Най-голямата опасност в тази извънредна обстановка е несигурността. Всички тези страхове, които се появиха през последните вече 8 - 9 месеца са в резултат на тази голямата несигурност, пред която сме изправени всички. Това каза за медийна група „Добруджа“ социалният психолог Павел Павлов.
Когато човек не е наясно с бъдещето, с предстоящото в един по-дълъг времеви хоризонт, съвсем естествено е той да търси някакви обяснения на случващото се. Много често тези обяснения са далеч от реалността, именно заради невъзможността да предвидим какво би се случило в бъдеще. Затова най-голямото „чудовище“, което се роди в последните месеци на пандемия е несигурността в бъдещето, смята Павел Павлов.
А за да се справи с тази несигурност човек търси защитни механизми, които да му помогнат в ситуацията. Сред тях са и нереалистичните обяснения на случващото се, слуховете, които благодарение на социалните мрежи се разпространяват и увеличават лавинообразно. Това е и в основата на наблюдавания бум на различни теории на конспирацията, свързани с произхода на коронавируса, с предназначение на ваксините, с планирано чипиране на хората и намаляване на населението на Земята. В съществуващата несигурност все повече хора започват да вярват в подобни твърдения и спомагат за мащабното им разпространение. Така, с ефекта на увеличаваща се снежна топка, се популяризират слухове и нереални обяснения на случващото се в целия свят, обясни той.
От там се стига и до недоверие към официално представяната информация относно коронавируса и развитието на пандемията, още повече че българите по принцип сме недоверчиви, коментира социалният психолог.
Ние не сме изключение, но ефектът при нас е по-силен, добави той. Това са тенденции, който се наблюдават и в други страни, където също има хаос, липса на адекватна реакция от отговорните за справяне със ситуацията, както и на достатъчно дисциплинираност сред населението.
Павлов уточни, че колкото едно общество е по-неразвито, толкова по-добра е почвата за насаждане на нереалистични обяснения на случващото се, на конспиративни теории. Освен това, тези теории имат много привърженици. Пример в това отношение е напрежението в обществото за планираното ваксиниране срещу коронавирус. В основата на проблема е отново недоверието и несигурността.
Вече се наблюдават няколко изявени признаци, симптоми на стрес у хората, каза социалният психолог. Той съветва да се внимава в това отношение и при появата им и да се потърси професионална помощ, за да не се стигне до срив, от който възстановяването е по-трудно.
Сред тези симптоми са липса на концентрация, нарушения в сърдечни ритъм, сърдечни проблеми, главоболие, засилена тревожност.
Добре е да се идентифицират конкретните причини за стреса и тревожността. А на тази база всеки може да си изработи индивидуална система за контрол, добави Павлов.
Според него, трябва да се осигурят достатъчно условия за отдих, пълноценен сън и спорт, когато е възможно. Друга важна стъпка за запазване на психическото здраве е хората да се ангажират с повече дейности, които им носят радост и удовлетворение.
Павел Павлов не е краен в оценката си за изминалата различна година. Човечеството е преживявало много по-страшни трудности и опасности. Пример в това отношение са двете световни войни, в които са загинали милиони хора. Трябва да почерпим опит от историята, за да разберем как са се справяли хората с мащабни кризи, които са оставили отпечатък върху не едно, а няколко поколения.
И този път ще се върнем към нормалността, категоричен е социалният психолог.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
Когато човек не е наясно с бъдещето, с предстоящото в един по-дълъг времеви хоризонт, съвсем естествено е той да търси някакви обяснения на случващото се. Много често тези обяснения са далеч от реалността, именно заради невъзможността да предвидим какво би се случило в бъдеще. Затова най-голямото „чудовище“, което се роди в последните месеци на пандемия е несигурността в бъдещето, смята Павел Павлов.
А за да се справи с тази несигурност човек търси защитни механизми, които да му помогнат в ситуацията. Сред тях са и нереалистичните обяснения на случващото се, слуховете, които благодарение на социалните мрежи се разпространяват и увеличават лавинообразно. Това е и в основата на наблюдавания бум на различни теории на конспирацията, свързани с произхода на коронавируса, с предназначение на ваксините, с планирано чипиране на хората и намаляване на населението на Земята. В съществуващата несигурност все повече хора започват да вярват в подобни твърдения и спомагат за мащабното им разпространение. Така, с ефекта на увеличаваща се снежна топка, се популяризират слухове и нереални обяснения на случващото се в целия свят, обясни той.
От там се стига и до недоверие към официално представяната информация относно коронавируса и развитието на пандемията, още повече че българите по принцип сме недоверчиви, коментира социалният психолог.
Ние не сме изключение, но ефектът при нас е по-силен, добави той. Това са тенденции, който се наблюдават и в други страни, където също има хаос, липса на адекватна реакция от отговорните за справяне със ситуацията, както и на достатъчно дисциплинираност сред населението.
Павлов уточни, че колкото едно общество е по-неразвито, толкова по-добра е почвата за насаждане на нереалистични обяснения на случващото се, на конспиративни теории. Освен това, тези теории имат много привърженици. Пример в това отношение е напрежението в обществото за планираното ваксиниране срещу коронавирус. В основата на проблема е отново недоверието и несигурността.
Вече се наблюдават няколко изявени признаци, симптоми на стрес у хората, каза социалният психолог. Той съветва да се внимава в това отношение и при появата им и да се потърси професионална помощ, за да не се стигне до срив, от който възстановяването е по-трудно.
Сред тези симптоми са липса на концентрация, нарушения в сърдечни ритъм, сърдечни проблеми, главоболие, засилена тревожност.
Добре е да се идентифицират конкретните причини за стреса и тревожността. А на тази база всеки може да си изработи индивидуална система за контрол, добави Павлов.
Според него, трябва да се осигурят достатъчно условия за отдих, пълноценен сън и спорт, когато е възможно. Друга важна стъпка за запазване на психическото здраве е хората да се ангажират с повече дейности, които им носят радост и удовлетворение.
Павел Павлов не е краен в оценката си за изминалата различна година. Човечеството е преживявало много по-страшни трудности и опасности. Пример в това отношение са двете световни войни, в които са загинали милиони хора. Трябва да почерпим опит от историята, за да разберем как са се справяли хората с мащабни кризи, които са оставили отпечатък върху не едно, а няколко поколения.
И този път ще се върнем към нормалността, категоричен е социалният психолог.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев