Проектът FUNтазия извежда на преден план емоционалната интелигентност на децата. Идеен генератор на този проект е Полина Коцева, която в работата си с децата прилага различни подходи, важни за развитието на емоционалната интелигентност и социалните умения при подрастващите
„Проектът е пространство за подкрепа, място за споделяне и взаимопомощ. Постепенно от пространство, този проект се превърна в идеология”, казва тя. Методиката, която се прилага е система от множество подходи. „От дългото ни проучване в световен мащаб сме установили, че всеки един подход за развитие на социални и емоционални умения има своите преимущества, които използваме в комбинация. Те ни показват една мащабна картина на взаимодействия. Разпознаването на това, което чувстваме, е в основата на всички методики ”, допълва още тя.
„Учим децата да разбират, както собствените си емоции, така и емоциите на тези, които са около тях”.
По думите на Полина Коцева всеки един човек сам преценява доколко това е важно или не, но тя е убедена, че преди да се предадат академичните знания в училище, учителите трябва да забележат, че срещу тях стоят хора с различни емоции и в различни състояния. „ И ако не отделиш нужното време да валидираш тези състояния, рискуваш академичния процес никога да не се случи, защото едно емоционално състояние като тъга или потиснатост, дори екзалтация, може да бъде сериозна образователна трудност за всяко едно дете”, категорична е тя.
Мнението й е, че децата днес носят различен емоционален товар. И той е колкото положителен, толкова и отрицателен. „Моето наблюдение е, че децата днес все по-рядко биват чувани, все по-рядко техните нужди са припознавани като съществени. Това, което съм установила е, че всяко едно от тях иска да се сподели, всяко едно от тях иска да разкаже историята си, но много трудно открива пред кого”.
„Проектът е пространство за подкрепа, място за споделяне и взаимопомощ. Постепенно от пространство, този проект се превърна в идеология”, казва тя. Методиката, която се прилага е система от множество подходи. „От дългото ни проучване в световен мащаб сме установили, че всеки един подход за развитие на социални и емоционални умения има своите преимущества, които използваме в комбинация. Те ни показват една мащабна картина на взаимодействия. Разпознаването на това, което чувстваме, е в основата на всички методики ”, допълва още тя.
„Учим децата да разбират, както собствените си емоции, така и емоциите на тези, които са около тях”.
По думите на Полина Коцева всеки един човек сам преценява доколко това е важно или не, но тя е убедена, че преди да се предадат академичните знания в училище, учителите трябва да забележат, че срещу тях стоят хора с различни емоции и в различни състояния. „ И ако не отделиш нужното време да валидираш тези състояния, рискуваш академичния процес никога да не се случи, защото едно емоционално състояние като тъга или потиснатост, дори екзалтация, може да бъде сериозна образователна трудност за всяко едно дете”, категорична е тя.
Мнението й е, че децата днес носят различен емоционален товар. И той е колкото положителен, толкова и отрицателен. „Моето наблюдение е, че децата днес все по-рядко биват чувани, все по-рядко техните нужди са припознавани като съществени. Това, което съм установила е, че всяко едно от тях иска да се сподели, всяко едно от тях иска да разкаже историята си, но много трудно открива пред кого”.