Аз съм момиче, което е сбъднало детската си мечта. Това казва в предаването „Тя....жената!” на медийна група „Добруджа” д-р Йорданка Василева-педиатър и неонатолог с 33-годишен стаж в Отделението по неонатология в добричката болница .
Много обичах бебета и малките деца. След като бях приета да уча медицина бях сигурна, че след време специалността ми ще бъде педиатрия. Така и се случва. Съвсем не на шега трудовият й стаж започва на 1 април 1980 година. И до днес помни вълнението, което е завлядявало душата й при преглед на бебетата. Отделението за новородени е един бебешки ОАРИЛ и работата в него никак не е лесна, допълва още тя.
Д-р Йорданка Василева споделя, че България, в частност и областта, не са изключение от тенденцията за ръст на високорискови и недоносени бебета. Много са запомнящите се случаи в нейната многолетна практика. Един от тях, който почти е гравиран в душат й, е свързан с бебе, страдащо от тежък белодробен кръвоизлив-състояние, което е изключително критично не само за възрастни пациенти, но и за много малки такива. Въпреки приложението на всички медицински методи, виждах негативния изход на случая, но накрая детето успя да излезе от ситуацията. За това и младите лекари избягват интензивните сектори, казва по този повод още д-р Василева. В тях, понякога, дори и секундите са важни. Изисква се запазване на спокойствие и хладнокръвие. Но удовлетворението е голямо и си струва, особено, когато обичаш професията си, категорична е тя.
За себе си твърди още, че благословията в живота й е именно сбъднатата професионална мечта, прекрасното семейство, което има и не на последно място, блясъка в очите на майките.
Много обичах бебета и малките деца. След като бях приета да уча медицина бях сигурна, че след време специалността ми ще бъде педиатрия. Така и се случва. Съвсем не на шега трудовият й стаж започва на 1 април 1980 година. И до днес помни вълнението, което е завлядявало душата й при преглед на бебетата. Отделението за новородени е един бебешки ОАРИЛ и работата в него никак не е лесна, допълва още тя.
Д-р Йорданка Василева споделя, че България, в частност и областта, не са изключение от тенденцията за ръст на високорискови и недоносени бебета. Много са запомнящите се случаи в нейната многолетна практика. Един от тях, който почти е гравиран в душат й, е свързан с бебе, страдащо от тежък белодробен кръвоизлив-състояние, което е изключително критично не само за възрастни пациенти, но и за много малки такива. Въпреки приложението на всички медицински методи, виждах негативния изход на случая, но накрая детето успя да излезе от ситуацията. За това и младите лекари избягват интензивните сектори, казва по този повод още д-р Василева. В тях, понякога, дори и секундите са важни. Изисква се запазване на спокойствие и хладнокръвие. Но удовлетворението е голямо и си струва, особено, когато обичаш професията си, категорична е тя.
За себе си твърди още, че благословията в живота й е именно сбъднатата професионална мечта, прекрасното семейство, което има и не на последно място, блясъка в очите на майките.