Културният туризъм е сред направленията, които бележат най-сериозен ръст в България. Това заяви проф. Румен Драганов - директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, по време на практическата конференция „Култура и туризъм“, която се провежда днес в Каварна.
По думите му, когато се отчита ръст на туристите спрямо 2019 година, той не е концентриран по Черноморието. Там се отчита спад от 4 процента, докато по-големият ръст е през зимните месеци. Драганов посочи като пример данните за пристигащите на летище София. През 2019 година те са били около 550 хиляди, а тази година достигат 780 хиляди. По думите му тези туристи се насочват към културен туризъм в градска историческа среда.
Проф. Драганов коментира и потенциала на Северното Черноморие. Според него районът има предимството на добре запазената природа и липсата на мащабното презастрояване, характерно за други части на Черноморието. Той посочи, че регионът разполага и с добри туристически продукти, които се представят добре по отношение на предлагането и цените.
Според Драганов бъдещото развитие на района трябва да бъде свързано с високо качество и съвременни решения, като същевременно се съхраняват природата и местните особености.
Той подчерта още значението на местната общност и необходимостта от обединение на местните предприемачи за защита на интересите и развитието на туристическия продукт.
Културното наследство може да бъде основа за развитието на туризма, но е необходимо то да бъде съхранено, представено и популяризирано по подходящ начин. Това заяви по време на своята лекция проф. д-р Венцислав Велев.
Той постави акцент върху промяната в начина, по който културното наследство се представя пред посетителите. По думите му все повече се променят представите на аудиторията, а музеите и културните обекти търсят нови начини за експониране, включително чрез мултимедия и дигитални технологии.
Велев посочи, че България разполага с богато културно-историческо наследство, но въпросът е какво се прави с него и как то се показва. Според него наследството преминава през различни етапи – откриване, идентифициране, описание, класифициране, реставрация и консервация, след което идва ред на неговото експониране и представяне пред публиката.
Особено внимание проф. Велев отдели на нематериалното културно наследство – традициите, обичаите и хората. По думите му именно тук читалищната мрежа има важна роля. Читалищата могат да бъдат своеобразни туристически информационни центрове, като съхраняват местни музейни сбирки и представят миналото на съответния регион.
Проф. Велев подчерта необходимостта културното наследство да бъде социализирано, тоест да бъде представено и достъпно за хората. Според него следващата важна стъпка е неговото популяризиране чрез подходящи канали, включително новите дигитални възможности, които могат да привлекат туристи както виртуално, така и към самите културни обекти.
Културният календар на местно и регионално ниво може да създаде допълнителен интерес към туристическия бранш. Това заяви председателят на Съюза на народните читалища проф. Николай Дойнов.
По думите му е необходимо читалищата и туристическият бизнес да работят заедно за разширяване на културния продукт. Според Дойнов културният календар трябва да бъде разбираем, устойчив и добре популяризиран, като предложи да се обсъди възможността за създаване на областен културен календар, който да обединява събитията на общините и населените места в региона.
Той подчерта, че в него трябва да бъдат включени устойчиви дейности, свързани с българските традиции и обичаи. Дойнов даде пример с малко познати местни обичаи, които могат да бъдат проучени, описани и представени по подходящ начин на туристите.
Председателят на Съюза на народните читалища обърна внимание и на ролята на читалищата като пазители на нематериалното културно наследство. Според него местните музейни сбирки, традиции, занаяти, костюми и обичаи трябва да бъдат не само съхранявани, но и обяснявани и представяни по начин, който да ги превръща в част от туристическия продукт.
Проф. Дойнов постави акцент и върху необходимостта от популяризиране на културните събития. По думите му, когато наследството бъде правилно представено и включено в устойчив календар, то може да привлече туристи и да даде по-голяма видимост на местните културни дейности.
Той призова за по-тясно взаимодействие между читалищата, общините и туристическия бизнес при създаването и популяризирането на културния продукт.
.gif)
По думите му, когато се отчита ръст на туристите спрямо 2019 година, той не е концентриран по Черноморието. Там се отчита спад от 4 процента, докато по-големият ръст е през зимните месеци. Драганов посочи като пример данните за пристигащите на летище София. През 2019 година те са били около 550 хиляди, а тази година достигат 780 хиляди. По думите му тези туристи се насочват към културен туризъм в градска историческа среда.
Проф. Драганов коментира и потенциала на Северното Черноморие. Според него районът има предимството на добре запазената природа и липсата на мащабното презастрояване, характерно за други части на Черноморието. Той посочи, че регионът разполага и с добри туристически продукти, които се представят добре по отношение на предлагането и цените.
Според Драганов бъдещото развитие на района трябва да бъде свързано с високо качество и съвременни решения, като същевременно се съхраняват природата и местните особености.
Той подчерта още значението на местната общност и необходимостта от обединение на местните предприемачи за защита на интересите и развитието на туристическия продукт.
Културното наследство може да бъде основа за развитието на туризма, но е необходимо то да бъде съхранено, представено и популяризирано по подходящ начин. Това заяви по време на своята лекция проф. д-р Венцислав Велев.
Той постави акцент върху промяната в начина, по който културното наследство се представя пред посетителите. По думите му все повече се променят представите на аудиторията, а музеите и културните обекти търсят нови начини за експониране, включително чрез мултимедия и дигитални технологии.
Велев посочи, че България разполага с богато културно-историческо наследство, но въпросът е какво се прави с него и как то се показва. Според него наследството преминава през различни етапи – откриване, идентифициране, описание, класифициране, реставрация и консервация, след което идва ред на неговото експониране и представяне пред публиката.
Особено внимание проф. Велев отдели на нематериалното културно наследство – традициите, обичаите и хората. По думите му именно тук читалищната мрежа има важна роля. Читалищата могат да бъдат своеобразни туристически информационни центрове, като съхраняват местни музейни сбирки и представят миналото на съответния регион.
Проф. Велев подчерта необходимостта културното наследство да бъде социализирано, тоест да бъде представено и достъпно за хората. Според него следващата важна стъпка е неговото популяризиране чрез подходящи канали, включително новите дигитални възможности, които могат да привлекат туристи както виртуално, така и към самите културни обекти.
Културният календар на местно и регионално ниво може да създаде допълнителен интерес към туристическия бранш. Това заяви председателят на Съюза на народните читалища проф. Николай Дойнов.
По думите му е необходимо читалищата и туристическият бизнес да работят заедно за разширяване на културния продукт. Според Дойнов културният календар трябва да бъде разбираем, устойчив и добре популяризиран, като предложи да се обсъди възможността за създаване на областен културен календар, който да обединява събитията на общините и населените места в региона.
Той подчерта, че в него трябва да бъдат включени устойчиви дейности, свързани с българските традиции и обичаи. Дойнов даде пример с малко познати местни обичаи, които могат да бъдат проучени, описани и представени по подходящ начин на туристите.
Председателят на Съюза на народните читалища обърна внимание и на ролята на читалищата като пазители на нематериалното културно наследство. Според него местните музейни сбирки, традиции, занаяти, костюми и обичаи трябва да бъдат не само съхранявани, но и обяснявани и представяни по начин, който да ги превръща в част от туристическия продукт.
Проф. Дойнов постави акцент и върху необходимостта от популяризиране на културните събития. По думите му, когато наследството бъде правилно представено и включено в устойчив календар, то може да привлече туристи и да даде по-голяма видимост на местните културни дейности.
Той призова за по-тясно взаимодействие между читалищата, общините и туристическия бизнес при създаването и популяризирането на културния продукт.
Коментирайте
