Порода прасета, чиято история датира от няколко хиляди години, отглеждат в Научния център по земеделие в град Средец. Животните са от породата източнобалканска свиня и са единствената запазена в чисто състояние аборигенна порода свине в България и една от малкото автохонни породи в Европа. Разпространена е в района на Източна Стара планина и северните склонове на Странджа, като историята й датира още отпреди 2 500 години, разказа за Медийна група „Добруджа” директорът на научния център доц. д-р Надежда Палова.
Породата е прототип на Средиземноморската торфена свиня и произхожда от дивата Сус Скрофа Скрофа. Пренесена е от гръцките колонисти от Мегара заселили тракийските брегове на Черно море. Оформя се главно под влиянието на естествения отбор и при много слаба намеса на човека. Благодарение на това тя може да преживява в природата без особено покровителство от негова страна.
Източнобалканската свиня е адаптивна към местните климатични условия. Има вкусно и качествено месо, издръжлива е на преходи, устойчива на болести и неприятели.
В племенното стадо на научния център по земеделие прилагаме чистопородно развъждане на основата на поддържаща селекция, като спазваме развъдната програма на асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня, обясни доц. Палова. Животните са маркирани, имат сертификати за произход, подадени са по мярка 10 агроекология и климат за застрашени от изчезване местни породи животни. Тъй като тази порода се отглежда пасищно, тези прасета не се ваксинират и фуражите, с който се подхранва са свободни от медикаменти или различни добавки. Те са много подходящи за производството на биологични и екологични здравословни продукти. Съгласно нормативната уредба на България разпространението на тази порода прасета е твърде ограничено. Те могат да се отглеждат само на определени места в три области - Шумен Варна и Бургас.
Имайки предвид избухналите огнища на африканската чума по свинете на тази много опасна болест при домашни и диви животни, трябваше собствениците на тези прасета, в тези три области, да изградят така наречените пасищни обекти - оградени пасища, в които да отглеждат свинята. Предвид епидемиологичната обстановка от африканската чума по свинете, бе забранено свободното пасищно отглеждане. Това ограничи достъпа на животните към техните естествени местообитания – широколистните гори, където могат да използват жълъда за храна. Спазвайки изискванията на Агенцията по безопасност на храните за осигуряване мерки за биосигурност Научният център по земеделие в Средец изгради телена ограда, подсигурена с електропастир на територия от около 10 декара. Това, разбира се, е крайно недостатъчна площ за тези прасета, тъй като са необходими минимум 2, 5 дка пасищна площ за развитието на едно прасе.
В Научния център по земеделие в Средец днес се отглеждат около 120 животни от породата. По данни на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня през 2018 г. общият брой на разплодните свине в страната, обект на селекционен контрол е 1068. Днес обаче животните са намалели до под 500 броя.
В музея в град Дебелт днес се съхраняват два експоната, свързани с Източнобалканската свиня. Глинена лампа за осветление, като върху диска на лампата е изобразено прасе. Датира се около I –II век. Открита е в южният некропол на античната колония Деултум. Използвана е като гробен дар.
Археолозите са открили още и калъп за изработване на теракота изобразяваща прасе. Датиран е около II –III в. Този тип теракоти са използвани за детски играчки, с опознавателен характер и за дрънкалки.
Научният център по земеделие в Средец е създаден през 1983 година, като комплексна опитна станция по земеделие за научна работа в областта на земеделието в района на Странджа Сакар. През своето съществуване Научният център е преобразуван няколко пъти като първото е през 2000-та година когато става филиал на института по земеделие в Карнобат. През 2005 година се отделя от Института по земеделие в Карнобат и става Регионален център за научно-приложно обслужване към Селскостопанска академия. Следващото преобразуване е през 2008 година когато става Опитна станция по земеделие - държавно предприятие, което е с имуществена, щатна и финансова такава независимост към Селскостопанска академия и това се определя от акта за нейното създава, както и други нормативни документи. Последното преобразуване е през 2018 г., когато опитната станция по земеделие в Средец се преобразува в Научен център по земеделие Средец какъвто е и до ден днешен.
Научната, научно-приложна и внедрителска дейност на центъра се определя от стратегията и насоките за развитието на земеделската наука в България, както и от специфичните агроклиматични условия в района. Актуалните теми, по които работят учените са насочени към биологичното и екологично земеделие, като в центъра се съхраняват 2 уникални местни породи животни, които са част от националния генофонд – споменатата вече източнобалканска свиня и българското сиво говедо.
Породите се отглеждат природосъобразно и са подходящи за получаване на биологични и екологично чисти продукти. Научните изследвания са насочени основно към получаването на качествена и с установен произход здравословна храна, което е много важно в днешно време, подчерта доц. Палова. Работи се и върху кланичните качества на физико-химичния състав на месото и тлъстините, свръхчувствителност, съдържание на ненаситени и наситени мастни киселини.
В областта на репродукцията се контролират майчинските качества на плодовитостта и продължителността на използване.
От над 20 години в Научния център по земеделие в Средец отглеждат и стадо от породата Българско сиво говедо, което наброява около 80 животни. Включва крави, телета, юници и бик. Българското сиво говедо има здрава конституция и голяма издръжливост на високи летни и ниски зимни температури. Има устойчивост на инвазия от кърлежи, мухи и други неприятни. Висока жизнеспособност и отлична приспособимост към условията на средата. Българското сиво говедо добре използва нискокачествената пасищна растителност. Към 6-8 месечна възраст телетата достигат около 180-200 кг. жива маса, а кравите тежат около
400 кг.
