Фотографията остава магия, независимо от развитието на технологиите, каза пред медийна група „Добруджа“ фотографът и видеооператор от Добрич Емил Коларов по повод Международния ден на фотографията - 19 август.
Той се среща с фотографията още като ученик, когато посещава фотокръжок в тогавашния Пионерски дом в Добрич. Първият му фотоапарат е унгарският „Байпас“. Оттогава фотографията остава част от професионалния и творческия му път. През 1972 година завършва фотография в София. По време на обучението си изучава научна, художествена, портретна, битова и цветна фотография. „Учиха ни да снимаме това, което виждаме, без намеса“, спомня си той. Първият фотоапарат, който сам си купува, е „Зорки“, а по-късно получава като подарък от родителите си апарат „Екзакта“, който по това време е сред престижните марки фотоапарати.
Фотожурналистиката е една от големите му професионални страсти. Работил е като фоторедактор във вестник „Ленински зов“ в с.Крушари. По-късно, след промените в страната, се насочва и към видеооператорството. Според него развитието на дигиталната техника има много предимства, но не е заличило усещането за магия, съществувало при аналоговата фотография. При снимането с лента фотографът е трябвало да изчака проявяването, за да види резултата, докато днес кадърът може да бъде прегледан веднага. „Тогава имаше голяма магия, но и сега има“, казва Емил Коларов. Той е убеден, че истинският професионалист трябва да може да работи във всякакви условия.
Той отбелязва още, че познава много любители фотографи с различни професии, които създават изключително добри кадри. По думите му
за добрия фотограф е важно не само да притежава съответната техника, но и да умее да вижда, да има търпение, защото често точният кадър изисква часове, в които се изчакват момент или определна поза. За Емил Коларов фотографията остава начин да оставиш за времето и да съхраняваш моменти. Независимо дали снимката е направена с аналогов апарат, професионална цифрова камера или телефон, важното е фотографът да успее да види и улови момента.
Репортаж на Даниела Русева и Петър Петров
.gif)
Той се среща с фотографията още като ученик, когато посещава фотокръжок в тогавашния Пионерски дом в Добрич. Първият му фотоапарат е унгарският „Байпас“. Оттогава фотографията остава част от професионалния и творческия му път. През 1972 година завършва фотография в София. По време на обучението си изучава научна, художествена, портретна, битова и цветна фотография. „Учиха ни да снимаме това, което виждаме, без намеса“, спомня си той. Първият фотоапарат, който сам си купува, е „Зорки“, а по-късно получава като подарък от родителите си апарат „Екзакта“, който по това време е сред престижните марки фотоапарати.
Фотожурналистиката е една от големите му професионални страсти. Работил е като фоторедактор във вестник „Ленински зов“ в с.Крушари. По-късно, след промените в страната, се насочва и към видеооператорството. Според него развитието на дигиталната техника има много предимства, но не е заличило усещането за магия, съществувало при аналоговата фотография. При снимането с лента фотографът е трябвало да изчака проявяването, за да види резултата, докато днес кадърът може да бъде прегледан веднага. „Тогава имаше голяма магия, но и сега има“, казва Емил Коларов. Той е убеден, че истинският професионалист трябва да може да работи във всякакви условия.
Той отбелязва още, че познава много любители фотографи с различни професии, които създават изключително добри кадри. По думите му
за добрия фотограф е важно не само да притежава съответната техника, но и да умее да вижда, да има търпение, защото често точният кадър изисква часове, в които се изчакват момент или определна поза. За Емил Коларов фотографията остава начин да оставиш за времето и да съхраняваш моменти. Независимо дали снимката е направена с аналогов апарат, професионална цифрова камера или телефон, важното е фотографът да успее да види и улови момента.
Репортаж на Даниела Русева и Петър Петров
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
