Православната църква отбелязва паметта на Св. Силвестър и още двама светци

На 2 януари православната ни църква чества свети Силвестър, папа Римски, Преподобни Серафим Саровски Чудотворец и Свети Теоген, епископ Парийски. 
На втори януари Православната църква отбелязва паметта на Св. Силвестър, папа Римски. Той е заемал папския престол от 314 до 335 година. Този празник народът нарича Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри. Св. Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. За повече от година негов скъп гост бил един източен епископ – Тимотей, който пристигнал в Рим да благовествува на езичниците, които били огромно болшинство в този международен град, а християните били около 200 000.

Евангелският проповедник спечелил мнозина идолослужители за Христа и Църквата, но градският началник Тарквиний заловил епископ Тимотей и го затворил в тъмница. Три пъти го изтезавали с бич, за да се отрече от християнската си вяра и понеже останал непреклонен, той бил обезглавен. Градоначалникът повикал Силвестър да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и смърт, ако не изпълни заповедта. Св. Силвестър предвидил близката смърт на користолюбивия и жесток управител и му отговорил с евангелските слова от притчата за безумния богаташ:
"Нощес ще ти поискат душата" (Лука 12:20) – и му заявил, че неговите заплахи няма да се сбъднат! Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тъмница и да го оковат във вериги, но като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към полунощ умрял. Силвестър бил освободен от затвора.

Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа. През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от "ден на слънцето" в "ден Господен", понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят надзиравал своите духовни чеда. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.

След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, св. Силвестър блажено починал в Господа. Светите му мощи почиват в построената от него гробница върху катакомбата "Св. Прискила" и неговата гробница е една от най-старите гробници на "Вечния град", пише Actualno.com.
На 2 януари имен ден празнуват всички, които носят името Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Пламен и Пламена, Гopан, Гopица и производните им.
В българската фолклорна традиция празникът се свързва с впрегатния добитък, най-вече воловете и биволите.
Обичаят има очистителен характер и е характерен с обредно почистване на оборите като изриване на тора, който не е изхвърлян от Коледа.
В нощта срещу празника се образуват дружини от риначи на тор, от по няколко души, основно – момци (млади ергени), които са коледували, но в числото им може да има женени мъже. Те обикалят домовете, в които има едър впрегатен добитък. В някой села риначите чистят оборите само на семействата, в които има моми. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите.
В обора стопаните оставят пита, месо и вино за дружината. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. Докато риначите чистят, никой от стопаните не трябва да излиза навън и да се обажда, защото е на лошо.

 

Коментирайте