Георги Седефчов Първанов е български историк, политик и 3-ти президент на Република България, между 22 януари 2002 (преизбран през 2006 г.) и 22 януари 2012 г.
До избирането му за президент Първанов е народен представител и председател на Българската социалистическа партия (1996–2001). Работил е като научен сътрудник в Института по история на БКП и е бивш сътрудник на Държавна сигурност. От 2012 до 2014 отново е член на БСП. На 7 март 2014 е изключен от партията.
Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Община Ковачевци, Област Перник. Израства в съседното село Косача. По-късно родителите му се местят в Перник, където през 1975 г. завършва математическа гимназия.
През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на БКП катонаучен сътрудник, като през 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879-1917“ и от 1989 г. е старши научен сътрудник. През периода 1992-1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.
Автор е на монографии и книги – „От Бузлуджа до театър 'Корона'. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП“ (1995); „Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.“ (1997), „Преди и след Десети“ (2001), и десетки научни статии.
Георги Първанов е член на БКП/БСП от 1981 до 2001 г. През декември 1989 е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси. На 40-ия конгрес на БСП (декември 1991 г.) е избран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет. На 41-ия конгрес на БСП (3-6 юни 1994 г.) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21-23 декември 1996 г.) е избран за председател на ВС на БСП. На 43-ия (1-2 май 1998 г.) и на 44-ия конгрес на БСП (6-7 май 2000 г.) е преизбран за председател на ВС на БСП. Напуска БСП след избирането му за президент на България през 2001 г. и възстановява членството си през 2012 г. след изтичане на втория му президентски мандат.
На 7 март 2014 Националният съвет на БСП изключва Георги Първанов от БСП заедно с Румен Петков, Евгений Желев, Росица Янакиева, Ивета Станкова–Пенкова и други членове на НС на БСП.
Народен представител е в 37-ото Народно събрание (1994-1997), 38-ото Народно събрание (1997-2001) и 39-ото Народно събрание (през 2001, след избирането си за президент прекарва своя мандат като народен представител). Председател на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия (1994-1997), председател на Парламентарната група на Демократичната левица (1997-2001) и на Парламентарната група на „Коалиция за България“ в 39-то Народно събрание.
При изборите за президент през 2001 г. за фаворит e смятан дотогавашния президент, Петър Стоянов, спечелил убедително предходните избори и с одобрение от над 50% според някои проучвания, а Първанов се очаква да е втори. При един от публичните дебати обаче, Стоянов представя компромат за друг десен кандидат, Богомил Бонев, което в последствие се оценява като политическа грешка, която се очаква да отнеме гласове и от двамата. Според много наблюдатели именно този компромат става причина за загубата на Стоянов на изборите.
На балотажа на 18 ноември 2001 г. Първанов, който е подкрепян и от ДПС, успява да убеди 54,13% от гласоподавателите и да се наложи над Петър Стоянов. Избран е за президент на Република България в екип с Ангел Марин за вицепрезидент. Първанов и Марин полагат клетва на 19 януари и встъпват в длъжност на 22 януари 2002 г. Обещава да бъде „социален президент“.
През 2007 г. във връзка с разкритието, че Христо Марински (член на комисията Андреев и по-късно съветник на Първанов в ролята му на президент) е бил в резервния щат на КДС, Методи Андреев казва, че заради Марински не са провели процедурата при кандидатирането на Първанов за първия му мандат, защото тогава Марински е поставил под съмнение изпълнението на тогавашния закон.
До избирането му за президент Първанов е народен представител и председател на Българската социалистическа партия (1996–2001). Работил е като научен сътрудник в Института по история на БКП и е бивш сътрудник на Държавна сигурност. От 2012 до 2014 отново е член на БСП. На 7 март 2014 е изключен от партията.
Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Община Ковачевци, Област Перник. Израства в съседното село Косача. По-късно родителите му се местят в Перник, където през 1975 г. завършва математическа гимназия.
През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на БКП катонаучен сътрудник, като през 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879-1917“ и от 1989 г. е старши научен сътрудник. През периода 1992-1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.
Автор е на монографии и книги – „От Бузлуджа до театър 'Корона'. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП“ (1995); „Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.“ (1997), „Преди и след Десети“ (2001), и десетки научни статии.
Георги Първанов е член на БКП/БСП от 1981 до 2001 г. През декември 1989 е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси. На 40-ия конгрес на БСП (декември 1991 г.) е избран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет. На 41-ия конгрес на БСП (3-6 юни 1994 г.) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21-23 декември 1996 г.) е избран за председател на ВС на БСП. На 43-ия (1-2 май 1998 г.) и на 44-ия конгрес на БСП (6-7 май 2000 г.) е преизбран за председател на ВС на БСП. Напуска БСП след избирането му за президент на България през 2001 г. и възстановява членството си през 2012 г. след изтичане на втория му президентски мандат.
На 7 март 2014 Националният съвет на БСП изключва Георги Първанов от БСП заедно с Румен Петков, Евгений Желев, Росица Янакиева, Ивета Станкова–Пенкова и други членове на НС на БСП.
Народен представител е в 37-ото Народно събрание (1994-1997), 38-ото Народно събрание (1997-2001) и 39-ото Народно събрание (през 2001, след избирането си за президент прекарва своя мандат като народен представител). Председател на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия (1994-1997), председател на Парламентарната група на Демократичната левица (1997-2001) и на Парламентарната група на „Коалиция за България“ в 39-то Народно събрание.
При изборите за президент през 2001 г. за фаворит e смятан дотогавашния президент, Петър Стоянов, спечелил убедително предходните избори и с одобрение от над 50% според някои проучвания, а Първанов се очаква да е втори. При един от публичните дебати обаче, Стоянов представя компромат за друг десен кандидат, Богомил Бонев, което в последствие се оценява като политическа грешка, която се очаква да отнеме гласове и от двамата. Според много наблюдатели именно този компромат става причина за загубата на Стоянов на изборите.
На балотажа на 18 ноември 2001 г. Първанов, който е подкрепян и от ДПС, успява да убеди 54,13% от гласоподавателите и да се наложи над Петър Стоянов. Избран е за президент на Република България в екип с Ангел Марин за вицепрезидент. Първанов и Марин полагат клетва на 19 януари и встъпват в длъжност на 22 януари 2002 г. Обещава да бъде „социален президент“.
През 2007 г. във връзка с разкритието, че Христо Марински (член на комисията Андреев и по-късно съветник на Първанов в ролята му на президент) е бил в резервния щат на КДС, Методи Андреев казва, че заради Марински не са провели процедурата при кандидатирането на Първанов за първия му мандат, защото тогава Марински е поставил под съмнение изпълнението на тогавашния закон.
Снимка:www.segabg.com
Източник:bg.wikipedia.org