Съвместната изложба на Желко Терзиев, Калина Димитрова и Красимир Терзиев, озаглавена „Яйце от крава, мляко от кокошка”, ще бъде открита на 9 май, от 18.00 часа в Художествена галерия – Добрич. Тя ще гостува до 4 юни.
Изложбата представя селекция от творби, създадени в периода 2000 г. - 2024 г., които с различни прийоми и в различни аспекти свързват тревогите на деня с дълги исторически перспективи, задават въпроси около производството и циркулацията на образи, около режимите на тяхното възприемане и вграждане в колективното въображаемо. Вместо сигурността на традиционния свят на изкуството, в който произведенията заемат своите отредени места - на стената и на постамента, изложбата предлага обекти, които объркват и усложняват тези традиционни представи. Маслената боя, примесена с восък (както това са правили египетските майстори на енкаустиката), се превръща в материал за отливане на скулптура (Желко Терзиев, “Обект на цвета”, 2015). Прозрачният плексиглас придобива възможности за възстановяване на корените на изсъхнало дърво (Калина Димитрова, “Фантоми II”, 2022). Кората на дърво, отделена от ствола, се оказва единствената останала репрезентация на вида, превърнат в материал за огрев (Красимир Терзиев, “Има зими, за които никой не е подготвен (пролет)”, 2023). С тези странни техники и трансформации на материали авторите в изложбата се опитват да съберат развързаните краища на сложния свят, който обитаваме, в който няма по-важни и по-незначителни неща. Интелектуалните обобщения са преплетени със забавленията на комиксовите герои (Желко Терзиев, “Посланието не е медията II”, 2000), грижата за оцеляването в период на глобална пандемия с илюзията за дома като Ноев ковчег (Красимир Терзиев, “Фантазии от убежището”, 2022), блясъкът на синтетичните материали с тревогите около унищожението на биосферата на планетата (Калина Димитрова, “Равновесие”, 2022).
Заглавието на изложбата идва от румънска поговорка, която дядото на Желко и Красимир Терзиеви разказва в тяхното детство - поговорка, която след толкова години се оказва ключ към разглеждането на тази изложба.
Изложбата представя селекция от творби, създадени в периода 2000 г. - 2024 г., които с различни прийоми и в различни аспекти свързват тревогите на деня с дълги исторически перспективи, задават въпроси около производството и циркулацията на образи, около режимите на тяхното възприемане и вграждане в колективното въображаемо. Вместо сигурността на традиционния свят на изкуството, в който произведенията заемат своите отредени места - на стената и на постамента, изложбата предлага обекти, които объркват и усложняват тези традиционни представи. Маслената боя, примесена с восък (както това са правили египетските майстори на енкаустиката), се превръща в материал за отливане на скулптура (Желко Терзиев, “Обект на цвета”, 2015). Прозрачният плексиглас придобива възможности за възстановяване на корените на изсъхнало дърво (Калина Димитрова, “Фантоми II”, 2022). Кората на дърво, отделена от ствола, се оказва единствената останала репрезентация на вида, превърнат в материал за огрев (Красимир Терзиев, “Има зими, за които никой не е подготвен (пролет)”, 2023). С тези странни техники и трансформации на материали авторите в изложбата се опитват да съберат развързаните краища на сложния свят, който обитаваме, в който няма по-важни и по-незначителни неща. Интелектуалните обобщения са преплетени със забавленията на комиксовите герои (Желко Терзиев, “Посланието не е медията II”, 2000), грижата за оцеляването в период на глобална пандемия с илюзията за дома като Ноев ковчег (Красимир Терзиев, “Фантазии от убежището”, 2022), блясъкът на синтетичните материали с тревогите около унищожението на биосферата на планетата (Калина Димитрова, “Равновесие”, 2022).
Заглавието на изложбата идва от румънска поговорка, която дядото на Желко и Красимир Терзиеви разказва в тяхното детство - поговорка, която след толкова години се оказва ключ към разглеждането на тази изложба.
Коментирайте
1 USD = 1.87844 BGN
1 GBP = 2.35062 BGN
1 CHF = 2.10939 BGN
