Руслан Мъйнов: Оптимист съм, очаква ни все по-добро

Руслан Мъйнов ще гостува в Добрич на 22 май за концерт с Русенската опера. Заедно със сопраното Русалина Мочукова и симфоничния оркестър на Държавна опера – Русе, ще пеят известни арии и канцонети на сцената на зала „Добрич".
В същото време Руслан Мъйнов подготвя голям концерт на 8 май, в зала 1 на НДК, на който ще представи своя нов албум с любими руски песни и цигански романси. Албумът включва 10 песни, сред които „Очи чeрные", „От зари до зари" „Нане цоха" , „Андрю вердан", „Парамела", и др., но те не са достатъчни за концерт и затова са подготвени песни от филми на голямото руско кино, сред които „Диамантената ръка", „Кавказка пленница", „Тримата мускетари" и други.
За албума, за подготовката на концерта в НДК и за предстоящото гостуване в Добрич, разговаряхме с Руслан Мъйнов.

Как реши да запишеш албум с популярни руски песни или по-важният въпрос е защо чак сега?

Да, може би това е въпросът. Иначе, защо е ясно. Аз съм роден и израснал в Съветския съюз, което не е тайна за никого. Израснал съм с тези песни, както и с песните на баба ми – най-чистия вид на българския фолклор, който може да съществува. Заедно с тях сме расли и с тези песни от руските филми, с романсите и това наистина е било въпрос на време, да се стигне до там, да се запише албум. Аз го направих с голямо желание и с голямо сърце. Дълго го правих, защото исках всичко да бъде изпипано по начин, по който искам да звучат песните, по начина по който аз искам да представя тези произведения и се раздавам изключително много, че успях най-накрая да го направя. Албумът съдържа 10 песни и концертът, който ще направим на 8 май в зала 1 на НДК, ще е промоция на този албум. Понеже албумът съдържа 10 песни, а те не са достатъчни за цял концерт, сме събрали още песни – харесвани и обичани и от мен, и от публиката, защото в България има страшно много хора, които обичат руската музика. Тези допълнителни песни са от обичани руски филми – военни и комедийни, въобще програмата, която сме подбрали с маестро Левон Манукян е доста пъстра и многообразна. Ще направим концерта с пловдивската опера – 48 души музиканти и хор с 40 изпълнители. Ще бъде мащабно и внушително – по руски, за да въздейства.

Предполагам, че подготовката за едно такова събитие е доста сериозна.

Да, работим много усилено. Нанесохме някои корекции в програмата. В момента маестро Манукян прави аранжименти на някои произведения. Това е много трудоемка работа. Всичко трябва да разпише за всеки от инструментите в големия оркестър, за хористите да се разбие на гласове. Всичко това – разписано, коригирано, репетирано. Направили сме няколко концерта с пловдивската опера. Проверено е, че тези аранжименти, които до момента са направени, са по начина, по който и аз си ги представям, затова мисля, че концертът ще бъде един хубав празник.

Кои музиканти помогнаха за записите на песните?

В албума свирят Цветан Недялков – китара, Венци Такев – цигулка, една от песните е записана изцяло с група „Акага", Ясен Велчев от група „Те" свири в две от песните, други две са записани със симфоничния оркестър. Общо взето гледах песните да бъдат различни, без да се разминават стилово, което наистина беше едно от големите предизвикателства, защото много често се случва да слушаш един албум, който звучи като една песен – десет пъти. Опитахме се песните да звучат различно, но в същия момент да имат един общ стил.

С това, което правиш, означава ли, че за момента музиката е приоритет за теб, за сметка на актьорската професия?

Не мисля, че така трябва да се разграничават нещата. Всяко нещо си има време и място. Както виждате, снимаме и сериала „Столичани в повече" в момента, снимаме и „Комиците", заедно с това правим и този концерт, така че не мисля, че едното може да попречи на другото или да бъде разграничено или отделено по някакъв начин, защото аз не се боря сам като „прасе с тиква" с този концерт, колкото и грозно да звучи. Това е съвместен проект между мен и пловдивската опера. От там има хора, които работят, от моя страна има екип, който работи, т.е. това не е нещо, което може човек да направи сам.

Има ли планове за турне или това ще бъде единичен концерт?

С пловдивската опера вече направихме 5-6 концерта. Има планирани още 4, което обаче не означава, че ще спрем дотам. Това е нещо, което си има свой собствен живот, без да го наричаме турне, защото турнето означава някакъв кратък период от време, да речем 10 концерта за един месец, а това е нещо, което върви, както върви още един подобен проект с арии и канцонети, който правим с Русенската опера и Русалина Мочукова – една изключително талантлива оперна певица и маестро Владимир Бошнаков. Вече направихме над 20 такива концерта. Предстои ни и концерт в Добрич. Той ще е на 22 май в зала „Добрич". Ще включва известни и обичани арии и канцонети. Няма да има нищо непознато, което хората тепърва да откриват за себе си. С голяма радост и с голямо удоволствие ги правим. Мисля, е и хората изпитват същото. Те са радостни, защото произведенията, които сме избрали, са велики и въздействащи изключително много. Второ, когато засвири един оркестър от 40-50 души, в зависимост от големината на сцената, това също стои много въздействащо в зала. Отделно, когато се качи човек на сцената с голямо желание за това, което прави, когато самият той получава удоволствие от изпълненията си, тогава и публиката получава удоволствие.

Представяш руски песни. В момента темата „Русия" е по-особена. Усещаш ли по-различно отношение при контакта с хората?

Не знам. Моето отношение към този проблем в Украйна не съвпада с общоприетото и аз затова не искам много да го коментирам.

Имаш записани няколко албума с друг стил музика. Окончателно ли е загърбен този стил?

Имаш предвид чалгата. Мисля, че това е един период, който е отминал и съм направил някакви крачки в друга посока, доста сериозни и решителни. Това е нещо, което съм правил с удоволствие и голямо желание и то си имаше своите резултати, защото песните, които направих, се харесваха от хората и то много. Дори до ден днешен има хора, които ми се обаждат и да ме канят да пея точно тези песни, но това е жанр, в който човек не може да има развитие. Това е нещо, което се право до един момент и остава там. Не мисля, че човек трябва да стои на едно място. Направих много крачки в различни посоки и с оперните концерти и с руските концерти. В певческо отношение нещата съм ги развил много, а има и още накъде. Ще полагам усилия в тази насока, защото всеки застой е крачка назад.

А къде остава театърът?

Аз играя и до ден днешен, но в едно представление, защото време много няма, но не съм останал без театрални представления. „Българи от старо време" в музикалния театър в София. Играл съм това представление 6 години с Варненската опера, още толкова и със Старозагорската опера, сега го играя с Музикалния театър вече трети сезон и то с голям успех

През последните години се забелязва отново възход на българския театър.

И слава Богу.

Какво се промени, за да се случи това?

Може би нещо в духовността на хората. Аз не съм песимист или отчаян в никакъв случай.

Тоест, трябва да гледаме положително на нещата и да бъдем позитивни?

Да, очаква ни все по-добро, на всички нива.