Силвия и Любомир Стоянови: Празнуваме живота всеки ден

- На 21 ноември Българската православна църква чества празника Въведение богородично – Ден на християнското семейство. Колко празничен е днешният ден за вас?
Силвия: За нас е празничен колкото и вчерашния ден, и по вчерашния, и утрешния ден. Така празнуваме живота всеки ден.
Любомир: Искрено се надяваме, че семейните ценности, вярата, религията могат да спомогнат на това общество да стане по-добро. И това сякаш е смисълът, който търсим, в този нов, различен, технологичен свят и при тази огромна разлика между поколенията като мислене. Никога не е имало толкова голяма разлика между поколенията.
- Мислите ли, че действително вярата може да спомогне днес за запазване на семейството такова, каквото го знаем ние от нашите родители и прародители и такова, каквото е вашето семейство днес?
Любомир: Семейството с годините се променя, променят се и хората. Стараем се да виждаме само положителните неща. В живота вярата помага много. Нещата, които са написани в библията – исконните, те помагат човек да бъде по-добър...
- А вярата трябва да я възпитаме у децата си, за да има една последователност и приемственост...
Любомир: Да, затова и традицията в днешния ден е да се заведат децата на църква, както Света богородица е била въведена на 3 години в храма, сама е изкачила 15-те стъпала и останала да служи на Бога.
Силвия: Вярата е свързана и с доверието. И всъщност ние вярвайки – да, за нас са изключително важни религията и вярата, но и играждането на доверие в отношенията. Ние на това се учим всеки ден, общувайки помежду си, общувайки с детето си, с нашите родители, близки, общувайки с приятелския си кръг и социума, в който се движим. Изключително важно е да имаме доверие в отношенията и тогава нещата стават много лесни. И тъй като тръгнахме с посланието за семейството, за доброто – тогава то просто се разлива, множи се. Вярвам в доброто, дори да е наивно на моменти това мое вярване, и нека бъде то заразно, защото е възможно да бъде такова през добрия пример.
- На колко години е вашето семейство?
Любомир: 22 години вече официално, 25 неофициално.  
- Къде се запознахте?
Силвия: Във влака Велико Търново – Добрич. Аз четях книга, господинът ме заговори, а аз леко се повъзмутих, как така ме безпокои, докато чета книга. Пожела да ми покаже, къде точно да сляза, за да пристигна по-лесно до Добрич. А аз казах: не, не, аз знам откъде...
Любомир: Като всеки галантен добричлия...
Силвия: Животът обаче си знае работата. После се срещнахме отново в превозно средство – в тролея във Велико Търново. Тогава се заговорихме отново и така.
- И така до ден днешен. Силвия напуска Велико Търново и идва в Добрич. Каква, според вас, е формулата за брак 24 години? Знаете ли, когато днес ми се налага да разговарям с млади хора, много често казват – о, 20 години заедно, това е прекалено дълго време! За вас какво са тези 24 години?
Силвия: За мен е като един миг. И сега се връщам във влака и си казвам, сякаш това беше вчера. Тези 24 години са доверие, вяра в живота, отпускане, свързване, любов, разбира се, защото ние много вярваме в любовта, в обичта, чистотата...
Любомир: Диалог постоянен. И интересен. Ние постоянно си говорим, постоянно имаме теми за разговор и това подържа връзката жива. Другото, което е много важно, двамата в семейството – родителите, защото децата, рано или късно, се отделят, да могат да израстват заедно, да се променят заедно, да научават нови неща, да не изостават един от друг, да се подкрепят в тежките моменти. Нас ни държи диалогът. Постоянният диалог, постоянните разговори, постоянните интересни неща, които намираме един в друг. И промяната, разбира се, ние се променяме всеки ден...
Силвия: И ученето. Ние постоянно се учим, нещо гледаме, нещо четем, обсъждаме. Обичаме да четем, да гледаме подкасти, да ходим на концерти, тоест – да имаме някакви обогатявания, които да споделяме.
Аз това казвам – една връзка, за да я има, трябва да се подържа. Тя е като една градина. Няма ли всеки ден малко вода, тор, да се смени пръстта, дори да се сложи някаква нова саксия, то цветето ще разцъфти.
Никой на никого не е даденост, никой на никого не принадлежи и точно това е посланието на новото време и Епохата на водолея – да, много са важни партньорските отношения, но е важно и да израстваме заедно и всеки със своето да се гради. Аз да помогна на партньора, той – на мен, но всеки от нас има път, който следва и този път го следваме заедно, изграждайки се обаче, а не като съзависими същества. 
- Как Силвия промени Любомир и как Любомир промени Силвия?
Силвия: Мен ме промени първо на едно битово ниво, защото аз бях енергична, вечно бързаща, все да подредя, да изчистя, да наредя вкъщи... Инвестирах много време в това, което беше безмислено. Той ми даде спокойствие, тишина, уют, който аз също нося, но аз все да бързам, да променям, нещо типично за младостта... И подкрепата, помощта в онези моменти, в които наистина животът те изправя някъде, където трябва да кажеш или край, или сега е моят момент. Много е важна подкрепата и в моментите, в които се проваляме. Защото всеки има такива моменти на малки или големи провали, които пък са ни давали стабилна основа, за да тръгнем отново нагоре.
Любомир: Мен Силвия ме промени с тази невероятна енергия, която има. Аз съм малко по-спокоен, има моменти, в които се отпускам, докато тя във всеки един момент ме подържа в прекрасна кондиция. Имаме една наша любима думичка в кавички – разбутване. Ние постоянно се разбутваме и това е част от връзката. Постоянно се провокираме и това ни държи в кондиция, заредени с много енергия, която пък е важна, за да ни се случват нещата.
- Имате един прекрасен син. Как ви промени детето?
Любомир: Първо да кажа, че нашият син се казва Благовест, защото дойде като блага вест. Роден е на 25 март – на Благовещение. Той продължава да ни променя. Имаме много голяма свързаност с него. Почти на 22 години е и вече той ни е учителят. Обединяващо ни подейства, отрезвяващо ни подейства. Уникално е чувството да си родител и го пожелавам на всеки!

