Отиде си третият поред патриарх на България – Неофит. Той почина на 78-годишна възраст. Тъжната вест обяви Западно-и Средноевропейският митрополит Антоний.
Новината беше потвърдена в 23:30 часа на сайта на Светия Синод.
Негово Светейшество се ражда в скромно семейство на силно вярващи хора. Светското му име е Симеон Димитров. Заедно с брат си Димитър се черкували в столичната църква „Св. Неделя”, въпреки атеистичния режим, който ограничаваше посещенията в храма. 14-годишен постъпва в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, а след това продължава в Духовната академия „Св. Климент Охридски”. Голямата му любов е църковното пеене, което специализира в Москва.30-годишен приема монашество в Троянския манастир с името Неофит. 10 години по-късно става втори викарий на Софийския митрополит и патриарх български - Максим. В църковните среди, още преди да бъде митрополит, Неофит е определян за човек с остър ум и благ характер. Уменията му в дипломацията са забелязани в Църквата. През годините Неофит е диригент на Софийския свещенически хор, ректор на Духовната академия и главен секретар на Светия Синод по време на разкола в Църквата. В тези години той изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата.
През 1994 г. е избран за доростолски и червенски митрополит, а през 2001 г. епархията е разделена и така Неофит става русенски владика. След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. в тайно гласуване Неофит получава само един глас за това да бъде наместник-председател на Българската православна църква. 4 месеца по-късно - на 24 февруари 2013 г., е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански.
Денят на интронизацията му съвпадна с кулминацията на протестите срещу кабинета „Орешарски”. В първото си пасхално слово той посочи, че във време на злоба и растяща несигурност ни трябва любов към ближния, дух на търпение и прошка. Още през първата си година като патриарх светейшият реши няколко църковни кризи като скандалите в Троянския и Бачковския манастири, както и напрежението около смъртта на Варненския митрополит Кирил.
През годините патриархът утвърди образа си на духовник, който почита традициите на Църквата. През юни 2016 г. Българската православна църква отказа участие във Всеправославния събор в Крит заради съмнения в икуменизъм, т.е. сливане в едно на всички християнски Църкви. Затова и българския патриарх категорично отказа да участва в съвместна служба с римския папа при неговото посещение в България през 2019 г. Двамата все пак се срещнаха и размениха подаръци, но в Синодалната палата.
Историческо беше и решението, което Светият Синод взе през 2022 г. - да признае Македонската православна църква. Това стана пет години, след като Македонската църква заяви, че признава Българската за своя църква-майка.
В последните години патриарх Неофит участва само в най-важните църковни служби и живееше заобиколен от изключително тесен кръг от хора. Неколкократно той беше приеман в болница с различния оплаквания. Място за уединение и най-любим негов манастир до последно остана Троянската света обител. Там той празнуваше своите рождени дни, но винаги отказваше да получава подаръци. Призоваваше за дарения към бедните и слабите.
Прочут със своето ангелогласно пеене, дори и като патриарх, именно в Троянския манастир, светейшият обичаше да изпълнява любимата си църковна песен - възхвалата на Света Богородица „Достойно ест”, наравно с останалите певци.
Новината беше потвърдена в 23:30 часа на сайта на Светия Синод.
Негово Светейшество се ражда в скромно семейство на силно вярващи хора. Светското му име е Симеон Димитров. Заедно с брат си Димитър се черкували в столичната църква „Св. Неделя”, въпреки атеистичния режим, който ограничаваше посещенията в храма. 14-годишен постъпва в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, а след това продължава в Духовната академия „Св. Климент Охридски”. Голямата му любов е църковното пеене, което специализира в Москва.30-годишен приема монашество в Троянския манастир с името Неофит. 10 години по-късно става втори викарий на Софийския митрополит и патриарх български - Максим. В църковните среди, още преди да бъде митрополит, Неофит е определян за човек с остър ум и благ характер. Уменията му в дипломацията са забелязани в Църквата. През годините Неофит е диригент на Софийския свещенически хор, ректор на Духовната академия и главен секретар на Светия Синод по време на разкола в Църквата. В тези години той изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата.
През 1994 г. е избран за доростолски и червенски митрополит, а през 2001 г. епархията е разделена и така Неофит става русенски владика. След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. в тайно гласуване Неофит получава само един глас за това да бъде наместник-председател на Българската православна църква. 4 месеца по-късно - на 24 февруари 2013 г., е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански.
Денят на интронизацията му съвпадна с кулминацията на протестите срещу кабинета „Орешарски”. В първото си пасхално слово той посочи, че във време на злоба и растяща несигурност ни трябва любов към ближния, дух на търпение и прошка. Още през първата си година като патриарх светейшият реши няколко църковни кризи като скандалите в Троянския и Бачковския манастири, както и напрежението около смъртта на Варненския митрополит Кирил.
През годините патриархът утвърди образа си на духовник, който почита традициите на Църквата. През юни 2016 г. Българската православна църква отказа участие във Всеправославния събор в Крит заради съмнения в икуменизъм, т.е. сливане в едно на всички християнски Църкви. Затова и българския патриарх категорично отказа да участва в съвместна служба с римския папа при неговото посещение в България през 2019 г. Двамата все пак се срещнаха и размениха подаръци, но в Синодалната палата.
Историческо беше и решението, което Светият Синод взе през 2022 г. - да признае Македонската православна църква. Това стана пет години, след като Македонската църква заяви, че признава Българската за своя църква-майка.
В последните години патриарх Неофит участва само в най-важните църковни служби и живееше заобиколен от изключително тесен кръг от хора. Неколкократно той беше приеман в болница с различния оплаквания. Място за уединение и най-любим негов манастир до последно остана Троянската света обител. Там той празнуваше своите рождени дни, но винаги отказваше да получава подаръци. Призоваваше за дарения към бедните и слабите.
Прочут със своето ангелогласно пеене, дори и като патриарх, именно в Троянския манастир, светейшият обичаше да изпълнява любимата си църковна песен - възхвалата на Света Богородица „Достойно ест”, наравно с останалите певци.
Източник:Nova.bg