Румен Драганов: Културният туризъм започва да доминира в България

28.05.2017 г. 15:23:51 ч.
/
Румен Драганов: Културният туризъм започва да доминира в България
Директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов гостува в Добрич преди седмица. Той бе сред презентаторите по време на гражданския форум за работещи идеи „Добрич в бъдеще време”, който се проведе в Младежки център “Захари Стоянов”. Темата, по която говори -  „Туризмът като (не)осъществена мечта за един град“. 
Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години. През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро.
Взема участие в работата на много неправителствени организации – Българската асоциация на туристическите агенции, Българската асоциация за екотуризъм.


- Г-н Драганов, може да се каже, че туристическият сезон започна…
Сезонът започна реално още в края на месец април. Може да се каже още от Великден. Много от хотелите отвориха. Първите туристи бяха от Германия и Австрия. В момента в основните туристически комплекси – Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена, има туристи от Великобритания, Румъния, Германия. 
- Прогнозите са за ръст на туристите и тази година…
Да, за тази година очакваме  значителен ръст на туристите, който ще бъде в рамките на около 11%. Миналата година в страната са влезли общо  10,5 милиона чуждестранни посетители. Тази година ще бъдат над 11,6 млн.
Това, което се случва тази година, е другият феномен. Културният  туризъм в градска и историческа среда, заедно със селски, зимен, винен, младежки, екстремен и друг вид туризъм, тази година ще достигне 50%. Като продуктът, който е свързан с летен морски рекреативен туризъм, ще намали своя дял, който преди 10 години е бил 75%. Миналата година съотношението беше 60/40, а тази година става 50/50. Това е благодарение на ниско тарифните авиокомпании, които летят до България. Те доведоха до това, че имаме ръст от 23% на международните пристигания. Това вече прави от една страна България четири сезонна туристическа дестинация, а от друга страна културният туризъм започва да доминира в голяма част от посещенията особено, когато са извън сезона. 
- Какво се случва с кадрите, които са основен проблем пред хотелиерите?
Имахме дълъг период, в който смятахме, че ниската заплата е предимство и дори с това се хвалехме пред чуждестранните инвеститори – че в България заплатите са ниски и затова те ще дойдат. Практически това, което сме постигнали, е много ниска конкурентоспособност в частта заплащане на труда. И това прави така, че много от завършващите в България директно се насочват към Терминал 2. И отиват някъде в чужбина, където средната заплата е 1400 евро. Поради тази причина още миналата година Националният борд по туризъм, Българският съюз за балнео и спа и уелнес взеха решения на своите Управителни съвети да направят всичко възможно с хоризонт 2026 година средната заплата в туризма да достигне нивата, които са в Европейския съюз. Още повече, че продуктите на такива дестинации като Кипър и Малта, които са равностойни на нашия туристически продукт, се продават в Германия на същите цени. Само че заплатите в Кипър и Малта са 1400 евро, докато в България средната заплата е в порядъка на около 320 евро.
- Помага ли възможността, която се дава на бранша да наема за сезона работници от трети страни?
Работодателите, които по една или друга причина са инвестирали в ниско тарифен туристически продукт – хотели, които са сезонни, най-много страдат от липсата на работна ръка. И съответно търсят като алтернатива наемане на работници от Украйна, Молдова, Беларус. Вече има интерес и от страни като Индия, Бангладеш и други лимитационни пазари, от които могат да се търгуват работници. Проблемът не е в това да се намерят работници. Проблемът е в заплатите. Така че, ако не се реши въпросът със заплащането, който е икономически… И към неговото решаване трябва да се пристъпи точно по този начин – чрез чартърни полети извън сезон, за да може да се използва легловата база много по-добре, ваучери за здравна превенция. България е единствената страна от страните около нас, в която няма ваучери за здравна превенция. Нашата Национална здравно-осигурителна каса не покрива разходи на български граждани, когато става въпрос за здравна превенция. И това също пречи много на развитието на туризма.
- Какви са другите проблеми пред бранша?
Естествено, има ред  други неща, които създават проблеми. Ние в момента подготвяме една трансформация на Закона за туризма и неговото фрагментиране в няколко отделни закона – за хотелиерството и ресторантьорството, за туроператорската дейност, за инвестициите в туризма и за управление на туристическите атракции публична собственост. Последният е от изключителна важност, защото в момента нито един министър не се припознава като собственик на тези атракции и по тази причина те се управляват много зле.  България има 40 хиляди паметника на културата, които нямат собственик в лицето, на който и да е министър. Ако прочетете Конституцията, ще видите, че собственик на цялото наше богатство е държавата. То се управлява от Министерски съвет, ковчежникът на МС е министърът на финансите. При него няма нито един документ за собственост, освен сградите на посолствата в чужбина и движимо имущество на Министерството на финансите. Министърът на културата няма нито един документ за собственост на нито една туристическа атракция публична собственост. Те са  в МРРБ. Но министърът не регионалното развитие не знае, че е собственик, тъй като те са прехвърлени за стопанисване от общините, които нямат пари. Тоест, имаме един затворен кръг от неуправление на публична собственост и по тази причина ние искаме  ясно в закона да бъдат делегирани правомощия на министъра на туризма като собственик на туристическите атракции, които са публична собственост. И съответно да знаем колко туристи посещават тази наша собственост, какви са приходите. И как с тях ние подобряваме местните икономики и създаваме нови работни места. Отговор на този въпрос до момента няма. 

Коментирайте
Подобни новини
Галина Дурмушлийска: Ако не обичам толкова Добруджа, не бих могла да пея с тази любов за нея
Галина Дурмушлийска: Ако не обичам толкова Добруджа, не бих могла да пея с тази любов за нея
Стоян Господинов: Тежка, но и много продуктивна година изпраща ПФА „Добруджа“
Стоян Господинов: Тежка, но и много продуктивна година изпраща ПФА „Добруджа“
Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“
Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“
Реставрираният ръкопис на ген. Стефан Тошев вече е в музея в Генерал Тошево
Реставрираният ръкопис на ген. Стефан Тошев вече е в музея в Генерал Тошево



Яндекс.Метрика