Президентът Румен Радев наложи вето върху приетите от Народното събрание изменения и допълнения в Закона за енергетиката, които предвиждат пълна либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители до 2026 година, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
В мотивите си Радев изтъква, че стандартът на живот на повечето български граждани остава най-ниският в Европейския съюз (ЕС), а предвидените промени биха могли още повече да затруднят точно хората, които и без това трудно се справят с основните си разходи.
Той вижда в промените в закона отдалечаване от целите на социалната държава. Според президента освен това те са приети без пълноценна оценка на въздействието и без да са направени необходимите модели и прогнози, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система.
Радев посочва още, че в приетия законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката се регламентира преходен пазарен модел, който ще влезе в сила от юли 2024 г. - чрез компенсиране на битовите потребители, и ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 г. Радев допълва, че това предполага отпадане на компенсирането за битовите потребители към тази дата. Той изтъква, че към момента обаче все още има значителна разлика в ценовите нива на регулирания и свободния пазар на електроенергия на дребно. Според държавния глава така реално балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар трябва да се случи в рамките на кратък период от 18 месеца, което има риск да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 г.
Румен Радев не оспорва необходимостта от нормативни промени съгласно поетите от страната ни ангажименти към ЕС, но отбелязва, че именно европейското право позволява и изисква от страните членки на Евросъюза да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти. По думите му прекалено ограничената дефиниция за енергийна бедност, неяснотата в компенсаторния механизъм и несигурността за наличието на достатъчно средства за подпомагане на нуждаещите се не дават възможност да се гарантират в достатъчна степен постигането на тази цел.
Радев предупреждава, че заличаването на фигурата на обществения доставчик и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производство на електрическа енергия от ТЕЦ "Марица-Изток 2" и ще застраши функционирането на "Мини Марица-Изток" още в средата на следващата година.
"Ново обсъждане на приетия на 5 октомври 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е възможност за народните представители повторно да преценят както параметрите на реформата, така и механизмите за подпомагане на засегнатите", заявява също държавния глава.
В мотивите си Радев изтъква, че стандартът на живот на повечето български граждани остава най-ниският в Европейския съюз (ЕС), а предвидените промени биха могли още повече да затруднят точно хората, които и без това трудно се справят с основните си разходи.
Той вижда в промените в закона отдалечаване от целите на социалната държава. Според президента освен това те са приети без пълноценна оценка на въздействието и без да са направени необходимите модели и прогнози, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система.
Радев посочва още, че в приетия законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката се регламентира преходен пазарен модел, който ще влезе в сила от юли 2024 г. - чрез компенсиране на битовите потребители, и ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 г. Радев допълва, че това предполага отпадане на компенсирането за битовите потребители към тази дата. Той изтъква, че към момента обаче все още има значителна разлика в ценовите нива на регулирания и свободния пазар на електроенергия на дребно. Според държавния глава така реално балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар трябва да се случи в рамките на кратък период от 18 месеца, което има риск да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 г.
Румен Радев не оспорва необходимостта от нормативни промени съгласно поетите от страната ни ангажименти към ЕС, но отбелязва, че именно европейското право позволява и изисква от страните членки на Евросъюза да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти. По думите му прекалено ограничената дефиниция за енергийна бедност, неяснотата в компенсаторния механизъм и несигурността за наличието на достатъчно средства за подпомагане на нуждаещите се не дават възможност да се гарантират в достатъчна степен постигането на тази цел.
Радев предупреждава, че заличаването на фигурата на обществения доставчик и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производство на електрическа енергия от ТЕЦ "Марица-Изток 2" и ще застраши функционирането на "Мини Марица-Изток" още в средата на следващата година.
"Ново обсъждане на приетия на 5 октомври 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е възможност за народните представители повторно да преценят както параметрите на реформата, така и механизмите за подпомагане на засегнатите", заявява също държавния глава.
Снимка:webnews.bg
Източник:News.bg