Около 70 000 възрастни в България живеят със заекване, а при децата разпространението достига до 8%. Търпението, спокойната среда и навременната работа с логопед са сред важните условия за преодоляване на трудностите в общуването. Това заяви логопедът Даниела Кирова от Центъра за специална образователна подкрепа в Добрич „Д-р Петър Берон” по повод Международния ден за осведоменост относно заекването, който се отбелязва на 22 октомври.
Заекването често е обект на предразсъдъци, а хората, които живеят с това нарушение на речевата плавност, нерядко се сблъскват с неразбиране и затруднения в общуването. Затова една от основните цели на международния ден е да повиши обществената информираност и да насърчи приемането на хората, които заекват.
„Първата стъпка, златното правило, е търпението“, подчерта Кирова. По думите ѝ при разговор с човек, който заеква, е важно да се поддържа спокоен зрителен контакт, да не бъде прекъсван и да му се даде възможност да изрази мисълта си докрай. Не бива да довършваме изреченията вместо него или да даваме непоискани съвети от рода на „успокой се“ и „дишай“, тъй като това може да засили напрежението.
Според логопеда заекването не се причинява просто от уплаха или стрес, както често смятат родителите. Тя посочи, че при около 60% от хората с това нарушение има фамилна обремененост. Стресът, постъпване в детска градина или други житейски ситуации могат да се окажат отключващи фактори при хора с предразположение към заекване.
Нарушението може да се прояви на различна възраст – както в ранното детство, така и при тийнейджъри и възрастни. Подходът към терапията зависи от възрастта и индивидуалните потребности на човека. При децата работата с логопед често се осъществява чрез игри, дихателни упражнения и ритмика. Съществена част от процеса е и работа с родителите, които се учат да създават спокойна речева среда у дома, да говорят бавно и да правят паузи, без да пришпорват детето.
При възрастните терапията е насочена към модификация на речта, овладяване на мускулното напрежение и съпътстващите реакции, както и към преодоляване на страха от говорене. По думите на Кирова при тях не е съвсем коректно да се говори за пълно излекуване. Успехът се изразява във възможността човек да общува свободно, без страхът от заекването да го ограничава.
Важна роля в този процес има и психологическата подкрепа. Заекването не се изчерпва с видимите прекъсвания и паузи в речта. Зад тях често стоят тревожност, страх от отхвърляне и болезнени преживявания, свързани с неприемането от околните. Затова логопедичната терапия и психологическата подкрепа е добре да вървят заедно.
Дануиела Кирова призова родителите да потърсят професионална помощ още при първите признаци на заекване, вместо да разчитат, че детето ще преодолее трудностите само. Учителите също имат своята роля. Те трябва да осигуряват спокойна и подкрепяща среда в клас, в която детето да не бъде обиждано или пренебрегвано.
По данни, посочени от логопеда, около 1% от населението в света живее със заекване, което се равнява на приблизително 80 милиона възрастни. В България засегнатите възрастни са около 70 000, а при децата делът достига до 8%.
Интервю на Даниела Русева и Стефан Калев
.gif)
Заекването често е обект на предразсъдъци, а хората, които живеят с това нарушение на речевата плавност, нерядко се сблъскват с неразбиране и затруднения в общуването. Затова една от основните цели на международния ден е да повиши обществената информираност и да насърчи приемането на хората, които заекват.
„Първата стъпка, златното правило, е търпението“, подчерта Кирова. По думите ѝ при разговор с човек, който заеква, е важно да се поддържа спокоен зрителен контакт, да не бъде прекъсван и да му се даде възможност да изрази мисълта си докрай. Не бива да довършваме изреченията вместо него или да даваме непоискани съвети от рода на „успокой се“ и „дишай“, тъй като това може да засили напрежението.
Според логопеда заекването не се причинява просто от уплаха или стрес, както често смятат родителите. Тя посочи, че при около 60% от хората с това нарушение има фамилна обремененост. Стресът, постъпване в детска градина или други житейски ситуации могат да се окажат отключващи фактори при хора с предразположение към заекване.
Нарушението може да се прояви на различна възраст – както в ранното детство, така и при тийнейджъри и възрастни. Подходът към терапията зависи от възрастта и индивидуалните потребности на човека. При децата работата с логопед често се осъществява чрез игри, дихателни упражнения и ритмика. Съществена част от процеса е и работа с родителите, които се учат да създават спокойна речева среда у дома, да говорят бавно и да правят паузи, без да пришпорват детето.
При възрастните терапията е насочена към модификация на речта, овладяване на мускулното напрежение и съпътстващите реакции, както и към преодоляване на страха от говорене. По думите на Кирова при тях не е съвсем коректно да се говори за пълно излекуване. Успехът се изразява във възможността човек да общува свободно, без страхът от заекването да го ограничава.
Важна роля в този процес има и психологическата подкрепа. Заекването не се изчерпва с видимите прекъсвания и паузи в речта. Зад тях често стоят тревожност, страх от отхвърляне и болезнени преживявания, свързани с неприемането от околните. Затова логопедичната терапия и психологическата подкрепа е добре да вървят заедно.
Дануиела Кирова призова родителите да потърсят професионална помощ още при първите признаци на заекване, вместо да разчитат, че детето ще преодолее трудностите само. Учителите също имат своята роля. Те трябва да осигуряват спокойна и подкрепяща среда в клас, в която детето да не бъде обиждано или пренебрегвано.
По данни, посочени от логопеда, около 1% от населението в света живее със заекване, което се равнява на приблизително 80 милиона възрастни. В България засегнатите възрастни са около 70 000, а при децата делът достига до 8%.
Интервю на Даниела Русева и Стефан Калев
Коментирайте