Мирослав Балчев
Породата е прототип на Средиземноморската торфена свиня и произхожда от дивата Сус Скрофа Скрофа. Пренесена е от гръцките колонисти от Мегара заселили тракийските брегове на Черно море. Оформя се главно под влиянието на естествения отбор и при много слаба намеса на човека. Благодарение на това тя може да преживява в природата без особено покровителство от негова страна.
Източнобалканската свиня е адаптивна към местните климатични условия. Има вкусно и качествено месо, издръжлива е на преходи, устойчива на болести и неприятели.
В племенното стадо на научния център по земеделие прилагаме чистопородно развъждане на основата на поддържаща селекция, като спазваме развъдната програма на асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня, обясни доц. Палова. Животните са маркирани, имат сертификати за произход, подадени са по мярка 10 агроекология и климат за застрашени от изчезване местни породи животни. Тъй като тази порода се отглежда пасищно, тези прасета не се ваксинират и фуражите, с който се подхранва са свободни от медикаменти или различни добавки. Те са много подходящи за производството на биологични и екологични здравословни продукти. Съгласно нормативната уредба на България разпространението на тази порода прасета е твърде ограничено. Те могат да се отглеждат само на определени места в три области - Шумен Варна и Бургас.
Имайки предвид избухналите огнища на африканската чума по свинете на тази много опасна болест при домашни и диви животни, трябваше собствениците на тези прасета, в тези три области, да изградят така наречените пасищни обекти - оградени пасища, в които да отглеждат свинята. Предвид епидемиологичната обстановка от африканската чума по свинете, бе забранено свободното пасищно отглеждане. Това ограничи достъпа на животните към техните естествени местообитания – широколистните гори, където могат да използват жълъда за храна. Спазвайки изискванията на Агенцията по безопасност на храните за осигуряване мерки за биосигурност Научният център по земеделие в Средец изгради телена ограда, подсигурена с електропастир на територия от около 10 декара. Това, разбира се, е крайно недостатъчна площ за тези прасета, тъй като са необходими минимум 2, 5 дка пасищна площ за развитието на едно прасе.
В Научния център по земеделие в Средец днес се отглеждат около 120 животни от породата. По данни на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня през 2018 г. общият брой на разплодните свине в страната, обект на селекционен контрол е 1068. Днес обаче животните са намалели до под 500 броя.
В музея в град Дебелт днес се съхраняват два експоната, свързани с Източнобалканската свиня. Глинена лампа за осветление, като върху диска на лампата е изобразено прасе. Датира се около I –II век. Открита е в южният некропол на античната колония Деултум. Използвана е като гробен дар.
Археолозите са открили още и калъп за изработване на теракота изобразяваща прасе. Датиран е около II –III в. Този тип теракоти са използвани за детски играчки, с опознавателен характер и за дрънкалки.
Научният център по земеделие в Средец е създаден през 1983 година, като комплексна опитна станция по земеделие за научна работа в областта на земеделието в района на Странджа Сакар. През своето съществуване Научният център е преобразуван няколко пъти като първото е през 2000-та година когато става филиал на института по земеделие в Карнобат. През 2005 година се отделя от Института по земеделие в Карнобат и става Регионален център за научно-приложно обслужване към Селскостопанска академия. Следващото преобразуване е през 2008 година когато става Опитна станция по земеделие - държавно предприятие, което е с имуществена, щатна и финансова такава независимост към Селскостопанска академия и това се определя от акта за нейното създава, както и други нормативни документи. Последното преобразуване е през 2018 г., когато опитната станция по земеделие в Средец се преобразува в Научен център по земеделие Средец какъвто е и до ден днешен.
Научната, научно-приложна и внедрителска дейност на центъра се определя от стратегията и насоките за развитието на земеделската наука в България, както и от специфичните агроклиматични условия в района. Актуалните теми, по които работят учените са насочени към биологичното и екологично земеделие, като в центъра се съхраняват 2 уникални местни породи животни, които са част от националния генофонд – споменатата вече източнобалканска свиня и българското сиво говедо.
Породите се отглеждат природосъобразно и са подходящи за получаване на биологични и екологично чисти продукти. Научните изследвания са насочени основно към получаването на качествена и с установен произход здравословна храна, което е много важно в днешно време, подчерта доц. Палова. Работи се и върху кланичните качества на физико-химичния състав на месото и тлъстините, свръхчувствителност, съдържание на ненаситени и наситени мастни киселини.
В областта на репродукцията се контролират майчинските качества на плодовитостта и продължителността на използване.
От над 20 години в Научния център по земеделие в Средец отглеждат и стадо от породата Българско сиво говедо, което наброява около 80 животни. Включва крави, телета, юници и бик. Българското сиво говедо има здрава конституция и голяма издръжливост на високи летни и ниски зимни температури. Има устойчивост на инвазия от кърлежи, мухи и други неприятни. Висока жизнеспособност и отлична приспособимост към условията на средата. Българското сиво говедо добре използва нискокачествената пасищна растителност. Към 6-8 месечна възраст телетата достигат около 180-200 кг. жива маса, а кравите тежат около
400 кг.
Мирослав Балчев
Коментирайте
1 USD = 1.87844 BGN
1 GBP = 2.35062 BGN
1 CHF = 2.10939 BGN
