Доц. д-р Нина Ненова – биотехнолог и селекционер по слънчогледа в ДЗИ - Генерал Тошево, гостува в предаването „Тя…жената!” на медийна група „Добруджа”. Нина Ненова е автор на четири конвенционални и хербицидоустойчиви хибрида слънчоглед: „Линзи”, „Деведа”, „Делена” и „Красела”, защитени със сертификат в Патентно ведомство. В същото време е и съавтор на още 13 хибрида, създадени в Добруджанския земеделски институт. Създаването на един хибрид е дълъг и сложен процес, който отнема около 13 години, споделя тя и по думите й той бива съпътстван, както с надежди, така и с разочарования, защото всеки селекционер има своите идеали и желания да съчетае най-доброто в него.
Усещането обаче, когато видиш поле, засято с твоите хибриди, е невероятно удовлетворяващо, допълва тя.
Екипът от учени, създаващ българските хибриди слънчоглед, не е голям. Отделът по селекция се състои от трима доценти, един главен асистент, двама асистенти и един агроном и това са хората, които се борят с голямата чуждестранна конкуренция, заляла българския пазар през последните години. Имаше периоди, когато само 1% от полетата, засети с маслодайната култура, бяха заети с български слънчоглед, но в последните години площите вече достигат около 4%, но колкото и малко семена да се произвеждат за година, те се изчерпват, споделя още доц. д-р Н. Ненова.
Любовта, която изпитва към своята работа, е нейната желязна мотивация да продължава да работи и да прави наука в България. Тя е мотивацията, поради която остава да се реализира у нас, въпреки предложения за научна дейност извън страната ни. Категорична е, че българската селскостопанска наука има с какво да се гордее. По думите й чудесен пример в това отношение, е хибридът слънчоглед, „Албена”, създаден преди много години. Той е толкова успешен и добър, че през 80-те и 90-те години успява сериозно да се наложи, както у нас, така и във Франция, където около 40% от площите с маслодайната култура са засети с него. Освен това и до ден днешен майчините му компоненти се използват в селекцията на чужди фирми. Нещо, което не се е случвало с нито една друга култура или хибрид.
Усещането обаче, когато видиш поле, засято с твоите хибриди, е невероятно удовлетворяващо, допълва тя.
Екипът от учени, създаващ българските хибриди слънчоглед, не е голям. Отделът по селекция се състои от трима доценти, един главен асистент, двама асистенти и един агроном и това са хората, които се борят с голямата чуждестранна конкуренция, заляла българския пазар през последните години. Имаше периоди, когато само 1% от полетата, засети с маслодайната култура, бяха заети с български слънчоглед, но в последните години площите вече достигат около 4%, но колкото и малко семена да се произвеждат за година, те се изчерпват, споделя още доц. д-р Н. Ненова.
Любовта, която изпитва към своята работа, е нейната желязна мотивация да продължава да работи и да прави наука в България. Тя е мотивацията, поради която остава да се реализира у нас, въпреки предложения за научна дейност извън страната ни. Категорична е, че българската селскостопанска наука има с какво да се гордее. По думите й чудесен пример в това отношение, е хибридът слънчоглед, „Албена”, създаден преди много години. Той е толкова успешен и добър, че през 80-те и 90-те години успява сериозно да се наложи, както у нас, така и във Франция, където около 40% от площите с маслодайната култура са засети с него. Освен това и до ден днешен майчините му компоненти се използват в селекцията на чужди фирми. Нещо, което не се е случвало с нито една друга култура или хибрид.