Пътят на един млад добричлия към управлението на „Янтра” Габрово

От средата на декември миналата година младият добричлия Милен Николов е изпълнителен директор на лидера в Северозападна трета лига "Янтра" (Габрово). Той е роден през 1989 г. в Добрич. Завършил е местната Езикова гимназия "Гео Милев". Притежава бакалавърска степен по „Журналистика“ от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистърска степен по „Спортен мениджмънт“ от НСА „Васил Левски“. От 2016 г. е съосновател на сдружение „Бъдеще чрез спорт“, с което организира футболни кампове и турнири, включително и с участието на школи на европейски грандове като "Милан" и "Интер". Преди да поеме управлението на "Янтра", три години Милен Николов бе пресдиректор в елитния "Витоша" (Бистрица).

- Няма как да не започнем с тема номер 1 в света. Намираме те в Добрич, заради спирането на всички спортни събития. Ще промени ли коронавирусът футбола из основи?
 Промяна ще има. Факт е, че се объркват календарът и тренировъчният процес както на отборите от „В” група, така и на "Барселона" и "Реал" (Мадрид). "Ливърпул" е на прага на нещо историческо от 30 години насам, но не се знае дали то ще се случи, а дори и да се случи, при всички положения няма да бъде отпразнувано по начина, на които феновете са се надявали след толкова дълги години без титла. Определено ще има сериозни финансови загуби за всички клубове и организации. Разместване на пластовете ще има при всички положения.
- Сещаш ли се кой е първият мач, на който усети, че се влюбваш в тази игра?
Със сигурност е бил на "Добруджа" в средата на 90-те, но не мога да кажа конкретно кой. Помня мач, в който знаменитият отбор с всички наши местни легенди победи "Славия" в „А” група с гол на Диян Божилов. За съжаление, успях да хвана само края на това велико поколение от 90-те. А първият голям мач, който съм гледал, е България - Русия през 1997 г. - последния мач на "Васил Левски" преди реконструкцията на стадиона. Знаменит мач - класиране на световното във Франция, центриране на Стоичков и победен гол на Трифон Иванов, лека му пръст. Това са велики моменти, които, за съжаление, имаме възможност все по-рядко да изпитваме.
- Предполагам, че на тези мачове си бил заведен от своя баща Митко, когото ние познаваме с една от най-големите футболни колекции в България и света. Той ли те запали по футбола?
Разбира се, любовта ми към футбола е наследствена. Не обичам обаче подобно изхвърляне като „най-голяма колекция”, защото както много хора не знаят за нас, така и ние най-вероятно не знаем за много други колекционери. Но в много отношения мога да претендирам, че колекцията ни е уникална. Има неща, които са неповторими. Давам за пример фланелката на Франк Лампард от България - Англия 0:3 (септември 2011 г.), която той ми даде след мача. Уникалното е, че той влезе като резерва и игра с номер 16, тъй като британците залагат в титулярния състав на номерата от 1 до 11. Много рядко се случва Лампард да не е с любимия си осми номер, което прави фланелката по-специална. А още по-специален и начинът, по който английската легенда ми я подари. Точно пет години преди това, на мача Левски – Челси от Шампионската лига, успях да си направя снимка с Лампард. На мача с Англия му показах тази снимка и го помолих ако може, да ми подари фланелката си за колекцията. След мача, пред стадиона Франк Лампард излезе, потърси ме къде съм сред множеството, което искаше снимки и автографи, и ми подари фланелката.
- Началото на журналистическата ти кариера е още през 2004 г. - с твой приятел издавахте вестник "Само Добруджа", които излизаше преди домакински мач. Как се зароди идеята?
