Днес - на 1 юли, Българската православна църква почита светите безсребреници Козма и Дамян – братята лечители, известни с това, че безвъзмездно помагали на болните. В народния календар празникът е познат като Свети Врач и е посветен на лечителите, билкарите и хората, които притежават дарбата да лекуват.
Културният антрополог Надежда Иванова каза за медийна група „Добруджа“, че според християнската традиция светите Козма и Дамян получили от Иисус Христос умението да лекуват, следвайки завета: „Даром получихте, даром давайте“. Затова и на този ден се почитат хората, които работят за здравето на другите, без да търсят отплата.
Иванова отбеляза, че в народната традиция Свети Врач има сходна символика с Еньовден. Ако тогава акцентът е върху лечебната сила на билките, то на Свети Врач се почита самото знание и умението да лекуваш – дарба, която според народните вярвания е дадена свише и е символ на милосърдие и грижа към ближния.
Както при много големи празници, домакинската работа на този ден е забранена. Жените не трябва да шият, плетат или предат. Единственото, което приготвят, е обреден хляб, който се носи на местния лечител като знак на признателност за грижите му през годината.
По традиция се правят и курбани за здраве. Хора с различни заболявания често преспиват край лековити извори или свети места, а на изгрев се умиват с вода, за която се вярва, че има лечебна сила.
Именно на Свети Врач народните лечители подреждат и разпределят билките, събрани на Еньовден, като приготвят различни лечебни смеси и отвари за цялата година.
Според Надежда Иванова в Добруджанския край се срещат и наричания за просветление на ума и успех в учението. На този ден хората отправят молитви светите Козма и Дамян да помагат на децата да бъдат по-усърдни и успешни.
„Самата дума врач означава мъдрец, прорицател – човек, който притежава знание и способности, недостъпни за останалите. Именно на тези хора народът отдава своята почит на този празник“, подчерта културният антрополог.
По думите ѝ празничният ден в миналото е завършвал с общоселско веселие, песни и хора – израз на благодарност към лечителите и надеждата за здраве през цялата година.
.gif)
Културният антрополог Надежда Иванова каза за медийна група „Добруджа“, че според християнската традиция светите Козма и Дамян получили от Иисус Христос умението да лекуват, следвайки завета: „Даром получихте, даром давайте“. Затова и на този ден се почитат хората, които работят за здравето на другите, без да търсят отплата.
Иванова отбеляза, че в народната традиция Свети Врач има сходна символика с Еньовден. Ако тогава акцентът е върху лечебната сила на билките, то на Свети Врач се почита самото знание и умението да лекуваш – дарба, която според народните вярвания е дадена свише и е символ на милосърдие и грижа към ближния.
Както при много големи празници, домакинската работа на този ден е забранена. Жените не трябва да шият, плетат или предат. Единственото, което приготвят, е обреден хляб, който се носи на местния лечител като знак на признателност за грижите му през годината.
По традиция се правят и курбани за здраве. Хора с различни заболявания често преспиват край лековити извори или свети места, а на изгрев се умиват с вода, за която се вярва, че има лечебна сила.
Именно на Свети Врач народните лечители подреждат и разпределят билките, събрани на Еньовден, като приготвят различни лечебни смеси и отвари за цялата година.
Според Надежда Иванова в Добруджанския край се срещат и наричания за просветление на ума и успех в учението. На този ден хората отправят молитви светите Козма и Дамян да помагат на децата да бъдат по-усърдни и успешни.
„Самата дума врач означава мъдрец, прорицател – човек, който притежава знание и способности, недостъпни за останалите. Именно на тези хора народът отдава своята почит на този празник“, подчерта културният антрополог.
По думите ѝ празничният ден в миналото е завършвал с общоселско веселие, песни и хора – израз на благодарност към лечителите и надеждата за здраве през цялата година.
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
