Ром от добричкото село Пчелино е най-големият производител на дини в Европа

Български ром от добричкото село Пчелино е най-големият производител на дини у нас, а и в Европа. 32-годишният Евгени Янков има свои бостани върху 1400 дка, а е запалил по този бизнес и съпруга на сестра си, който обработва още 700 дка. Така Евгени реално отглежда дини върху умопомрачителните 2100 декара. За сравнение в Европа за голям бостанджия се смята фермер със 130-140 дка.
В България и други се опитват да гледат повече дини, но никой не надхвърля 200-300 дка.
Всъщност почти всяка българска диня, продавана през лятото в големите вериги, е на младия добрички производител. "Около 95% от стоката в супермаркетите се купува от дистрибутори направо от полето при мен", обяснява Евгени Янков. Годишната му продукция е 5-6 хиляди тона.
През лятото всеки ден продавам по 250-300 т дини, разказа Янков.
"Аз от работа не се плаша, всеки ден съм на полето, карам по 2 смени, през нощта на фарове съм сял, участвам и в товаренето на камионите", обяснява той. Не се правел на чорбаджия, работи наравно с наетите 40-50 човека, на които плаща пълни заплати от май до август.
При дините всичко е ръчен труд, в едно поле има милиони коренчета, около които на ръка се слага пръст без бучки, загърлят се, разреждат се и т.н., разпалено разказва Евгени. Отглеждането на динята било като отглеждането на малко бебенце - всичко тръгва от 1 семка, която после изисква всекидневни грижи, растението дори боледува и трябва да се лекува.
Самият той имал плачевен опит от капризите на природата. Преди няколко години дошли клиенти, стиснали си ръцете на много добра цена и вечерта, преди да товарят дините на камионите, паднала градушка като орех, която унищожила всичко.
Евгени Янков прави опити и да изнася дините.
Тази година пробвал с 300-400 тона за Литва и Естония. Там харесали качеството им. И сега надеждите за следващата реколта са отново да успее да стъпи на прибалтийския пазар с по-големи количества. От него директно от полето пазаруват и румънци. При съседите качеството на българската диня вече е познато.
Основният сорт, който ползва, е "Кримсон суит". Отглежда и малко пъпеши. "Не ми идва да гледам жито като колегите в Добруджа, на мен динята ми е в кръвта", обяснява Янков. Според него добруджанската диня е най-хубавата поне в Европа. Преди 3-4 г. направил износ и в Чехия и също получил само хубави отзиви.
Евгени Янков не получава почти никакви субсидии от държавата.
Взема само 25-26 лв./дка преки плащания от ЕС, които се полагат независимо дали се гледа зърно, или дини. Допълнителни субсидии за бостанджиите няма.
"Това не е правилно, защото при динята поне 50-60% от всичко се прави с ръчен труд. Копае се на ръка 3 пъти минимум. Разрежда се на ръка, бере се на ръка, товари се на ръка", аргументира се бостанджията.
Прави декарите на етапи - от края на април до края на май засажда на всеки 10 дни. Така не се налага продукцията да се продава наведнъж.
"Зимата почиваме, но лятото е яко бачкане - няма събота, неделя. Живея на 20 км от морето, но в сезона не стигам до него повече от веднъж", разказа Евгени Янков. И уточнява, че при изкупна цена на динята от 13 до 15 ст./кг е доволен.
А всичко до 80-90 ст./кг, колкото плащат хората в градовете, било за прекупвачите."Те винаги печелят много повече от нас", обяснява бостанджията.
Плаща по 90 лв./дка рента, най-високата в България.