Добричкият филиал на Съюза на независимите писатели ще представи част от творчеството на журналиста, поет и писател Георги Заркин, убит от Държавна сигурност в Пазарджишкия затвор през 1977 година. Литературната среща ще се състои в петък, 26 април, от 11:00 часа за зала „Зорница“ на Народно читалище „Йордан Йовков - 1870“. Съорганизатори на премиерата са читалището и Общобългарски комитет „Васил Левски“.
Трагична е съдбата на изключително талантливия и непримирим Георги Заркин.
Роден е в село Бели Искър, Самоковско, през 1940 г. След идването на комунистическата власт, баща му Атанас Заркин – каменоделец, както и други съселяни и граждани от Самоков са убити без съд и присъда, като са хвърлени в 130-метрова пропаст в местността „Черната скала“ над Боровец.
Георги Заркин завършва задочно кинематография, след което работи като зоотехник в Самоков и дописник на вестник Самоковска комуна. През 1963 г. започва работа като фоторепортер във вестник Земеделско знаме.
Година по-късно, през 1964 се запознава с Иван Тодоров-Горуня и е привлечен към организирането на преврат, целящ свалянето на Тодор Живков от власт. След разкриването на заговора и смъртта на Горуня през 1965 г., Георги Заркин разпространява позиви призоваващи за въоръжена борба, като ги подписва от името на несъществуващата Врачанска революционна организация. За тази си дейност е арестуван и осъден 6 години лишаване от свобода от Софийски окръжен съд. Първоначално излежава присъдата си в Софийския затвор, по-късно е преместен в Старозагорския, където получава още две вътрешни присъди за писане на контрареволюционна литература. В затвора се изгражда като твърд демократ и противник на тоталитарния комунистически режим.”
Заркин е единственият политически затворник в страната, който започва гладна стачка срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Гладната си стачка той прекарва в карцера в ужасяващи условия – една дъска, една кофа за тоалет и една решетка на килията, върху която е сложена ламарина с пробити дупки, за да влиза въздух. За бунта си получава втора вътрешна присъда.
През 2023 година Георги Заркин е удостоен посмъртно от Република Чехия с орден за храброст заради съпричастността му с народа на Чехословакия за свобода и демокрация, и бунтът му срещу смазването на Пражката пролет от СССР и войските на Варшавския договор.
Георги Заркин прекарва 11 години и 6 месеца в затвора, където го застига насилствена смърт от задушаване с възглавници и побой с гумени маркучи. През всичкото това време той остава верен и на гражданския си дълг, и на призванието си на творец.
В затвора твърдият Заркин отказва както да работи, така и да сътрудничи на ДС. Използва времето, за да се занимава единствено с литературните си творби. За целта той пише в тетрадки с дебели корици. Някои от тях са иззети после като доказателствен материал от управата на затвора. Други произведения са писани на пелюрна хартия, която после е навивана на руло и поставяна в цигари на мястото на тютюна. По този начин творчеството на Заркин успява да стигне извън стените на затвора.
В затворническата килия от ноември 1967 г. до януари 1968 г. Георги написва романа си „Чест“. Произведението е посветено на разрушаването на язовирна стена край Враца на 1 май 1966 г., довела до смъртта на над 500 човека. Аварията тогава е скрита от медиите в комунистическа България.
На 10 ноември 2014 г. президентът Росен Плевнелиев удостоява посмъртно Георги Заркин с орден „За гражданска заслуга – първа степен“.
Трагична е съдбата на изключително талантливия и непримирим Георги Заркин.
Роден е в село Бели Искър, Самоковско, през 1940 г. След идването на комунистическата власт, баща му Атанас Заркин – каменоделец, както и други съселяни и граждани от Самоков са убити без съд и присъда, като са хвърлени в 130-метрова пропаст в местността „Черната скала“ над Боровец.
Георги Заркин завършва задочно кинематография, след което работи като зоотехник в Самоков и дописник на вестник Самоковска комуна. През 1963 г. започва работа като фоторепортер във вестник Земеделско знаме.
Година по-късно, през 1964 се запознава с Иван Тодоров-Горуня и е привлечен към организирането на преврат, целящ свалянето на Тодор Живков от власт. След разкриването на заговора и смъртта на Горуня през 1965 г., Георги Заркин разпространява позиви призоваващи за въоръжена борба, като ги подписва от името на несъществуващата Врачанска революционна организация. За тази си дейност е арестуван и осъден 6 години лишаване от свобода от Софийски окръжен съд. Първоначално излежава присъдата си в Софийския затвор, по-късно е преместен в Старозагорския, където получава още две вътрешни присъди за писане на контрареволюционна литература. В затвора се изгражда като твърд демократ и противник на тоталитарния комунистически режим.”
Заркин е единственият политически затворник в страната, който започва гладна стачка срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Гладната си стачка той прекарва в карцера в ужасяващи условия – една дъска, една кофа за тоалет и една решетка на килията, върху която е сложена ламарина с пробити дупки, за да влиза въздух. За бунта си получава втора вътрешна присъда.
През 2023 година Георги Заркин е удостоен посмъртно от Република Чехия с орден за храброст заради съпричастността му с народа на Чехословакия за свобода и демокрация, и бунтът му срещу смазването на Пражката пролет от СССР и войските на Варшавския договор.
Георги Заркин прекарва 11 години и 6 месеца в затвора, където го застига насилствена смърт от задушаване с възглавници и побой с гумени маркучи. През всичкото това време той остава верен и на гражданския си дълг, и на призванието си на творец.
В затвора твърдият Заркин отказва както да работи, така и да сътрудничи на ДС. Използва времето, за да се занимава единствено с литературните си творби. За целта той пише в тетрадки с дебели корици. Някои от тях са иззети после като доказателствен материал от управата на затвора. Други произведения са писани на пелюрна хартия, която после е навивана на руло и поставяна в цигари на мястото на тютюна. По този начин творчеството на Заркин успява да стигне извън стените на затвора.
В затворническата килия от ноември 1967 г. до януари 1968 г. Георги написва романа си „Чест“. Произведението е посветено на разрушаването на язовирна стена край Враца на 1 май 1966 г., довела до смъртта на над 500 човека. Аварията тогава е скрита от медиите в комунистическа България.
На 10 ноември 2014 г. президентът Росен Плевнелиев удостоява посмъртно Георги Заркин с орден „За гражданска заслуга – първа степен“.
Коментирайте
1 USD = 1.87844 BGN
1 GBP = 2.35062 BGN
1 CHF = 2.10939 BGN
