Народната певица Кина Митева е гост в предаването „Тя...жената!” на медийна група „Добруджа”. 47 години от професионалния си и творчески път оставя в ПФА „Добруджа” в Добрич. Постъпва на работа в него едва на 19 години, веднага след като завършва средното си образование в Котел. В Добрич идва водена от любовта към нейният съпруг.
Певческата си дарба носи по майчина линия. Казва: „В моя род има много песнопойци. Дядо ми е пеел. Майка ми пееше много хубаво, но брат ми, който е 10 години по-голям от мен, пееше уникално. Не бях чувала мъж да изпълнява с такъв глас. Той ми е бил пример. В семейството ми не се изучаваше фолклор, той просто беше с нас ежедневно. Като се съберем на маса, вкъщи се запяваше”.
Един от запомнящите се гласове на ПФА „Добруджа” споделя, че най-любими са й добре изпятите песни. Репертоарът й е богат и разнообразен, но в него певицата откроява „Стоян през гора вървеше” на Пенка Павлова- бавна тракийска песен, както й „Стоян в механа седеше” на Недялка Керанова, също тежка и красива песен.
По думите й това, което трябва да остане във времето и да се съхрани като неизменна част от българския фолклор и българската народна песен, е специфичното звукоизвличане. Това отворено народно пеене не трябва да се променя, независимо от коя фолклорна област е песента. На това трябва да се учат подрастващите, категорична е Кина Митева.
Незабравими за нея остават всички концерти, изнесени извън границите на страната ни. През 1985 г. в Китай бяхме на пиедестал. Там обработения фолклор и музиката ни бяха попивани от публиката. В Германия, след изпълненията, започна някакъв тропот. Не знаехме, че това е начинът на публиката да покаже, че ѝ харесва изпълнението. Навсякъде бяхме добре приети, допълва още певицата.
Последната изява на Кина Митева, като част от хора на ПФА „Добруджа” , бе на 1 септември в концерт-спектакъла „Живата памет на времето“.
Певческата си дарба носи по майчина линия. Казва: „В моя род има много песнопойци. Дядо ми е пеел. Майка ми пееше много хубаво, но брат ми, който е 10 години по-голям от мен, пееше уникално. Не бях чувала мъж да изпълнява с такъв глас. Той ми е бил пример. В семейството ми не се изучаваше фолклор, той просто беше с нас ежедневно. Като се съберем на маса, вкъщи се запяваше”.
Един от запомнящите се гласове на ПФА „Добруджа” споделя, че най-любими са й добре изпятите песни. Репертоарът й е богат и разнообразен, но в него певицата откроява „Стоян през гора вървеше” на Пенка Павлова- бавна тракийска песен, както й „Стоян в механа седеше” на Недялка Керанова, също тежка и красива песен.
По думите й това, което трябва да остане във времето и да се съхрани като неизменна част от българския фолклор и българската народна песен, е специфичното звукоизвличане. Това отворено народно пеене не трябва да се променя, независимо от коя фолклорна област е песента. На това трябва да се учат подрастващите, категорична е Кина Митева.
Незабравими за нея остават всички концерти, изнесени извън границите на страната ни. През 1985 г. в Китай бяхме на пиедестал. Там обработения фолклор и музиката ни бяха попивани от публиката. В Германия, след изпълненията, започна някакъв тропот. Не знаехме, че това е начинът на публиката да покаже, че ѝ харесва изпълнението. Навсякъде бяхме добре приети, допълва още певицата.
Последната изява на Кина Митева, като част от хора на ПФА „Добруджа” , бе на 1 септември в концерт-спектакъла „Живата памет на времето“.