На 19 февруари 1882 г. княз Александър Батенберг издава указ, с който Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич.
В новите условия след Освобождение през 1878 г. българското население изразява своето желание какво име да носи града и през 1881 г. на своеобразен местен референдум е взето решение то да бъде Добрич – на един от символите на региона, легендарния деспот Добротица. Това обясни в интервю за медийна група „Добруджа“ Цветан Сашев – уредник в Регионален исторически музей – Добрич. 19 февруари е повод за празник и за гордост, защото не се случва много често населението само да се организира за такава инициатива, а не да очаква промяната от институциите, отбеляза историкът. За него това е пример за нивото на т. нар. в модерния свят „гражданско общество“. Желаейки промяната на името, българите искат да се откъснат от неприятните напомняния за миналото - за турското робство и османския период, заяви Цветан Сашев. Макар и да липсва конкретен документ, се смята, че пръв името Добрич предлага местен учител. Идеята бързо събира одобрение и подкрепа от неговите съграждани.
Цветан Сашев отбеляза, че с голяма сигурност Добрич не само е българският град, който най-много пъти сменя името си от Освобождението до днес, но още по-впечатляващо е, че в рамките на 70 години има 4 различни имена. Преди да получи името Добрич, повече от два века и половина градът се казва Хаджиоглу Пазарджик. Всъщност в първите години след освобождението той е единственият в България, чието име се състои от 3 думи, тай като е изписван Хаджи Оглу Пазарджик. На два пъти през първата половина на 20 век Добруджа попада под румънска власт, която преименува Добрич на Базарджик – от 1914 до 1916 г. и от 1919 до 1940 г. По време на социализма, от 1949 до 1990 г., името на града е Толбухин. Вече повече от 30 години най-големият град в Южна Добруджа носи името, което жителите му желаят и харесват.
Всяка промяна на името Добрич е изключителна стресираща за местната общност; да се надяваме, че то ще остане такова и занапред, заяви Цветан Сашев.
.gif)
В новите условия след Освобождение през 1878 г. българското население изразява своето желание какво име да носи града и през 1881 г. на своеобразен местен референдум е взето решение то да бъде Добрич – на един от символите на региона, легендарния деспот Добротица. Това обясни в интервю за медийна група „Добруджа“ Цветан Сашев – уредник в Регионален исторически музей – Добрич. 19 февруари е повод за празник и за гордост, защото не се случва много често населението само да се организира за такава инициатива, а не да очаква промяната от институциите, отбеляза историкът. За него това е пример за нивото на т. нар. в модерния свят „гражданско общество“. Желаейки промяната на името, българите искат да се откъснат от неприятните напомняния за миналото - за турското робство и османския период, заяви Цветан Сашев. Макар и да липсва конкретен документ, се смята, че пръв името Добрич предлага местен учител. Идеята бързо събира одобрение и подкрепа от неговите съграждани.
Цветан Сашев отбеляза, че с голяма сигурност Добрич не само е българският град, който най-много пъти сменя името си от Освобождението до днес, но още по-впечатляващо е, че в рамките на 70 години има 4 различни имена. Преди да получи името Добрич, повече от два века и половина градът се казва Хаджиоглу Пазарджик. Всъщност в първите години след освобождението той е единственият в България, чието име се състои от 3 думи, тай като е изписван Хаджи Оглу Пазарджик. На два пъти през първата половина на 20 век Добруджа попада под румънска власт, която преименува Добрич на Базарджик – от 1914 до 1916 г. и от 1919 до 1940 г. По време на социализма, от 1949 до 1990 г., името на града е Толбухин. Вече повече от 30 години най-големият град в Южна Добруджа носи името, което жителите му желаят и харесват.
Всяка промяна на името Добрич е изключителна стресираща за местната общност; да се надяваме, че то ще остане такова и занапред, заяви Цветан Сашев.
Снимка:РИМ - Добрич
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.66908 BGN
1 GBP = 2.26579 BGN
1 CHF = 2.09157 BGN