- И понеже говорихме, че светът се променя с много високо темпо, това води и до промяна и на традиционното семейство. Вие как гледате на новите, по-съвременни модели на семейство?
Любомир: Ние сме откърмени в традиционни семейства. Моята майка е жена, баща ми е мъж. Нищо не искам да казвам против новите модели, но за да се случат нещата – трябват мъж и жена. Защото основната функция на човека е възпроизводството. Да създаде едно добро семейство, да даде добър пример на детето и да му помогне в изграждането като личност. Нашият пример е дошъл от книгите, от родителите ни и от авторитета към учителите. Сега, с развитието на технологиите и наличието на толкова социални мрежи, децата от малки получават много различни примери, които им въздействат и им променят начина на възприемане на света. Затова и децата са толкова различни в момента и по тази причина е толкова важно семейството, вярата, религията.
Но новото време също е прекрасно, и не намирам нищо лошо. В момента имаме достъп до неща, които никога не сме си представяли, че ще имаме. А и предстои да се случат още прекрасни неща.
 - Вашата мечта за семейството ви? Как се виждате след още 24 години, например?
Любомир: Говорихме си за диамантена сватба... (смее се)
Силвия: Все така пътуващи, свързващи се с други семейства, с други общности. Даващи това, което ние носим...
Любомир: В много добра физическа кондиция...
Силвия: Да, това е изключително важно. Защото дълголетието не е физическата възраст, а как се чувства човек. Висок дух, здраво тяло – това е нещото, което е много важно за нас.
Любомир: За здравето има една много хубава дума – самодостатъчност. Да можеш и на 100 години да се справяш сам, да нямаш нужда от помощ, да не си в тежест на децата си. А напротив – да бягаш заедно с правнуците си. Това си пожелаваме.
Силвия: И да караме сърф, например.
 

Коментирайте