Старши инспектор Калоян Младенов - началник на група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Добрич, бе командирован през първата половина на месец юли в Република Гърция, където участва в ежегодния Модул за наземно гасене на горски пожари.
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ участва в практиката за трета поредна година, като за първи път в групата пожарникари имаше и представител от Добрич. Българският модул, с численост от 20 души, беше разположен на международното летище „Македония“ в околностите на град Солун
Предоставянето на помощта е във връзка с активиране на Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, след изпращане на искане от страна на Република Гърция.
- Каква беше личната Ви мотивация за включване в този модул?
С времето, опита и подготоквта, която имам – участие в различни курсове и обучения, най-доброто, което можех да направя е да участвам в една подобна мисия.
Още четирима колеги от Добрич в момента са регистрирани и преминават обучение по тези модули, така че в бъдеще ще има още пожарникари от нашата служба в задгранични мисии, ако се наложи.
- Тоест, Вие сте единственият служител на РС „ПБЗН“ – Добрич, участвал в подобна мисия?
Засега да. Но се надявам, както казах, в бъдеще и още колеги да се включат, при необходимост разбира се. Все пак, когато някъде има произшествие, значи има хора, които бедстват – и се налага да реагираме ние.
- Наложи ли се да минете някаква предварителна подготовка?
През предварителна подготовка ние, пожарникарите, минаваме всеки ден. Дали в реални ситуации на терен, или в тренировъчни – тук, на място в Пожарната. Освен това съм участвал в много курсове, включително и в чужбина, и мисля, че съм придобил достатъчно опит.
- В колко пожароопасни обстановки ви се наложи да участвате по време на командировката в Гърция?
Ние бяхме разделени на два екипа и давахме 12-часови дежурства през ден – сутрин от 8:00 до 20:00 часа вечерта. Заедно с моята група взехме участие в гасенето на пожара край град Серес, в непосредствена близост до магистралата към ГКПП „Кулата-Промахон“. Заради този пожар бе прекъсната пътната връзка между България и Гърция, а автомобилите пренасочени през обходни маршрути през села и градове.
- Каква беше най-запомнящата се ситуация, свързана с пребиваването Ви в Гърция?
Честно казано, не беше много приятна. Защото не беше свързана с работата, а с личен здравословен проблем. Получих някаква алергия и ми се наложи да вляза в болница за няколко часа.
В професионален план участието в гасенето на пожара край Серес за мен беше нещо рутинно. Нашият екип участва в гасенето на сухи треви, храсти, дървета.
- Сега, от дистанцията на времето, какво е за Вас участието в тази задгранична мисия?
Исках да го направя. Исках да изляза извън граница, за да видя как работят колегите. Защото едно е да бъдеш на курс, а съвсем друго – да участваш в реални действия.
Видях, че колегите в Гърция разполагат с доста летателна техника, която много помага в подобни произшествия.
- Какво тествахте за себе си? Открихте ли нещо ново у себе си по време на тази мисия?
Честно казано – нищо не успя да ме изненада. Преминал съм през доста изпитания и премеждия в работата си.
Може би единствено влагата. Летището в Солун, където бяхме позиционирани, е точно на брега на морето. Така че справянето с горещините и влагата може би бяха нещото, в което преборих себе си.
- А бихте ли повторили една такава мисия?
Да, разбира се. Единственото тежко е, че не съм до семейството си през този период. Имам момиченце на 5 години и тя иска винаги да съм около нея.
За щастие, моята съпруга ме подкрепя във всичко, с което се захвана. Но, когато първо им съобщих решението си, не го приеха много добре, защото трябваше да отсъствам по-дълъг период. До момента не ми се е налагало да отсъствам за толкова дълъг период от вкъщи и да не съм с тях.
- Бихте ли ни разказали малко повече за себе си? От колко години служите в пожарната, защо избрахте тази професия?
Аз съм родом от другия край на България – от Монтана. Преди 8 години – на 1 април 2016 година се преместих в Добрич. В Пожарната съм от 1 ноември 2011 година. Завършил съм Академията на МВР, факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“. Понастоящем съм началник на група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ за Общините Добрич и Добричка – отговарям за пожарникарите, техниката и т.н.
- Службата или любовта Ви доведе в Добрич?
