България е петата държава в света, която започва да развива лозаро-винарската наука. Това се случва през 1902 г., когато в Плевен е открита Държавна опитна станция по лозарство и винарство. До този момент, само четири държави в света имат подобни учреждения - Русия (1828), Италия (1872), Франция (1874) и Унгария (1898), разказа за Медийна група „Добруджа” директорът на Института по лозарство и винарство в Плевен проф. Иван Пачев.
Регионът на Плевен е определен като подходящ за основаване на станцията по препоръка на известния в Европа професор Пиер Виала от Парижкия земеделски институт. Основните аргументи за решението са подходящите почвено климатични условия за развитието на лозарството, богатите традиции на местното население в отглеждането на лозата, наличие на земеделско училище с най-голямата и най-добре обзаведена винарска изба на Балканския полуостров, полиграфическа база за организиране на книгоиздателска дейност.
В началния период изследователската работа на станцията изцяло е подчинена на задачата за спасяване на лозарството от филоксерното нашествие чрез въвеждане на технологията за присаждане на лозата и организиране на първите лаборатории у нас за научни изследвания на европейско ниво, което е основа за изграждане на «новото лозарство» на страната. Затова допринасят опитът и научните знания на френския инженер-агроном Изидор Боск, назначен за управител на станцията. Под негово ръководство се слага началото на изследване на почвите в страната, проучване афинитета на местните сортове лози с интродуцираните лозови подложки, проучване на болестите и неприятелите по лозата, изследване на технологичните качества на вината.
За сериозни постижения в научно-изследователската работа и необходимост от лозарска наука в България, с указ на Народното събрание от 1 януари 1944г., станцията е преобразувана в Лозаро-винарски опитен институт - Плевен.
През близо 120-годишната си история, значими за лозарската практика са изследванията на института за обогатяване на лозовия сортимент с интродуцирани и селекционирани в института десертни и винени сортове, усвояване на наклонени терени с лозя, подходящи системи за резитба на зряло и зелено, разработени са съвременни технологии за механизирано отглеждане на лозята, методи и средства за борба с болестите и неприятелите по лозата.
През 1965 г. България достига своя апогей като заема първо място в света по износ на десертно грозде. Площите с десертни и винени сортове са над 2 млн дка, произвеждани са над 100 млн присадени вкоренени лози, от които половината за износ. За периода 1970 - 1989 г. изследователската работа е основана на високостъбленото и широкоредово отглеждане на лозята и разработената на тази основа технология, за която колектив на института получава правителствена награда.
През последните 20 години Институтът по лозарство и винарство запази позицията си на национален институт, който работи по проблемите на лозарството и винарството.
Мирослав Балчев
Регионът на Плевен е определен като подходящ за основаване на станцията по препоръка на известния в Европа професор Пиер Виала от Парижкия земеделски институт. Основните аргументи за решението са подходящите почвено климатични условия за развитието на лозарството, богатите традиции на местното население в отглеждането на лозата, наличие на земеделско училище с най-голямата и най-добре обзаведена винарска изба на Балканския полуостров, полиграфическа база за организиране на книгоиздателска дейност.
В началния период изследователската работа на станцията изцяло е подчинена на задачата за спасяване на лозарството от филоксерното нашествие чрез въвеждане на технологията за присаждане на лозата и организиране на първите лаборатории у нас за научни изследвания на европейско ниво, което е основа за изграждане на «новото лозарство» на страната. Затова допринасят опитът и научните знания на френския инженер-агроном Изидор Боск, назначен за управител на станцията. Под негово ръководство се слага началото на изследване на почвите в страната, проучване афинитета на местните сортове лози с интродуцираните лозови подложки, проучване на болестите и неприятелите по лозата, изследване на технологичните качества на вината.
За сериозни постижения в научно-изследователската работа и необходимост от лозарска наука в България, с указ на Народното събрание от 1 януари 1944г., станцията е преобразувана в Лозаро-винарски опитен институт - Плевен.
През близо 120-годишната си история, значими за лозарската практика са изследванията на института за обогатяване на лозовия сортимент с интродуцирани и селекционирани в института десертни и винени сортове, усвояване на наклонени терени с лозя, подходящи системи за резитба на зряло и зелено, разработени са съвременни технологии за механизирано отглеждане на лозята, методи и средства за борба с болестите и неприятелите по лозата.
През 1965 г. България достига своя апогей като заема първо място в света по износ на десертно грозде. Площите с десертни и винени сортове са над 2 млн дка, произвеждани са над 100 млн присадени вкоренени лози, от които половината за износ. За периода 1970 - 1989 г. изследователската работа е основана на високостъбленото и широкоредово отглеждане на лозята и разработената на тази основа технология, за която колектив на института получава правителствена награда.
През последните 20 години Институтът по лозарство и винарство запази позицията си на национален институт, който работи по проблемите на лозарството и винарството.
Мирослав Балчев
Коментирайте
1 USD = 1.87844 BGN
1 GBP = 2.35062 BGN
1 CHF = 2.10939 BGN
