Семейство от белгиец и украинка превърна село Пленимир в световна дестинация (ВИДЕО)

Семейство Галина и Еверт Делуф-Сис  живеят в село Пленимир, община Генерал Тошево, вече над 10 години. Идват в България след 14 години в Дубай. Галина е от Украйна, а Еверт - от Белгия. И двамата са филолози, а в къщата им живеят републикански, европейски и световни шампиони – кучетата им от порода „Акита Ину“.
Всеки, който се запознае с тях, се удивява на решението им да напуснат Дубай – страна, в която се живее и печели добре, и която е мечта за мнозина, и да се заселят в това малко селце в Добруджа.
И не само това, но и да направят Пленимир популярна дестинация по целия свят заради наличието на красивите им домашни любимци – шампиони в множество изложби за кучета. В къщата им в селото са пристигали гости от Китай, от Южна Африка, както и 83-годишен японец.

Галина и Еверт Делуф-Сис избрали Пленимир съвсем случайно, след като попаднали на обява в интернет. Търсели топла страна, затова и изкарали много тежко първата си зима тук, когато термометърът показвал минус 26 градуса. „Помислих си, че тук, в Пленимир е краят на нашия живот“, разказва с широка усмивка Галина.
„За мен няма значение къде живее човек, а с кого. Нямам нищо против да живея  в Пленимир или където и да е по света, след като имаме нашата малка крепост”, категоричен е Еверт и допълва, че ако не им харесва тук, отдавна да са си тръгнали.

Въпреки че животът, който води в момента, е необичаен за него, той се чувства щастлив в Пленимир.  „Животът на село все повече изчезва, все по-рядко имате щастието да видите крави, които се разхождат около вас”, допълва белгиецът. Калта и мръсотията семейството  възприема философски - като част от живота.

И двамата заявяват, че никога не са срещали  проблеми  с интеграцията  в местната общност. По думите на Галина те са приети много добре от своите съселяни. „От първият ден тук нямаме никакви проблеми. Отношенията ни с хората в селото са много приятелски. Често ни носят домати и каквото и имат от градинската си продукция. Аз, от своя страна, често водя своите съседки до Добрич  или до Генерал Тошево. Те знаят, кога водя детето на училище в Добрич, и стоят на пътя и ме чакат“, смее се Галина.
В този ред на мисли Еверт добавя, че нещо подобно не може да се види и преживее в Дубай или Белгия, защото в тези страни всеки живее сам за себе си. „На никой не му пука за теб. Всеки си живее живота и гледа себе си. А тук не е така – ако имаш нужда от нещо – веднага и по всяко време. Хората са много добри“.

Тук, в България, се ражда и тяхната дъщеря - Кейко Делуф-Сис. Особена гордост и вълнение обзема родителите, когато слушат изпълнението на своята дъщеря – с японско име и родители украинка и белгиец, да рецитира стихотворението „Аз съм Българче“ от Иван Вазов. „Усещането е разтърсващо, но е факт, че Кейко наистина се чувства българка и с гордост се заявява  като българка пред близките и гостите ни“, споделя майката.

Семейството Делуф-Сис обичат и отбелязват с удоволствие  всички празници – български, украински, белгийски, а на трапезата им присъства всякаква кухня.

Международната среда в село Пленимир се допълва от един холандец, едно полско и едно английско семейство.
Репортаж на Даниела Русева и Петър Петров

Коментирайте