Идеята беше на мен и моя приятел Петър Гавраилов. От 12-годишни присъствахме буквално на всяка една тренировка на "Добруджа". Имахме колекционерски тетрадки, в които събирахме снимки от вестници на Наско Георгиев, Светльо Кръстев, Румен Боев, Румен Славов, Диян Божилов. Така решихме да повдигнем добруджанския дух с този вестник. Това съвпадна и с момента, в който Светльо Тодоров стана голмайстор и шампион на старата английска Първа дивизия. За съжаление, след няколко броя това абсолютно пионерско наше начинание, без каквито и да е финансови облаги, приключи, тъй като тогава "Добруджа" домакинстваше в Албена и нямаше достатъчно публика, на която да го предложим.
- Този вестник ли те насочи към специалност "Журналистика" в Софийския университет?
Не мога да кажа, че се е случило точно тогава. По-скоро това са етапи, през които човек минава и вижда по какъв начин може да остане близо до футбола. Имах възможност 3 години да бъда асистент-съдия във „В” група и на контроли на професионални отбори. Впоследствие реших, че не искам да се занимавам със съдийство и се ориентирах първо към журналистиката, а на следващо ниво - към спортен мениджмънт. Тоест продължавам да надграждам около футбола - това, което ми носи удоволствие. Поне за момента се получава, надявам се да е за дълго време.
- Как стана възможно организирането на кампове на грандове като "Интер" и "Милан" в България?
През 2016 г. заедно с двама мои колеги от НСА решихме да направим сдружение "Бъдеще чрез спорт". Организирахме няколко детски футболни турнира в град Бяла, област Варна, където базата е много хубава. Първото издание бе спечелено от набор 2006 на "Добруджа" с треньор Венци Желев. На следващата година се свързахме с представителя на "Академия Милан" за България и направихме камп. Впоследствие решихме да се насочим и към другия гранд от Милано. Хубава презентация, няколко скайп разговора, покана в офиса на "Интер" в Милано, където подписахме 3-годишен договор - по този начин се получи. Партньорството ни продължава и през тази година. Кампът на "Интер" в Бяла ще бъде от 11 до 16 август. Събитието се радва на голям интерес. Емоцията, когато отидем с избраните деца в Милано - да гледат двубой, да посетят централата на "Интер", да се срещнат с част от футболистите, да слязат на терена преди мача, ние като деца не сме можели дори да си помислим, че можем да изживеем.
- С какво основно се занимаваше във "Витоша" (Бистрица)?
Познанството ми с Костадин Ангелов - настоящия главен мениджър на клуба, е от 2011 г., когато беше треньор на "Видима - Раковски" (Севлиево). Впоследствие с него бяхме колеги в НСА. Така дойде поканата, след като "Витоша" влезе в професионалния футбол. Идеята беше маркетингово да започнем да развиваме клуба. За 3 години направихме много хубави неща, много стегната организация, много нови инициативи. И дадоха резултат - отбор с финанси на ниво „Б” група, не и без много късмет, успя две години подред да се спаси от изпадане.
- Как се стигна до предложението от страна на "Янтра" и как приемаш тази отговорност да станеш изпълнителен директор на клуб, който се е насочил към професионалния футбол?
До декември бях част от "Витоша", когато дойде поканата от кмета на град Габрово Таня Христова. Като на много други места, включително и тук в Добрич, и там – клубове със сериозни традиции и отпечатък в българския футбол са във „В” група. Идеята е да изградим нещо ново, което да даде резултат. Професионалният футбол в никакъв случай не трябва да бъде самоцел. Участието в него, само по себе си, не води до нищо кой знае колко хубаво, ако няма здрава основа. Преди да стигне до професионалния футбол, един отбор трябва да направи доста други неща. Иначе попада в това положение, в което е "Добруджа". Без реално функционираща школа, разчиташ единствено на футболисти отвън, което изключително много вдига бюджета и влизаш в един омагьосан кръг. В Габрово има желание след 13 години да се влезе в „Б” група, но трябва преди това да се направят други неща - да се подобри базата, екипировка за школата, повишаване квалификацията на треньорите. Професионалният футбол трябва да е следствие на тези неща.

Коментирайте