Не е службата! (усмихва се)
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ участва в практиката за трета поредна година, като за първи път в групата пожарникари имаше и представител от Добрич. Българският модул, с численост от 20 души, беше разположен на международното летище „Македония“ в околностите на град Солун
Предоставянето на помощта е във връзка с активиране на Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, след изпращане на искане от страна на Република Гърция.
- Каква беше личната Ви мотивация за включване в този модул?
С времето, опита и подготоквта, която имам – участие в различни курсове и обучения, най-доброто, което можех да направя е да участвам в една подобна мисия.
Още четирима колеги от Добрич в момента са регистрирани и преминават обучение по тези модули, така че в бъдеще ще има още пожарникари от нашата служба в задгранични мисии, ако се наложи.
- Тоест, Вие сте единственият служител на РС „ПБЗН“ – Добрич, участвал в подобна мисия?
Засега да. Но се надявам, както казах, в бъдеще и още колеги да се включат, при необходимост разбира се. Все пак, когато някъде има произшествие, значи има хора, които бедстват – и се налага да реагираме ние.
- Наложи ли се да минете някаква предварителна подготовка?
През предварителна подготовка ние, пожарникарите, минаваме всеки ден. Дали в реални ситуации на терен, или в тренировъчни – тук, на място в Пожарната. Освен това съм участвал в много курсове, включително и в чужбина, и мисля, че съм придобил достатъчно опит.
- В колко пожароопасни обстановки ви се наложи да участвате по време на командировката в Гърция?
Ние бяхме разделени на два екипа и давахме 12-часови дежурства през ден – сутрин от 8:00 до 20:00 часа вечерта. Заедно с моята група взехме участие в гасенето на пожара край град Серес, в непосредствена близост до магистралата към ГКПП „Кулата-Промахон“. Заради този пожар бе прекъсната пътната връзка между България и Гърция, а автомобилите пренасочени през обходни маршрути през села и градове.
- Каква беше най-запомнящата се ситуация, свързана с пребиваването Ви в Гърция?
Честно казано, не беше много приятна. Защото не беше свързана с работата, а с личен здравословен проблем. Получих някаква алергия и ми се наложи да вляза в болница за няколко часа.
В професионален план участието в гасенето на пожара край Серес за мен беше нещо рутинно. Нашият екип участва в гасенето на сухи треви, храсти, дървета.
- Сега, от дистанцията на времето, какво е за Вас участието в тази задгранична мисия?
Исках да го направя. Исках да изляза извън граница, за да видя как работят колегите. Защото едно е да бъдеш на курс, а съвсем друго – да участваш в реални действия.
Видях, че колегите в Гърция разполагат с доста летателна техника, която много помага в подобни произшествия.
- Какво тествахте за себе си? Открихте ли нещо ново у себе си по време на тази мисия?
Честно казано – нищо не успя да ме изненада. Преминал съм през доста изпитания и премеждия в работата си.
Може би единствено влагата. Летището в Солун, където бяхме позиционирани, е точно на брега на морето. Така че справянето с горещините и влагата може би бяха нещото, в което преборих себе си.
- А бихте ли повторили една такава мисия?
Да, разбира се. Единственото тежко е, че не съм до семейството си през този период. Имам момиченце на 5 години и тя иска винаги да съм около нея.
За щастие, моята съпруга ме подкрепя във всичко, с което се захвана. Но, когато първо им съобщих решението си, не го приеха много добре, защото трябваше да отсъствам по-дълъг период. До момента не ми се е налагало да отсъствам за толкова дълъг период от вкъщи и да не съм с тях.
- Бихте ли ни разказали малко повече за себе си? От колко години служите в пожарната, защо избрахте тази професия?
Аз съм родом от другия край на България – от Монтана. Преди 8 години – на 1 април 2016 година се преместих в Добрич. В Пожарната съм от 1 ноември 2011 година. Завършил съм Академията на МВР, факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“. Понастоящем съм началник на група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ за Общините Добрич и Добричка – отговарям за пожарникарите, техниката и т.н.
- Службата или любовта Ви доведе в Добрич?
Не е службата! (усмихва се)
Коментирайте
1 USD = 1.85792 BGN
1 GBP = 2.36912 BGN
1 CHF = 2.11053 BGN
