската история за пъстроцветната дреха на Йосиф със спомените на Партън за бедното ѝ детство и майчината любов. През 1973 г. тя има още един хит №1 в кънтри класацията с „Jolene“, в която Партън умолява разбивачка на сърца от песента: „Моля те, не ми вземай мъжа.“
Партън започва да изгражда имидж на „руса бомба“ още в началото на кариерата си и скоро става известна с огромната си тупирана прическа, пищната фигура и блестящите си рокли. Тя често подчертава и самоиронията в своя образ, коментирайки: „Трябва много пари, за да изглеждаш толкова евтино!“
Друго нейно известно остроумие разбива стереотипите за русите жени и публичния ѝ образ, който тя първо засяга в хита си от 1966 г. „Dumb Blonde“: „Не се обиждам от вицове за глупави блондинки, защото знам, че не съм глупава. Също така знам, че не съм блондинка.“
Едновременно с това Партън пише и записва песни, изразяващи гордост от нейните апалашки корени, като искрената „My Tennessee Mountain Home“ (1972).
Партън възнамерявала да остане в шоуто на Портър Уогнър само пет години, но ѝ било трудно да го убеди да я пусне да продължи самостоятелно, дори след още две години участие в програмата. През 1974 г. Партън се разделя с него, като ракзрива емоцията от тази раздяла в песента „I Will Always Love You“. Много години по-късно Партън казва пред The Tennessean:
„Казах: ‘Портър, седни. Написала съм нещо, което трябва да чуеш.’ Запях „I Will Always Love You“, и той започна да плаче. Когато приключих, той каза: ‘Е, по дяволите! Ако го чувстваш толкова силно, тръгвай си — но аз искам да продуцирам тази песен, защото това е най-доброто, което си писала.’“
„I Will Always Love You“ заема първо място в кънтри класацията същата година и се превръща в една от най-популярните и трайни песни на Партън.
След като започва напълно самостоятелна кариера, тя веднага постига успех. През 1975, така и през 1976 г. е избрана за „певица на годината“ от Асоциацията на кънтри музиката (CMA) благодарение на песни като „Jolene“ и „Love Is Like a Butterfly“ (1974).
Партън е въведена в Залата на славата на кънтри музиката през 1999 г. и в Залата на славата на авторите на песни през 2001 г. Тя получава награда за цялостен принос от Записната академия през 2011 г. Същата година Библиотеката на Конгреса на САЩ добавя песента ѝ „Coat of Many Colors“ в Националния регистър на звукозаписите — списък на записи, смятани за „културно, исторически или естетически значими“. Няколко нейни записа са въведени и в Залата на славата на наградите „Грами“.
Източник:Nova.bg
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
