Поредната книга на Георги Казанджиев „Просветното и духовното дело на бесарабските българи” е написана специално по повод на 25-годишнината на българската община „Света София” в град Измаил, Украйна. Юбилеят ще бъде отбелязан подобаващо на 31 октомври в град Измаил и представянето на изследването ще е част от програмата.
„Книгата обхваща периода от 1812 година до 1856 година. В нея са събрани за различни периоди броя на училищата, на учениците, посочени и по пол, на свещениците, на църквите в различни населени места в района. Работил съм с материали от архива град Измаил, от изследвания в мои предишни книги за преселението на българите в Бесарабия, както и на други автори”, казва Казанджиев.Спестява скромно, че това е 13-ата му книги за бесарабските българи.
Описани са 76 села с информация за училище, ученици и т.н., като трябва да се уточни, че не във всяко село е имало школо. „Тази книга надгражда предишните, в които съм описвал преселението на българите, установяването им в Бесарабия, защотосега акцентирам върху развитието на просветното и духовното дело”, обяснява писателят. „Интересен исторически факт, който изкледвам, е защо родители не са пускали децата си да посещават училище.Основната причина е била много селскостопанска работа. Въпреки че тогава семействата са имали голяма челяд, те са имали и много земя – по над 600 декара Това се е отнасяло най-сериозно за момичета”, разказва Казанджиев.
„В периода, който изследвам, в около три четвърти от селата е имало църкви, а в малко повече от половината е имало училища.Училища е имало в къщите на по-заможни българи, където са се събирали по 4-5 деца”, добавя той.
.gif)
„Книгата обхваща периода от 1812 година до 1856 година. В нея са събрани за различни периоди броя на училищата, на учениците, посочени и по пол, на свещениците, на църквите в различни населени места в района. Работил съм с материали от архива град Измаил, от изследвания в мои предишни книги за преселението на българите в Бесарабия, както и на други автори”, казва Казанджиев.Спестява скромно, че това е 13-ата му книги за бесарабските българи.
Описани са 76 села с информация за училище, ученици и т.н., като трябва да се уточни, че не във всяко село е имало школо. „Тази книга надгражда предишните, в които съм описвал преселението на българите, установяването им в Бесарабия, защотосега акцентирам върху развитието на просветното и духовното дело”, обяснява писателят. „Интересен исторически факт, който изкледвам, е защо родители не са пускали децата си да посещават училище.Основната причина е била много селскостопанска работа. Въпреки че тогава семействата са имали голяма челяд, те са имали и много земя – по над 600 декара Това се е отнасяло най-сериозно за момичета”, разказва Казанджиев.
„В периода, който изследвам, в около три четвърти от селата е имало църкви, а в малко повече от половината е имало училища.Училища е имало в къщите на по-заможни българи, където са се събирали по 4-5 деца”, добавя той.
Коментирайте
