Пелети от тютюневи стъбла създадоха българските учени (ВИДЕО)

Остатъците от тютюнопроизводството лесно могат да бъдат използвани като енергиен източник. Потенциалът на растителните остатъци от производството на тютюн в България е около 100 000 тона годишно, като това се равнява на 20 000 тона нефтен еквивалент. Това посочи в интервю за медийна група „Добруджа” проф. Христо Бозуков – учен от Института по тютюна и тютюневите изделия, бивш председател на Селскостопанска академия и министър на земеделието в служебното правителство на президента Румен Радев.

За разлика от другите култури, тютюнът не се оценява еднозначно. Сатанизирана от мнозина, тази култура всъщност притежава огромен полезен потенциал, който все още не се използва рационално. Недостигът на енергийни източници кара хората да търсят алтернативи на първичните горива, защото с времето те стават все по-недостъпни. Такава алтернатива са биогоривата, произвеждани от органични или отпадни материали от селскостопанските производства и дървопреработвателната промишленост.

От тютюневите стъбла, след елементарна обработка, могат да се приготвят брикети или пелети. Практика в някои държави, сред които и България. У нас технологията за производство на пелети от тютюневите стъбла е разработена от учени от Института по тютюна и тютюневите изделия в пловдивското село Марково. Потенциалният разход за екобрикети е по-нисък от този на течното гориво и би бил по-нисък от разхода за газта. Изследванията на дима от тютюневите стъбла от трите типа тютюн, който се отглежда у нас, сравнен с дима от чамова дървесина показва, че съдържанието на катран и въглероден монооксид в дима от чамова дървесина превишава това в тютюневите стъбла.
В България има възможност за производството на 90 000 тона брикети от тютюневи стъбла, като това може да осигури отоплението на близо 9000 семейства в тютюнопроизводствените райони, като по този начин ще се спести изсичането на голям брой дървета, посочи още проф. Бозуков.

Друг много ценен, но неизползван сега, енергиен източник са тютюневите семена, които съдържат около 30-35 % мазнини. Изчисленията на учените от ИТТИ показват, че от сега отглежданите 20 000 хектара тютюневи площи, могат да се получат около 5000000 кг. семена, от които да се добие 1500000 кг. масло. А това масло е отлично гориво – биодизел.

Тютюнът успешно може да се отглежда и за ремедиация на замърсени с тежки метали почви. В някои страни, на площите в преходен период към биологично земеделие се засажда тютюн с цел очистването им. Характерно за тютюневите растения е това, че те притежават способност да извличат от почвата тежки метали в значително по-висока степен от другите растения.

Докато биоенергийните култури се конкурират за площ с хранителните култури, то при тютюна едновременно с оползотворяване на най-бедните и непродуктивни площи и голямото количество растителни остатъци е възможно да се постигне значителен екологичен, социален, демографски, икономически и фискален ефект от отглеждането му, посочи още проф. Христо Бозуков.

Той даде и примери с други държави, където от тютюна се произвеждат алтернативни продукти. В Италия е създаден високодобивен на семена сорт и технология за отглеждането му, при която се добиват до 1000 кг семена от дка, респективно 350-400 литра масло за биодизел. В САЩ, по пътя на генната модификация, е създаден сорт тютюн с високо съдържание на захари в листата, от които се получава биоетанол. В Индия тютюнът отдавна се отглежда и като лекарствено растение за целите на фармацевтичната промишленост.
Мирослав Балчев      

Коментирайте