Народният певец Стоян Варналиев представя първи сборник „Коледа от Бяло море до Дунав“ – издание, което събира 21 коледарски песни от Беломорска и Одринска Тракия, Ямболския край и Добруджа. Книгата включва нотен текст, компактдиск и QR кодове, водещи към видеозаписите на песните, записани с оркестър „Бисери и приятели“ с ръководител Живко Желев.
„Коледната песен е благословия – желан дар за всеки дом, за всеки стопанин“, сподели Варналиев в интервю за Медийна група „Добруджа“. Той определя изданието като плод на дългогодишна изследователска работа и дълбока лична връзка с фолклора, наследена от неговото семейство и от неговата учителка - голямата Вълкана Стоянова.
„Тя ми каза: ‘Моите песни няма да умрат.’ И сега осъзнавам, че ми е дала завет – когато пееш, трябва да знаеш защо го правиш и какво оставяш след себе си,“ разказва певецът.
Варналиев нарича коледарските песни „най-мъжките“, защото в тях младежите чрез песента показват силата си, заявяват готовността си да станат мъже, да създадат дом и семейство. Според него във всяка песен има не само мелодия, а благослов и молитва – древно съчетание между езическо и християнско начало, което носи философията на българската душевност.
В сборника читателят ще намери и речник на диалектните думи, за да може да разбере и почувства песента в нейната автентичност. „Ако заменим старите думи с модерни, песента ще загуби облика си“, казва Варналиев.
Той признава, че днес коледуването често се превръща в сценичен обряд, но вярва, че истинският дух на Коледа може да бъде възроден – чрез осъзнато пеене и споделяне на смисъла на песента. „Не е важно само да изпееш текста, а да разбереш кога и защо се пее. Песента оживява, когато я изпълняваш с разбиране и сърце.“
Изданието „Коледа от Бяло море до Дунав“ е и своеобразен паметник на хората, които са му поверили песните си – всички те са представени със снимки и кратки разкази. „Това не е само книга, а спомен за онези, които ги съхраниха и ми ги предадоха с доверие“, споделя певецът.
В края на сборника са включени две благословии, които Варналиев нарича „душата на Коледа“.
„Нямаме нужда от елхи и украси – нужно е да се спрем, да прочетем една благословия и да си кажем: нашите деди защо са обръщали толкова внимание на словото? Там е благодатта, там е смисълът,“ казва той.
Сборникът може да бъде намерен чрез автора или чрез Радио „Добруджа“.
.gif)
„Коледната песен е благословия – желан дар за всеки дом, за всеки стопанин“, сподели Варналиев в интервю за Медийна група „Добруджа“. Той определя изданието като плод на дългогодишна изследователска работа и дълбока лична връзка с фолклора, наследена от неговото семейство и от неговата учителка - голямата Вълкана Стоянова.
„Тя ми каза: ‘Моите песни няма да умрат.’ И сега осъзнавам, че ми е дала завет – когато пееш, трябва да знаеш защо го правиш и какво оставяш след себе си,“ разказва певецът.
Варналиев нарича коледарските песни „най-мъжките“, защото в тях младежите чрез песента показват силата си, заявяват готовността си да станат мъже, да създадат дом и семейство. Според него във всяка песен има не само мелодия, а благослов и молитва – древно съчетание между езическо и християнско начало, което носи философията на българската душевност.
В сборника читателят ще намери и речник на диалектните думи, за да може да разбере и почувства песента в нейната автентичност. „Ако заменим старите думи с модерни, песента ще загуби облика си“, казва Варналиев.
Той признава, че днес коледуването често се превръща в сценичен обряд, но вярва, че истинският дух на Коледа може да бъде възроден – чрез осъзнато пеене и споделяне на смисъла на песента. „Не е важно само да изпееш текста, а да разбереш кога и защо се пее. Песента оживява, когато я изпълняваш с разбиране и сърце.“
Изданието „Коледа от Бяло море до Дунав“ е и своеобразен паметник на хората, които са му поверили песните си – всички те са представени със снимки и кратки разкази. „Това не е само книга, а спомен за онези, които ги съхраниха и ми ги предадоха с доверие“, споделя певецът.
В края на сборника са включени две благословии, които Варналиев нарича „душата на Коледа“.
„Нямаме нужда от елхи и украси – нужно е да се спрем, да прочетем една благословия и да си кажем: нашите деди защо са обръщали толкова внимание на словото? Там е благодатта, там е смисълът,“ казва той.
Сборникът може да бъде намерен чрез автора или чрез Радио „Добруджа“.
Коментирайте
