Проф. Костадин Бураджиев: Ансамбъл „Добруджа” бе моето второ висше образование

Мoето идване в Добрич е свързано с т.нар. „разпределение", което беше задължително след завършване на висшето образование. Избрах Добрич спонтанно, защото това беше единствената възможност да се занимавам професионално с това, което учих – дирижирането на народен хор и народен оркестър.
По-интересното е, че пристигнах в Добрич, за да бъда диригент на народния оркестър, но идвайки тук разбрах, че това място вече е заето. И се наложи да избирам – или да остана диригент на народния хор, нещо, което до този момент отбягвах, или да се върна в Пловдив.
Но явно се намеси съдбата. Започнах работа с народния хор и това стана моята професия и моя живот. Успехите ми в последните години са свързани изцяло с народния хор, който ръководя.

Винаги съм признавал, че това, което ансамбълът ми даде, което Добрич ми даде, са най-важните години от моето професионално изграждане като музикант и диригент. Безкрайно съм благодарен, че имах възможност да работя с едни забележителни, по това време, артисти на ансамбъла, които бяха моето второ висше образование.
И сега забелязвам мои колеги, които много малко разбират добруджанския фолклор и добруджанската музика и подхождат с лекота, без да вникнат в същността им.
Добруджанската музика е единствената, която не търпи композиторски намеси. Или ако все пак решиш малко да я обогатиш, трябва да се съобразиш със създаденото от самия народ, без да навлизаш надълбоко в пластовете.
При по-груба намеса добруджанската музика губи своя аромат, започва да прилича на всякаква друга музика в България, но не и на автентичното, добруджанското.

Действително, в последно време се нароиха твърде много „композитори", които прибавиха какво ли не към музиката – симфонични елементи, други украшения. Фолклорната музика започна да губи своя характер. Спомням си навремето млади момчета, които тръгваха да свирят по сватби с голям майсторлък и имитирайки тракийските музиканти, на село не ги харесваха, а си обичаха старите музиканти. Защото младите не гледат хората какво играят, а се стремят да демонстрират своята техника и майсторство. А хората искат простичката музика, за да могат да се наиграят. И сега е така – колкото по-обработена е една музика, толкова по-малко се харесва на хората.

Това е бъдещето на различни течения в музиката, на базата на етно елементи. Това е световно течение, още повече, че интересът към нашия фолклор е много голям.
Но бъдещето на фолклора е да бъде такъв, какъвто е.

Това е една нова мания. Журирам из цяла България на конкурси и фестивали и смятам, че тази нова мания е полезна, защото съм бил свидетел на срамни моменти, когато на сватба младоженец или булка, или техни гости и приятели, не могат да изиграят едно обикновено право хоро. Ситуацията е доста комична. За мен е срамно българин да не може да играе право хоро. В същото време виждам, че на кючека всички са добри и всички играят.

По мое мнение, Ансамбълът има два периода – до 2000 година, когато с решение на община Добрич бе закрит на 31 март, след което на 10 април аз успях да върна целия оркестър на щат и започнаха моите борби с общинските съветници. На няколко поредни сесии им обяснявах каква грешка са направили, но в края на годината вече бях решил, че няма какво повече да се направи. Вече имаше решение на общината малко по малко ансамбълът да се възстанови и възроди и се радвам, че общината, в лицето на настоящия кмет Детелина Николова, успя да възвърне това състояние на състава.
Не искам да правя рецензия на работата, в момента ансамбълът има съвсем друг творчески път.
Но до 2000 година Ансамбъл „Добруджа" заемаше едно от най-престижните места, редом до „Пирин" и „Тракия". Бяхме единственият състав, заедно с Ансамбъл „Пирин", който правеше директни телевизионни предавания.
В момента Ансамбъл „Добруджа" има ново ръководство, което се грижи за колектива, има нова стратегия за развитие, нови музикални елементи и смятам, че се справят добре и ще продължават да се развиват. От сърце пожелавам на всички успех.

Коментирайте