Подполковник Ради Радев е добруджанец. Роден е в с.Нова Камена община Тервел.Той е главен диригент на Българската армия и началник на Гвардейския оркестър. Негова е заслугата Добруджа да има марш. Музикалното произведение изпълнено от Гвардейския оркестър Марш на Добруджа“ е по негова музика, текст на Марио Лалчев, а солист на оркестъра е Орлин Горанов. Още преди година възникнала идеята, музиикантите обсъждали ,че във военно строевата музика няма песен свързана с подвига на ген.Иван Колев. „Аз като добруджанец копнея и милея за нашия роден край и исках този генерал да бъде възпят“, признава подп.Радев. Съвместния труд стигнал до едно красиво музикално произведение.
Солистът наистина не е случаен. Орлин Горанов е изпял много песни за българската армия , заедно с оркестъра. Един голям певец като Горанов допринася, несъмнено да се харесва произведението. В записа участва и смесения хор на БНР. Песента е създадена за духов оркестър и може да се развива във времето като форма и жанр.
Голяма отговорност и много работа стои при ежедневието на един диригент на Гвардейски оркестър, казва подп.Радев. Той е емблема на българската армия и допринася за музикалната култура. Турнета в Белгия , Дания и много други страни представя армейската музика.
Подполковник Ради Радев с умиление се връща към времето, когато като ученик свири в школата по гъдулка в родното си село. Школата е създадена през 1981 година към читалището в Нова Камена. „Бяхме шест деца одобрени от преподавателя Иван Иванов, спомня си Радев. Той дал всичко от себе си за да научи тези деца и ги повел по фестивали и конкурси.“ Гордея се ,че съм свирил в тази школа, в която с трепет изучавахме българския фолклор“, признава Радев. Смело бих казал, че фолклора е в основата на цялата наша музикална култура, тя ни е запазила като българи“, казва диригента и композитор подп.Радев. Оразованието си той продължава в музикалното училище в Котел, а по късно и в АМТИ –Пловдив със специалност „Дирижиране и композиция“. През годините , работи като преподавател в академията и в ансамбъл „Тракия“. След конкурс преди 18 години влиза в музикалните армейски среди. Не забравя добрите учители и им благодари за големия океан, в който са го хвърлили.
Подп. Радев не забравя родния край, посещава майка си, която е останала в Нова Камена и брат си. Връщането в Добруджа му носи едно неповторимо усещане, въздухът и небето са по-други, атмосферата е друга и човек си зарежда батериите.
Солистът наистина не е случаен. Орлин Горанов е изпял много песни за българската армия , заедно с оркестъра. Един голям певец като Горанов допринася, несъмнено да се харесва произведението. В записа участва и смесения хор на БНР. Песента е създадена за духов оркестър и може да се развива във времето като форма и жанр.
Голяма отговорност и много работа стои при ежедневието на един диригент на Гвардейски оркестър, казва подп.Радев. Той е емблема на българската армия и допринася за музикалната култура. Турнета в Белгия , Дания и много други страни представя армейската музика.
Подполковник Ради Радев с умиление се връща към времето, когато като ученик свири в школата по гъдулка в родното си село. Школата е създадена през 1981 година към читалището в Нова Камена. „Бяхме шест деца одобрени от преподавателя Иван Иванов, спомня си Радев. Той дал всичко от себе си за да научи тези деца и ги повел по фестивали и конкурси.“ Гордея се ,че съм свирил в тази школа, в която с трепет изучавахме българския фолклор“, признава Радев. Смело бих казал, че фолклора е в основата на цялата наша музикална култура, тя ни е запазила като българи“, казва диригента и композитор подп.Радев. Оразованието си той продължава в музикалното училище в Котел, а по късно и в АМТИ –Пловдив със специалност „Дирижиране и композиция“. През годините , работи като преподавател в академията и в ансамбъл „Тракия“. След конкурс преди 18 години влиза в музикалните армейски среди. Не забравя добрите учители и им благодари за големия океан, в който са го хвърлили.
Подп. Радев не забравя родния край, посещава майка си, която е останала в Нова Камена и брат си. Връщането в Добруджа му носи едно неповторимо усещане, въздухът и небето са по-други, атмосферата е друга и човек си зарежда батериите.