Пресиян Проданов с второ място от конкурса "С Йовковата бяла лястовица"

Пресиян Данаилов Проданов - възпитаник на ЕГ "Гео Милев" - гр. Добрич, който вече е студент, е отличен с второ място за своето есе "С Йовковата бяла лястовица".
Като поздравяваме нашия участник за наградата, му пожелаваме бъдещи творчески успехи и сполука в студентската наука!

С Йовковата бяла лястовица
Есе
Лястовицата е дребна птица, която се среща в няколко континента, като един от тях е Европа. Много лесно човек може да открие тази птица по нейния външен вид и оперение, отличаващо се с комбинацията от червени, сини, кафяви и черни цветове. Според вярванията на нашия народ това не е една най-обикновена птица, която човек може да види по дърветата или в небето. За нас нейното идване е свързано с края на зимата, студа, мрака, тя оповестява, че вече пролетта е дошла.
За всеки този сезон означава ново начало. Това е време за нови идеи, желания, надежди, нови стремления и действия. Затова без съмнение можем да кажем, че лястовицата е знак за пробуждане, възраждане, за идването на доброто.
Но дали тази птица може да има и бяло оперение? Може ли тя да бъде това, което ни носи надежда? Дали съществуването на бяла лястовица не е просто една измислица? А дори и да е измислица, трябва ли това да ни откаже от това да вярваме, че някога може да я видим?
Съществува теорията, че бялата лястовица се появява веднъж на 100 години. Това прави тази птица изключителна, различна и отърсена! Тя носи това, от което човек има нужда - доброта, хармония, сигурност. Неслучайно много хора мечтаят да я срещнат, да се любуват на този момент, защото повече няма да имат тази възможност.
Винаги когато говорим за доброта, хуманизъм, надежда, няма как да не споменем и Йордан Йовков, “певеца на Добруджа”. В центъра на изображение в разказите на автора е човекът, който има способността да вижда красивото и доброто около себе си. Често писателят поставя своите герои в ситуации, в които трябва да вземат важно решение, което е от голямо значение за по-нататъшните им действия. Те са съсредоточени в своя вътрешен свят, авторът ги представя в момент на размисъл, на търсене на посока.
Но би било изключително погрешно да определим Йовков като автор, който просто разказва за трудностите на човека и за неговата надежда, че ще преминат през тези ситуации. Йордан Йовков е поет, чието творчество докосва читателя. Той е нравствен учител за всеки, които осмисля посланията на неговите произведения. Писателят ни учи не само за важността на любовта, човечността, състраданието към чуждата болка - той ни учи как да бъдем хора. Затова Йордан Йовков се различава от всеки друг автор, неговите герои и образи остават за дълго време в съзнанието на читателя.
Едно от тези произведения, в които мотивите за доброто и надеждата са поставени на преден план, е разказът “По жицата”. Йордан Йовков написва това произведение, след като научава, че в Казанлъшко се е появила бяла лястовица. За нея хората вярвали, че може да излекува всяка болест. Около тази идея са съсредоточени и действията в разказа.
Още началото на текста загатва за тежката съдбата на другоселеца Гунчо. Авторът подробно описва неговия външен вид: “Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил - и това си личеше: ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите - също”. Образът на героя е допълнен и от думите на Моканина. Става ясно, че някаква “грижа” занимава мислите на другоселеца.
По пътя за село Манджилари селянинът не е сам - той е със своята дъщеря Нонка и нейната майка. Когато Моканина се доближава до тяхната каруца, той узнава тежката участ на тези хора - вижда болната Нонка. От разказа на Гунчо читателят разбира, че той не за пръв път се изправя пред такъв проблем, че вече се е срещал със смъртта. Нонка е неговата единствена все още жива рожба. За нея той дава всичко само за да я опази.
Девойката авторът само щрихира, не навлиза в подробности, но представя нещо по-важно - причината за нейното състояние. То е свързано с образ, познат от библейските текстове - този на змията. В “книгата на книгите” този образ отвежда към първите хора, към първородния грях. Чрез нея Дяволът събужда любопитството у Ева към това, което Бог забранява - Дървото на мъдростта. Затова и Йордан Йовков неслучайно избира този образ. Змията е символ на злото, на изкушението, на коварното. Дори и да не е ухапала девойката, тя става “източник” на страданията на Нонка - оттогава тя “изсъхна като вейка”.
Тяхната последна надежда за спасение остава бялата лястовица: “...ама който я види, от каквато и болест да е болен, оздравя!” В този момент главният герой, който нито е чувал, нито е виждал бялата птица, осъзнава, че не трябва да лишава Гунчо от единствената надежда. Но постъпката му е още по-трогателна при разговора с Нонка. Той избира да наруши една от Десетте Божи заповеди - изрича лъжа. Но това негово решение не трябва да бъде критикувано. Зад неговата постъпка не се крие зла умисъл или желание да се възползва от трудната ситуация, в която е попаднало това семейство. Тя откроява желанието на Моканина да укрепи надежда, че могат да срещнат бялата лястовица. Поради това лъжата в този случай е благородна.
След като тримата герои, търсещи спасението в бялата лястовица, продължават по пътя за село Манджилари, Моканина потъва в дълбоки мисли, загледан в отдалечаващата се каруца. Разбрал историята на болното момиче, осъзнал нейната трагичност, страдание и надежда, той възкликва: “Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!”
С тези думи завършва и разказът “По жицата”. Точно те карат читателя да се замисли и да достигне до прозрение. Чрез тях авторът внушава, че всеки човек рано или късно се среща с трудности в живота. Но това не означава, че тези трудности не са преодолими, не означава, че човек не трябва да се бори. Единственото, от което се нуждаем, за да се справим с тях, е вярата. Само чрез тази неумираща надежда болката може да бъде победена!
Неслучайно първият разказ, за който човек би се сетил, когато чуе името на Йордан Йовков, е произведението “По жицата”. Но причината не е единствено историята, което той описва, защото разказът е актуален не само днес - той ще бъде актуален и в бъдеще. Още при първия прочит на Йовковата творба всеки вижда себе си в ситуация, подобна на тази, в която е Нонка. Всеки, без значение от възрастта, е изпитвал същата болка, чувствал се е така, сякаш няма изход, сякаш няма решение на даден проблем или трудност. Но това, което ни спасява от тази безперспективност, от това страдание, е “бялата лястовица”. Нашата вяра не може да бъде ограничена. Не е важно дали вярваме в нещо, което е реално, постижимо, или в нещо въображаемо, недействително, защото вярата е нашият пътеводител. Всеки има своята “бяла лястовица”, която иска да открие. Тази надежда, че някога бихме имали възможността да я видим, ни дава сили да се стремим, да се борим, да желаем. Всеки има нужда от надежда, защото без нея животът би бил просто едно съществуване без смисъл, цел и посока.

Коментирайте