С Ден на отворени врати Държавен архив – Добрич отбелязва своя професионален празник днес -10 октомври. По този повод в архива в нашия град е подредена изложбата „85 години Крайовски договор – отражението в Южна Добруджа“.
Документите са подредени по хронология, казва за медийна група „Добруджа” директорът Деляна Фудулова. Изложбата включва материали, свързани с крайовския договор и протоколите към него, снимки от посрещането на българските войски на 25.09.1940 година. Изложена е и оригиналната декларация от 8 септември, от граждани и интелектуалци на Добрич, които са против спогодбата за принудително изселване и замяна на населението, както и против разкъсването на Добруджа на две. Изложбата включва и документите от учрежденски и лични фонодове, поздравителни писма, първите заповеди на ген.-лейтенант Георги Попов, документи от личния фонд на Данаил Бекяров.
Марийка Тодорова е на 2 години, когато семейството й бива преселено в Добрич. Никой не ни е питал, само ни е било наредено, казва тя. Родителите ми продават цялото си имущество в Мангалия. Моята майка има давама братя, които остават да живеят в Румъния, защото по онова време вече са били семейни. Баба ми успя да види синовете си едва 16 години по-късно, през 1956 година, когато отвориха границата, връща се в спомените си възрастната жена.
Ирина Хараламбиева е родена в България, но семейството й е преселено от Бабадаг. За много хора това е било щастлива развръзка, но за други е било трудно,казва тя. Моето семейство се преселва от Бабадаг. През 1940 година родителите ми остават къщата, която са имали там, и тръгват към България. Било им е трудно. Животни и покъщнина са натоварени на каруци, а жените и децата са пътували с влак, допълва тя.
Репортаж на Даниела Русева и Преслав Димитров
Документите са подредени по хронология, казва за медийна група „Добруджа” директорът Деляна Фудулова. Изложбата включва материали, свързани с крайовския договор и протоколите към него, снимки от посрещането на българските войски на 25.09.1940 година. Изложена е и оригиналната декларация от 8 септември, от граждани и интелектуалци на Добрич, които са против спогодбата за принудително изселване и замяна на населението, както и против разкъсването на Добруджа на две. Изложбата включва и документите от учрежденски и лични фонодове, поздравителни писма, първите заповеди на ген.-лейтенант Георги Попов, документи от личния фонд на Данаил Бекяров.
Марийка Тодорова е на 2 години, когато семейството й бива преселено в Добрич. Никой не ни е питал, само ни е било наредено, казва тя. Родителите ми продават цялото си имущество в Мангалия. Моята майка има давама братя, които остават да живеят в Румъния, защото по онова време вече са били семейни. Баба ми успя да види синовете си едва 16 години по-късно, през 1956 година, когато отвориха границата, връща се в спомените си възрастната жена.
Ирина Хараламбиева е родена в България, но семейството й е преселено от Бабадаг. За много хора това е било щастлива развръзка, но за други е било трудно,казва тя. Моето семейство се преселва от Бабадаг. През 1940 година родителите ми остават къщата, която са имали там, и тръгват към България. Било им е трудно. Животни и покъщнина са натоварени на каруци, а жените и децата са пътували с влак, допълва тя.
Репортаж на Даниела Русева и Преслав Димитров