Един от най-плодовитите изследователи на Добруджа – проф. Жеко Попов е починал вчера в Кюстендил, съобщиха близките му.
Роден на 19 юли 1942 година в с. Жегларци, Жеко Попов отдава по-голямата част от живота си в издирване, събиране и изследване на историята на родната Добруджа и българо-румънските отношения. През 1961 г. завършва Педагогическо училище в Добрич, работи като учител в родното си село (1963-1965), следва във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Проявява интерес към научната работа още като студент, събирайки сведения за родното си село. През февруари 1967 г. публикува статия за него, което бележи началото на творческия му път.
След едногодишно учителстване в Жегларци, през есента на 1969 г., вече женен за Райна Илчова от Кюстендил, и с малката си дъщеря Албена се премества в родния град на съпругата си, за да намери в този град по-добри условия за живот и творчество.
Дългогодишен служител на Института по история към БАН, издал е повече от 40 книги (авторство и съавторство), десетки научни студии, повече от 150 статии.
Статия за Жеко Попов е включена в биоблиографията на Любен Бешков „Добруджанци в науката, културата и изкуството”, както и в юбилейното издание на Института по история по случай неговата 50-годишнина.
През 2002 година в Добрич, Силистра и Кюстендил се чества 60-годишния юбилей на Жеко Попов. Библиотека „Дора Габе” Добрич уреди в чест на юбиляра документална изложба „Добруджа е моята болка” с материали от и за него.
„Притежаващ манталитета и душевността на добруджанския селянин – независим, живеещ единствено от тежък и упорит труд – този български историк винаги се труди със съзнанието, че работи за бъдещето”, характеризират го неговите колеги историци.
Даже в началото и края на живота на бележития историк има символика - роден е на датата на Апостола на Свободата Васил Левски 19 юли и умира в деня на неговото обесване - 19 февруари.
Поклонението пред проф. Жеко Попов ще бъде утре в Кюстендил.
Роден на 19 юли 1942 година в с. Жегларци, Жеко Попов отдава по-голямата част от живота си в издирване, събиране и изследване на историята на родната Добруджа и българо-румънските отношения. През 1961 г. завършва Педагогическо училище в Добрич, работи като учител в родното си село (1963-1965), следва във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Проявява интерес към научната работа още като студент, събирайки сведения за родното си село. През февруари 1967 г. публикува статия за него, което бележи началото на творческия му път.
След едногодишно учителстване в Жегларци, през есента на 1969 г., вече женен за Райна Илчова от Кюстендил, и с малката си дъщеря Албена се премества в родния град на съпругата си, за да намери в този град по-добри условия за живот и творчество.
Дългогодишен служител на Института по история към БАН, издал е повече от 40 книги (авторство и съавторство), десетки научни студии, повече от 150 статии.
Статия за Жеко Попов е включена в биоблиографията на Любен Бешков „Добруджанци в науката, културата и изкуството”, както и в юбилейното издание на Института по история по случай неговата 50-годишнина.
През 2002 година в Добрич, Силистра и Кюстендил се чества 60-годишния юбилей на Жеко Попов. Библиотека „Дора Габе” Добрич уреди в чест на юбиляра документална изложба „Добруджа е моята болка” с материали от и за него.
„Притежаващ манталитета и душевността на добруджанския селянин – независим, живеещ единствено от тежък и упорит труд – този български историк винаги се труди със съзнанието, че работи за бъдещето”, характеризират го неговите колеги историци.
Даже в началото и края на живота на бележития историк има символика - роден е на датата на Апостола на Свободата Васил Левски 19 юли и умира в деня на неговото обесване - 19 февруари.
Поклонението пред проф. Жеко Попов ще бъде утре в Кюстендил.