Следите за добруджанското участие в Ботевата чета

Сравнително малко са данните за Ботевите четници от Добруджа. Според списъците, стигнали до нас, те са около десетина. Информацията не е изчерпателна и има известно разминаване между източниците, но се знаят имената им. Това каза на 2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, Пламен Николов – уредник отдел „История на българските земи през XV – XIX в.“ в РИМ – Добрич, който прави изследване по тази тема.

Повечето от хората са от Северна Добруджа и за тях има повече информация. Малко на брой са Ботевите четници от Южна Добруджа, а само един от тях е от сегашна Добричка област. Той е Иван Христов и родното му място е с. Владимирово.

Именно в изследването, което съм започнал се надявам да събера повече информация за Иван Христов, каза Пламен Николов.

Подобна е ситуацията и за останалите Ботеви четници от Южна Добруджа. Те са от Силистренско и знаем само имената им, като в различните списъци, достигнали до нас, има и известно разминаване, което навежда на мисълта, че има дублиране, уточни той.

Най-видният сред севернодобруджанци в четата на Христо Ботев е Спас Соколов, който е родом от град Тулча. Спас Соколов получава завидно за времето си образование в Загреб. За кратко учи и във Виена, а след това през 1875 г., само на 21 години, се включва в революционното движение – първо в подготовката на Старозагорското въстание, а след това и в подготовката на Априлското въстание. Есента на същата 1875 г. Спас Соколов създава Революционен комитет във врачанското село Добролево, където е учител. Революционният комитет обаче е разкрит от турските власти и Соколов бяга във Влашко, където създава по-тесни контакти с Христо Ботев, с когото се познават от по-рано. Доказателство за това, че Ботев високо цени качествата на Соколов е, че в четата му добруджанецът е член на щаба й и взводен командир.
След разгрома на Ботевата чета Спас Соколов с Димитър Икономов и група от 25 четници се насочват към Сърбия, но по пътя водят две тежки сражения с редовна войска и башибозук. За да се придвижват по-лесно, се разделят се на малки групи и тази, в която е Спас Соколов попада в засада. Така той е хванат и изправен пред съда. Първоначално е осъден на смърт, но в последния момент заради възцаряването на новия султан Мурат V, присъдата му е заменена с вечно заточение в окови на о. Родос. Две години по-късно е амнестиран и завръщайки се в България се включва активно в строителството на новоосвободената си родина. През следващите години става окръжен управител на Враца, народен представител. Умира през юни 1922 г. в София и предстои скоро да отбележим 100-годишнината от смъртта му, разказва Николов.

Подобна съдба, макар и с не такава политическа кариера, има и Владимир Друмев Върбанов от град Мачин. Той също постъпва в четата много млад, участва във всички сражения. Също е заловен, осъден и после амнестиран, след което отива във Влашко. Той се включва в Българското опълчение и участва във всички сражения на Шипка.

Стойко Кулев – Фучеджи, който е родом от Тулча. Прякорът му издава, че е бил бъчвар. Бил е част от четата на поп Харитон, включва се и в четата на Христо Ботев. Водил е кореспонденция с Филип Тотю. Той успява да се изпъкне от потерите след разгрома на Ботевата чета и се заселва във Влашко и през 1877 ч. се включва като доброволец в румънската армия и се сражава в боевете при Плевен. След това изпада в тежко материално положение и емигрира в Канада, където вече следите му се губят, обясни уредникът от РИМ-Добрич.

Останалите участници в Ботевата чета от Добруджа са:
Георги Найденов –Гръблаша от Тулча
Коджа Иван Моканецът
Курти Костов от с. Смилец
Никола Димитров от Мачин
Димо Пенев от село Ястребна, Силистренско
Димо от Аджмалии, Силистренско
Курти и Илия Божкови от Силистернско

В архивите на РИМ-Добрич се съхранява репродукция на портрет на Христо Ботев, предоставен от екипа на музея във Велико Търново. Той е правен, непосредствено преди да се качи на парахода „Радецки“. В музея се пази и снимка на Спас Соколов. Като най-ценно притежание от  архива на РИМ-Добрич може да се определи част от писмо на Христо Ботев, на което е запазен неговия подпис.

Коментирайте