Проф. д-р инж. Валентин Колев е председател на Българската браншова камара на енергетиците (ББКЕ) и бивш декан на Електротехническия факултет при Технически университет – София.
- Проф. Колев, каква е необходимостта от изграждане на вятърни електроцентрали в България?
Ще се опитам да го обясня с прости думи. До сега енергийната независимост на България се осигуряваше основно от въглищните централи и по-специално от тези, които са на местен добив – Маришкия басейн, ТЕЦ „Бобовдол“. Както е добре известно, ТЕЦ „Варна“ и ТЕЦ „Русе“ бяха на вносни въглища, така че те не осигуряваха енергийната независимост.
За съжаление, политиката на Европа е такава, че тези централи ще бъдат изведени от експлоатация поради високите стойности на въглеродните квоти. Единственият начин да запазим нашата енергийна независимост е развитието на възобновяемите енергийни източници – водноелектрически централи, вятърни централи и фотоволтаици.
- Как влияе електроенергията, предоставяна от вятърните електроцентрали върху енергийната система?
Електроенергийната ни система се нуждае от покриване на мощностния баланс и покриване на енергийния баланс. Все още възобновяемите енергийни източници влияят по-слабо върху енергийния баланс, отколкото в мощностния.
Ще дам пример с една вятърна централа, да кажем с 1000 мегавата инсталирана мощност. Тези 1000 мегавата, ако не бъдат балансирани, могат да повлияят или в недостиг, или в излишък в мощностния баланс.
Това, което има значение, особено за фотоволтаиците и вятърните централи, е, че когато те работят заедно, тъй като генерират енергия в различно време от денонощието, те биха могли да се допълват и да влияят позитивно върху изравняването на товаровия профил. Но, така или иначе, поради спорадичния характер на енергийната суровина – слънце или вятър, е необходимо да има балансиращи мощности.
Както всички знаят, в ПАВЕЦ „Чаира“ (помпено-акумулираща водноелектрическа централа – бел. ред.) възникна технически проблем, който се надяваме да бъде решен, но в последните няколко месеца се появи значителен инвеститорски интерес към инсталиране на електрохимични акумулиращи устройства - акумулаторни батерии. Към настоящия момент, по моя информация, становищата за проучване са за над 5 хиляди мегават/часа такива устройства. Така че аз считам, че за времето, до когато ще се изградят тези акумулиращи устройства, няма да има проблем с балансирането на тези мощности. Следователно – трябва всички ние да подкрепим нашата енергийна независимост.
- Какво се случва в момента с енергията, произвеждана от възобновяеми източници? Защото се твърди, чя тя основно се изнася и продава...
За износа – да, ние стигаме в момента до 2000 и повече мегавата износ. Прогнозират се добре както фотоволтаиците, така и вятърните генериращи мощности. А когато те се прогнозират относително добре, търговците могат съвсем умело да предложат на пазара около нас тази енергия, която се появява в дадени часове на денонощието и който има нужда от тази енергия, я купува.
Но тук трябва да направим едно много важно уточнение. Първо трябва да бъде осигурен вътрешният пазар и едва след това се търсят варианти останалата енергия да бъде продадена.
- Каква би била ползата за районите и населените места, където ще бъдат изградени ветроенергийни паркове?
Отново ще дам пример с ТЕЦ „Варна“. Когато беше налична, с 6 машини по 210 мегавата - 1260 мегавата. И всъщност тази централа, независимо че е на вносни въглища, е необходима, защото в района, особено с разширяване на туризма по Черноморието, се увеличава и необходимостта от енергия. Така че този район, ако няма възобновяеми източници на енергия, защото няма възможност за друга – ТЕЦ „Варна“ едва ли ще работи на газ, няма как да бъдат захранвани местните нужди. Над 1000 мегавата са нуждите на региона. Ако трябва един подреден товаров профил – това означава поне 4000 мегавата инсталирани вятърни централи и фотоволтаици.
Затова се обръщам към хората от Добруджа – да оставят инженерите да преценяват колко, къде и как да се изграждат ветроенергийни инсталации. Те в никакъв случай няма да нарушат техните интереси, напротив. Нека да запазим енергийната независимост на страната!
