Дългото и сериозно засушаване отново поставя в трудна ситуация земеделците. Заради липсата на влага почти няма покълнала пшеница, а това е изключително притеснително. Ако ситуацията не се промени, ще има проблем и със сеитбата на пролетници - слънчоглед и царевица. Това каза за медийна група „Добруджа“ Радостина Жекова – председател на Добруджански съюз на зърнопроизводителите, който е част от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Друг притеснителен момент с липсата на влага е, че не могат да се извършват почвени обработки. Обичайно по това време на годината започва оран и подготовка за пролетниците за следващата година, а това сега е невъзможно, добави Жекова. Въпреки количеството от 20 л. на кв. метър дъжд, който падна на места миналата седмица, данните показват, че говорим не за ниски нива на влага, а за абсолютната й липса в почвата на дълбочина 25-30 см. Това неименуемо ще се отрази и на добивите през следващата стопанска година, категорична е тя.
Все пак на места имаше опити за обработки на почвата, въпреки липсата на влага, но това доведе до некачествена обработка без нужната дълбочина на оран, както и до материални щети по машините. Тези амортизации по прикачния инвентар и самите трактори са още един допълнителен разход за колегите, каза председателят на Добруджански съюз на зърнопроизводителите.
Тя припомни, че в общините Шабла, Каварна и Ген. Тошево имаше голяма суша и през лятото. Там бяха отчетени и много ниски добиви.
Дъждовете бяха локални и може да се говори за разлики дори по села в една община като Добричка, която е с голяма територия. В същото време има места, на които не е валяло в последните 90 дни, обясни Радостина Жекова.
И 2022 г. бе сушава. Тенденцията явно се запазва, тъй като през 2023 г. имаше дълги периоди с високи температури и силни ветрове. Това предполага промени в начина на работа в земеделието. Налага се смяна на хибридите с по-устойчиви на суша, както и смяна на използваните технологии. Тенденция от няколко години, която се налага и в ЕС, е намаляването на обработките на почвата с цел запазване на влагата в нея, уточни Жекова.
Друг притеснителен момент с липсата на влага е, че не могат да се извършват почвени обработки. Обичайно по това време на годината започва оран и подготовка за пролетниците за следващата година, а това сега е невъзможно, добави Жекова. Въпреки количеството от 20 л. на кв. метър дъжд, който падна на места миналата седмица, данните показват, че говорим не за ниски нива на влага, а за абсолютната й липса в почвата на дълбочина 25-30 см. Това неименуемо ще се отрази и на добивите през следващата стопанска година, категорична е тя.
Все пак на места имаше опити за обработки на почвата, въпреки липсата на влага, но това доведе до некачествена обработка без нужната дълбочина на оран, както и до материални щети по машините. Тези амортизации по прикачния инвентар и самите трактори са още един допълнителен разход за колегите, каза председателят на Добруджански съюз на зърнопроизводителите.
Тя припомни, че в общините Шабла, Каварна и Ген. Тошево имаше голяма суша и през лятото. Там бяха отчетени и много ниски добиви.
Дъждовете бяха локални и може да се говори за разлики дори по села в една община като Добричка, която е с голяма територия. В същото време има места, на които не е валяло в последните 90 дни, обясни Радостина Жекова.
И 2022 г. бе сушава. Тенденцията явно се запазва, тъй като през 2023 г. имаше дълги периоди с високи температури и силни ветрове. Това предполага промени в начина на работа в земеделието. Налага се смяна на хибридите с по-устойчиви на суша, както и смяна на използваните технологии. Тенденция от няколко години, която се налага и в ЕС, е намаляването на обработките на почвата с цел запазване на влагата в нея, уточни Жекова.