Преди две години проф.Вили Лилков и журналистът Христо Христов представиха в редакцията на МГ“Добруджа“ знаковото изследване "Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност", която тогава беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. На книжния пазар сега хората, които се интересуват от тъмните петна в историята могат да намерят втората книга на двамата автори „Погубената България“.
В тази книга проф.Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви.
"Погубената България" е своеобразно продължение на нашето изследване "Бивши хора", посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния и интелектуалния елит на България след 9 септември 1944 г. Огромният интерес към него и обиколките, които предприеха с книгата в страната, вдъхнови авторите да продължат. Те изследват непроучени до момента архиви на репресивния апарат на БКП, да надникнем в регионалните държавни архиви, да се срещаме с наследници на бивши хора, да откриваме спомени за тях и да събираме свидетелства. Според тях , изключително важно да се съхрани паметта за онези, които понесоха ударите на комунистическия режим. Възкресяването на тази памет дава поуки и образци на поведение на личности в моменти на изпитания, когато те са отстоявали общочовешки ценности в мрака на комунистическата държава концлагер, задушавала свободата за близо половин век.
Книгата съдържа съдби на земеделци и чифликчии в Добричко, базирани на свидетелства на техните наследници. За Добрич са ползвали свидетелството на Зафира Калинкова за нейния баща Георги Кабапетков кмет на село Стефаново. Много спомени и свидетелства е предоставил общественика, учител и един от първите демократично избрани кметове Веселин Бончев. „Събрали сме разпиляни и съсипани съдби в книгата за да разкажем, че преди 9 септември 1944 година достойни хора и те съвсем незаслужено са станали жертва на една септемврийска еуфория и на една жажда за мъст, на бедните към богатите. Станали са жертва на класова омраза“, посочва проф. Лилков.
Днес много от наследниците на тези хора, които са си „заминали“ са захвърлени на дъното на обществото. Изтикани са в периферията. Не са получили никаква възможност за реализация след 9-ти. Този елит е оставил сериозни традиции, които сега няма кой да продължи.
Проф. Лилков припомня как т.н.“Народен съд“ е овършал цялата страна. Произнасяли са хиляди смъртни присъди. Унищожили са хора минали през две-три войни с офицерски звания и медали за храброст. Обезглавяването и унищожаването на този елит има дългосрочни последствия, казва проф .Лилков. В същото време е даден път на хора със съвсем друг произход. На хора от социалните низини.
Град Добрич е управляван 4 години преди 9-ти септември от български кметове. Четиримата Кирил Старцев, Ангел Черкезов, инж. Първан Бъчваров и юриста Веско Василев са завършили образование във Франция, Швейцария, Германия. Забележителен е факта , че след 1944 година до 1981, цели 37 години, само един от кметовете на Добрич е бил с висше образование, това е д-р Петър Тачев. Завършил е преди 9-ти септември в Австрия. “Това е типичен пример как се унищожава елита и в какво състояние изпада местната власт“, посочва Вили Лилков.
17 смъртни присъди постановява „Народния съд“ в Добрич. Те са изпълнени веднага на 8 март 1945 год. Сред осъдените е блестящият журналист Любен Станчев. Друг ярък пример е Яни Калиакренски. Това са патриоти, журналисти, хора с богата култура. Към обвинението към тези хора е отправено още едно, че те са подпалвачи на Втората световна война и че са отговорни за събитията след 23-та година. По това време Добруджа е под румънско владичество и няма как да са съпричастни на такива дейности. Внесени са необосновани обвинения и са произнесени тежки присъди.
.gif)
В тази книга проф.Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви.
"Погубената България" е своеобразно продължение на нашето изследване "Бивши хора", посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния и интелектуалния елит на България след 9 септември 1944 г. Огромният интерес към него и обиколките, които предприеха с книгата в страната, вдъхнови авторите да продължат. Те изследват непроучени до момента архиви на репресивния апарат на БКП, да надникнем в регионалните държавни архиви, да се срещаме с наследници на бивши хора, да откриваме спомени за тях и да събираме свидетелства. Според тях , изключително важно да се съхрани паметта за онези, които понесоха ударите на комунистическия режим. Възкресяването на тази памет дава поуки и образци на поведение на личности в моменти на изпитания, когато те са отстоявали общочовешки ценности в мрака на комунистическата държава концлагер, задушавала свободата за близо половин век.
Книгата съдържа съдби на земеделци и чифликчии в Добричко, базирани на свидетелства на техните наследници. За Добрич са ползвали свидетелството на Зафира Калинкова за нейния баща Георги Кабапетков кмет на село Стефаново. Много спомени и свидетелства е предоставил общественика, учител и един от първите демократично избрани кметове Веселин Бончев. „Събрали сме разпиляни и съсипани съдби в книгата за да разкажем, че преди 9 септември 1944 година достойни хора и те съвсем незаслужено са станали жертва на една септемврийска еуфория и на една жажда за мъст, на бедните към богатите. Станали са жертва на класова омраза“, посочва проф. Лилков.
Днес много от наследниците на тези хора, които са си „заминали“ са захвърлени на дъното на обществото. Изтикани са в периферията. Не са получили никаква възможност за реализация след 9-ти. Този елит е оставил сериозни традиции, които сега няма кой да продължи.
Проф. Лилков припомня как т.н.“Народен съд“ е овършал цялата страна. Произнасяли са хиляди смъртни присъди. Унищожили са хора минали през две-три войни с офицерски звания и медали за храброст. Обезглавяването и унищожаването на този елит има дългосрочни последствия, казва проф .Лилков. В същото време е даден път на хора със съвсем друг произход. На хора от социалните низини.
Град Добрич е управляван 4 години преди 9-ти септември от български кметове. Четиримата Кирил Старцев, Ангел Черкезов, инж. Първан Бъчваров и юриста Веско Василев са завършили образование във Франция, Швейцария, Германия. Забележителен е факта , че след 1944 година до 1981, цели 37 години, само един от кметовете на Добрич е бил с висше образование, това е д-р Петър Тачев. Завършил е преди 9-ти септември в Австрия. “Това е типичен пример как се унищожава елита и в какво състояние изпада местната власт“, посочва Вили Лилков.
17 смъртни присъди постановява „Народния съд“ в Добрич. Те са изпълнени веднага на 8 март 1945 год. Сред осъдените е блестящият журналист Любен Станчев. Друг ярък пример е Яни Калиакренски. Това са патриоти, журналисти, хора с богата култура. Към обвинението към тези хора е отправено още едно, че те са подпалвачи на Втората световна война и че са отговорни за събитията след 23-та година. По това време Добруджа е под румънско владичество и няма как да са съпричастни на такива дейности. Внесени са необосновани обвинения и са произнесени тежки присъди.
Аудио:
Коментирайте
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