- Проф. Колев, каква е необходимостта от изграждане на вятърни електроцентрали в България?
Ще се опитам да го обясня с прости думи. До сега енергийната независимост на България се осигуряваше основно от въглищните централи и по-специално от тези, които са на местен добив – Маришкия басейн, ТЕЦ „Бобовдол“. Както е добре известно, ТЕЦ „Варна“ и ТЕЦ „Русе“ бяха на вносни въглища, така че те не осигуряваха енергийната независимост.
За съжаление, политиката на Европа е такава, че тези централи ще бъдат изведени от експлоатация поради високите стойности на въглеродните квоти. Единственият начин да запазим нашата енергийна независимост е развитието на възобновяемите енергийни източници – водноелектрически централи, вятърни централи и фотоволтаици.
- Как влияе електроенергията, предоставяна от вятърните електроцентрали върху енергийната система?
Електроенергийната ни система се нуждае от покриване на мощностния баланс и покриване на енергийния баланс. Все още възобновяемите енергийни източници влияят по-слабо върху енергийния баланс, отколкото в мощностния.
Ще дам пример с една вятърна централа, да кажем с 1000 мегавата инсталирана мощност. Тези 1000 мегавата, ако не бъдат балансирани, могат да повлияят или в недостиг, или в излишък в мощностния баланс.
Това, което има значение, особено за фотоволтаиците и вятърните централи, е, че когато те работят заедно, тъй като генерират енергия в различно време от денонощието, те биха могли да се допълват и да влияят позитивно върху изравняването на товаровия профил. Но, така или иначе, поради спорадичния характер на енергийната суровина – слънце или вятър, е необходимо да има балансиращи мощности.
Както всички знаят, в ПАВЕЦ „Чаира“ (помпено-акумулираща водноелектрическа централа – бел. ред.) възникна технически проблем, който се надяваме да бъде решен, но в последните няколко месеца се появи значителен инвеститорски интерес към инсталиране на електрохимични акумулиращи устройства - акумулаторни батерии. Към настоящия момент, по моя информация, становищата за проучване са за над 5 хиляди мегават/часа такива устройства. Така че аз считам, че за времето, до когато ще се изградят тези акумулиращи устройства, няма да има проблем с балансирането на тези мощности. Следователно – трябва всички ние да подкрепим нашата енергийна независимост.
- Какво се случва в момента с енергията, произвеждана от възобновяеми източници? Защото се твърди, чя тя основно се изнася и продава...
За износа – да, ние стигаме в момента до 2000 и повече мегавата износ. Прогнозират се добре както фотоволтаиците, така и вятърните генериращи мощности. А когато те се прогнозират относително добре, търговците могат съвсем умело да предложат на пазара около нас тази енергия, която се появява в дадени часове на денонощието и който има нужда от тази енергия, я купува.
Но тук трябва да направим едно много важно уточнение. Първо трябва да бъде осигурен вътрешният пазар и едва след това се търсят варианти останалата енергия да бъде продадена.
- Каква би била ползата за районите и населените места, където ще бъдат изградени ветроенергийни паркове?
Отново ще дам пример с ТЕЦ „Варна“. Когато беше налична, с 6 машини по 210 мегавата - 1260 мегавата. И всъщност тази централа, независимо че е на вносни въглища, е необходима, защото в района, особено с разширяване на туризма по Черноморието, се увеличава и необходимостта от енергия. Така че този район, ако няма възобновяеми източници на енергия, защото няма възможност за друга – ТЕЦ „Варна“ едва ли ще работи на газ, няма как да бъдат захранвани местните нужди. Над 1000 мегавата са нуждите на региона. Ако трябва един подреден товаров профил – това означава поне 4000 мегавата инсталирани вятърни централи и фотоволтаици.
Затова се обръщам към хората от Добруджа – да оставят инженерите да преценяват колко, къде и как да се изграждат ветроенергийни инсталации. Те в никакъв случай няма да нарушат техните интереси, напротив. Нека да запазим енергийната независимост на страната!
Коментирайте
1 USD = 1.88841 BGN
1 GBP = 2.31314 BGN
1 CHF = 2.07471 BGN
